Решение № 18260 от 11.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18260 гр. София, 11.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110102718 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на „.“ ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ул. „.“ № ., и Г. В. С. с ЕГН **********, адрес ., ., и двамата със съдебен адрес ., . (ищци), действуващи чрез упълномощения процесуален представител адвокат И. Ц., член на Б.градската адвокатска колегия. Ищците твърдят, че стопанисват и управляват кафе-сладкарницата „.“, находяща се в ., на адрес .. На 04. 08. 2023 г. ответницата подала сигнал до областната дирекция по безопасността на храните, с който отправила неверни твърдения, че кафе-сладкарницата било мръсно и неподдържано място, че имало течове, че от нея се носели неприятни миризми и че имало плесени. Вследствие на подадения сигнал на 09. 08. 2023 г. била извършена проверка на кафе-сладкарницата от д-р И.С.. Проверката продължила дълго време, през което ищцата Г. С. представила множество документи и обяснявала, че сигналът е неоснователен. Освен това проверката се осъществявала на място пред посетителите на кафе-сладкарницата, което отблъснало множество от тях. В крайна сметка проверката приключила с решение на директора на областната дирекция по безопасност на храните, с което сигналът бил приет за неоснователен. Вследствие на неоснователния сигнал обаче двамата ищци претърпели неимуществени вреди. Поточно ищцата Г. С. получила смесено тревожно-депресивно разстройство, била умерено напрегната, лабилна, тревожно заредена и с разстройство на функциите.

Заради това влошено психично състояние й била предписана медикаментозна терапия, която смущавала нормалната й работа. Що се отнася до ищеца „.“ ООД, претърпените от него неимуществени вреди вследствие на неоснователния сигнал на ответницата се изразявали в негативни представи в обществото за публичния образ на кафесладкарницата, уронване на доброто търговско име и търговската репутация на дружество и негативна оценка за неговата хигиена на работа. Искат от съда да осъди ответницата да заплати на всеки един от ищците по 1 500 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Претендират разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от З. Г. К. с ЕГН **********, адрес ., ул. „., съдебен адрес ., . (ответница), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат К. И.. Ответницата излага доводи, че исковата молба е нередовна и че искът за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от юридическо лице е недопустим. По същество оспорва предявените искове като неоснователни. Отрича сигналът да е бил персонално насочен срещу двамата ищци, като заявява, че в него ставало въпрос за теч под заведението, чието място било точно определено. Твърди, че наемодателят на ищците Б., който се държал агресивно с ответницата, нерегламентирано е поставил канализационни тръби, обслужващи апартамент № 1, преобразуван в заведение.

Отклоненията от предвижданото преустройство на апартамента в заведение при прокарването на нови трасета на водопроводни и канализационни инсталации било констатирано от Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата (сградата била паметник на културата). Появил се теч от тавана/плочата на пода от апартамент № 1. Един от течовете бил констатиран от „.“ ЕАД, вследствие на което инсталацията била спряна и дренирана. При четвъртия теч ответницата и етажният собственик С.Д. уведомили наемателите на заведението.

Поради продължителното бездействие на Б. и наемателите му ответницата подала молби до ОДБХ и район „Средец“, но тези молби по никакъв начин не били насочени срещу работата на ищците и ответницата не била отговорна за работата на държавни органи, които извършвали проверки на законно основание. Излага доводи, че юридическите лица не биха могли да понесат неимуществени вреди. Отрича освен това ищцата Г. С. да е претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди, като изтъква, че представеният с исковата молба амбулаторен лист е с дата 13. 11. 2023 г. и напрегнатостта и тревожността са били констатирани четири месеца след проверката, поради което няма как да са причинени от нея. Излага доводи за генерализираното тревожно разстройство, като заявява, че не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Отрича освен това да е действала умишлено, като заявява, че всъщност целта на сигнала е била защита на общите части на сградата и прилагане на закона за опазване на културните ценности. Позовава се и на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали и публично оповестяващи информация за нарушения.

Прави евентуално възражение за изтекла тригодишна погасителна давност във връзка с претендираната лихва. Иска от съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовани лица, действуващи чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса и отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение исковата молба е редовна. Настоящият съдебен състав приема предявените с нея искове за процесуално допустими. Във връзка с доводите на ответницата, че искът на ищеца – юридическо лице за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е процесуално недопустим трябва да бъде отбелязано следното. Настоящият съдебен състав изхожда от формалното разграничение на материалноправната и процесуалноправната легитимация на страните. Активната процесуалноправна легитимация на един ищец, бил той физическо или юридическо лице, произтича от твърдението му, че е носител на 2 съответното материално право. Достатъчно е ищецът само да твърди, че е носител на съответно материално право, че да е налице активната му процесуалноправна легитимация, т.е. той да е надлежна страна в процеса и предявеният от него иск да е процесуално допустим. Активната материалноправна легитимация на същия този ищец, от друга страна, се изразява в установеното от съда въз основа на събраните доказателства и приложимото законодателство обективно положение, че ищецът действително е носител на съответното материално право, т.е. че предявеният иск е основателен. В дадения случай ищецът „.“ ООД, юридическа личност, твърди, че е носител на материално притезателно право срещу ответницата тя да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Тези фактически твърдения са достатъчни, за да обусловят активната му процесуалноправна легитимация и допустимостта на предявения от него иск. Дали действително юридическите лица могат да бъдат носители на подобни субективни права, въпрос спорен в съдебната практика към настоящия момент, следва да бъде преценено от първостепенния съд във връзка с активната материалноправна легимация на този ищец, т.е. това е въпрос, свързан с основателността на иска му и по съществото на спора.

Ищците предявяват два субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а ответницата прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност на компенсаторната лихва с правно основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В тежест на всеки един ищец е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е подала сигнал на 04. 08. 2023 г. до областната дирекция по безопасността на храните, че вследствие на сигнала и извършената проверка са претърпели твърдените с исковата молба неимуществени вреди, че ответницата е действувала със знанието, че сигналът й съдържа неверни твърдения, както и наличието на основание за прекъсване или/и спиране на течението на погасителната давност за исканата компенсаторна лихва. В тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че фактическите й твърдения, съдържащи се в сигнала от 04. 08. 2023 г. до областната дирекция по безопасността на храните, са верни.

Съобразявайки събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали, първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. Ответницата, възрастна жена, която се придвижва със затруднение и ползува бастун, живее от дълги години в сградата, находяща се в ., ., която е паметник на културата. През 1999 г. (л. 10 от делото) било извършено преустройство на първия етаж от партерен апартамент в кафе-сладкарница от етажните собственици Г.К.Б. и М.Д.Б. с отклонения от одобрения проект, като в заведението на първия етаж били направени кухня и тоалетни. Съответно непосредствено под заведението, в сутерена на сградата, били прокарани нови трасета на водопроводни и канализационни инсталации, които не съответствували на старата водопроводна и канализационна инсталация. Между първия етаж и сутерена бил направен отвор и през него била прокарана и канализационна тръба, която преминавала през тавана на мазето на ответницата. Тези преустройства били осъществени без съгласието на етажните собственици, в това число и без съгласието на ответницата (л. 37 – 40 от делото).

През 2022 г. на първия етаж на сградата било открито заведение от третото лице „.“ ООД с ЕИК . съгласно заявление за работно време на стационарен търговски обект 3

№ 11408, издадено на 04. 02. 2022 г. от Столичната община – район „Средец“. През периода на ползуването на заведението от „.“ ООД ответницата установила, че от канализационната тръба се образували влага и плесен (мухъл) в мазето й. Тя подала писмо-сигнал с вх. номер ***. 03. 2022 г. до Министерството на културата.

Във връзка с нейното писмо-сигнал служители на Главната дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ извършили проверка на място, в това число и посещавайки мазето на ответницата, и на 16. 06. 2022 г. съставили констативен протокол, с който приели, че е извършено нарушение на чл. 200, ал. 1 от Закона за културното наследство и го препратили на местната администрация за предприемане на последващи принудителни административни мерки. Третото лице „.“ ООД решило да премести дейността си другаде.

След развитието на тези събития на 21. 04. 2023 г. ищцата Г. В. С. и свидетелят Д. И. Б. учредили ищеца „.“ ООД с конститутивно вписване в търговския регистър.

Двамата били съдружници, като ищцата Г. В. С. била вписана като управител на дружеството. През този период тяхното дружество започнало да ползува заведението на първия етаж на сградата, което променили на кафене-сладкарница „.“, което регистрирали на 16. 05. 2023 г. с удостоверения за регистрация № 67846. Кафенетосладкарница могло да бъде посещавано както от хора, така и от домашните им любимци – кучета. Дейността му потръгнала и то имало посетители. През 2023 г. ищецът „.“ ООД реализирал нетни приходи от продажби в размер на общо 130 000 лева, а през 2024 г. дори още повече: 212 000 лева.

След промяната в ползуването на заведението на първия етаж на сградата ответницата уведомила ищцата Г. В. С. за преминаващата по тавана на мазето й канализационна тръба и образуващите се от нея влага и плесен, но ищците така и не отстранили канализационната тръба. На 04. 08. 2023 г. ответницата подала сигнал до Областната дирекция по безопасността на храните – . (ОБДХ), който бил заведен под № 8038. В този сигнал ответницата твърдяла, че е налице теч на отпадни води по стена, намираща се под кафенето-сладкарница и мазе, намиращо се под санитарните възли (тоалетните) на заведението (л. 8 – 9). На 09. 08. 2023 г. заведението било посетено от д-р И.С., инспектор в ОБДХ, която поради процесуалното бездействие на ищците не беше разпитана като свидетел по делото. При посещението си тя проверила само помещенията на заведението и решила да си спести усилията да проверява мазето на ответницата. Така без да си направи труда да се свърже с подателката на сигнала д-р И.С. съставила констативен протокол, в който отразила, че в помещенията на заведението се поддържала задоволителна хигиена и нямало видими течове към сутеренния етаж, а за коридора към мазетата нямало свободен достъп. Оправданието, че посочените в сигнала помещения били частна собственост, поради което нямало достъп до тях (макар и такъв да не е бил потърсен чрез установяването на контакт със жалбоподателя!) било преповторено и от директора на ОБДХ д-р А.Г. в писмо до ответницата от 11. 08. 2023 г. за резултата от проверката по подадения от нея сигнал.