Определение № 1209 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1209 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002902211 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Ч. И. П. от гр. Пловдив чрез процесуален представител адвокат А. М. Д. срещу решение № 285 от 08.07.2024 г. по в. т. дело № 179/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, II търговски състав, с което е потвърдено решение № 87 от 08.12.2023 г. по т. дело № 64/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ч. И. П. срещу „Тиви Груп Варна“ ООД иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците от 20.05.2022 г.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и превратно тълкуване на доказателствата по делото. Поддържа становище, че в противоречие с чл. 137, ал. 4 ТЗ във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ въззивният съд е приел, че изискуемата форма на протокола за взетото от общото събрание на съдружниците решение по т. 4 от дневния ред за едновременно намаляване и увеличаване на капитала е обикновена писмена форма, поради което последното е нищожно на основание чл. 137, ал. 5 ТЗ. Релевира доводи за нищожност и на останалите решения, взети от Общото събрание, поради обстоятелството, че печатният вариант на протокола не е подписан от всички съдружници, в частност от адвокат Д. – пълномощник на съдружника Ч. П., и адвокат Иван Дзанев – пълномощник на съдружника Светозар П.. Касаторът моли въззивното решение и решението на общото събрание на съдружниците от 20.05.2022 г. да бъдат отменени. Претендира присъждане на направените 1 съдебно - деловодни разноски и адвокатски възнаграждения.

В приложеното към касационната жалба в изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение касаторът излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по релевантен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Прилага ли се изискването за нотариална заверка на протокола от общото събрание на съдружниците, съгласно разпоредбата на чл.

137, ал. 4 ТЗ във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ в хипотезата на взето решение за едновременно намаляване и увеличаване на капитала?

Ответникът „Тиви Груп Варна“ ООД, гр. Д.град чрез процесуален представител адвокат М. П. К., оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е обосновал основанието по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага съображения за правилност на изводите за законосъобразност на приетите решения на Общото събрание на съдружниците. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.

Въззивният съд е констатирал, че на 20.05.2022 г. е проведено Общо събрание на съдружниците на „Тиви Груп Варна“ ООД, на което са присъствали всички съдружници към този момент и надлежно са приети решенията по т. 1 – т. 6 от дневния ред, за които са съставени ръкописен и печатен протокол, както следва:

1. За предявяване на искове на дружеството срещу бившия управител Радостина Иванова Георгиева за нанесени имуществени вреди на дружеството във връзка с управлението, установени липси на парични средства „касова наличност в лева“ съгласно нарочен баланс към 30.06.2021 г.

2. Вписаният управител Веселин Милев да изпълни решението на Общото събрание за водене на съдебно производство и за предприемане на всички фактически и правни действия отнасящи се до иска срещу бившия управител.

3. Да обяви в Търговския регистър настъпилите обстоятелства, свързани с прекратяване на участието на Радостина Иванова Георгиева като съдружник в дружеството на основание писмено предизвестие по чл. 125 ал. 2 ТЗ.

2

4. С оглед прекратеното участие като съдружник на Радостина Иванова Георгиева да се пристъпи към едновременно намаление и увеличение на капитала на дружеството,като намаля капитала от 5 000 лв. на 4 500 лв. и увеличава капитала от 4 500 лв. на 5 000 лв., като десетте дяла от по 50 лв. на прекратилия участието съдружник Радостина Иванова Георгиева се поемат от останалите съдружници.

5. За изменение на дружествения договор във връзка с решенията по т. 4 и т. 5 на Общото събрание в частта относно членствения състав на дружеството и разпределението на дяловете в капитала, като дружествения договор се подписва от съдружниците.

6. Общото събрание определя възнаграждение на управителя Веселин Милев, осъществяващ оперативната дейност и управление на дружеството за 2022 г. в размер 48 000 лв. годишно или 4 000 лв. месечно.

Съдебният състав е установил, че ищецът Ч. И. П. е съдружник към момента на провеждане на общото събрание, поради което е активно процесуално легитимиран да води иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите от общото събрание решения. Искът по чл. 74 ТЗ е предявен в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, предвид датата на провеждане на Общото събрание – 20.05.2022 г., и подаване на исковата молба на 03.06.2022 г. /по куриер/. Без значение е обстоятелството, че след предявяване на иска ищецът, считано от 22.09.2022 г. не е съдружник в ответното дружество, тъй като е продал дружествените си дялове на друг съдружник в ответното дружество.

За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията по т. 1 - т. 6 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на „Тиви Груп Варна“ ООД, приети на 20.05.2022 г., въззивната инстанция е изложила следните аргументи:

По отношение на първото основание за отмяна на решенията на ОСС на ответното дружество – нищожност на приетите от общото събрание решения поради това, че протоколът в печатен вид не е подписан от адвокат А. Д., пълномощник на Ч. П., и адвокат Иван Дзинев, пълномощник на Светозар П., въззивният съд е приел въз основа на представените по делото доказателства, че за проведеното на 20.05.2022 г. общо събрание на съдружниците е съставен ръкописен протокол в писмена форма, надлежно подписан от председателя на ОСС, протоколчика, съдружниците и двамата пълномощника на съдружниците Ч. П. и Светозар П., и в него надлежно са отразени взетите от ОСС решения. Обстоятелството, че адвокат А. Д. и адвокат Иван Дзинев не са подписали печатния вариант на протокола е прието за иррелевантно, доколкото същият е идентичен по съдържание на ръкописния протокол, подписан от всички съдружници, включително от пълномощниците.

Относно второто основание за отмяна на решенията на ОСС на „Тиви Груп Варна“ ООД, проведено на 20.05.2022 г. – неспазване на изискването на чл. 137, ал. 4 ТЗ за съставяне на протокол в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, 3 относно решението по т. 4 от дневния ред за едновременно намаляване и увеличаване на капитала, съдебният състав е приел същото за неоснователно.

Въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че хипотезата на чл. 149, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ не касае увеличаване или намаляване на капитала по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ, а се отнася до вътрешните отношения между съдружниците относно разпределянето на дружествени дялове при напускане на съдружник, поради което изискването за съставяне на протокол в квалифицирана форма е неприложимо. Изложил е и съображения, че тези решения не са произвели действие, тъй като в срок от 7 работни дни съдружниците Светозар П. и Ч. П. не са внесли дължимите вноски в капитала на дружеството за новите дялове, които са им били разпределени, поради което и решенията, приети от ОСС на 20.05.2022 г., не са заявявани за вписване в ТРРЮЛНЦ - относно прекратяване на членството на Радостина Иванова Георгиева и обявяване на нов дружествен договор, във връзка с промяната на членския състав и разпределението на дяловете от капитала.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен за спора, но по отношение на него не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай касаторът не 4 е обосновал посоченото основание – не е посочил дали се касае до противоречиво тълкуване на приложима законова разпоредба, до различни възприети правни разбирания или до необходимост от отстраняване на непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, респективно до развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, или осъвременяване на правната уредба с оглед промяна в обществените условия или изменения на законодателството.

Освен обстоятелството, че по отношение на формулирания правен въпрос касаторът не е аргументирал защо счита, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, настоящият съдебен състав отбелязва, че несъгласието на касатора с правните изводи на въззивната инстанция, свързаните с това оплаквания в касационната жалба и представени отново в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съставляват основание за допускане на касационното обжалване. По своята същност те представляват касационни основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по чл. 288 ГПК, а единствено в решението по чл.

290 ГПК, ако бъде допуснато касационно обжалване при наличие на твърдените от касатора общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.