Решение № 14487 от 29.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14487 гр. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110120672 по описа за 2022 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 179,73 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.09.2021г. до окончателното плащане, сумата в размер на 48,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 30.08.2021 г., както и суми за дялово разпределение 1,85 лв. –главница за периода от 1

01.08.2018г. до 30.11.2018 г., ведно със законна лихва за периода от 08.09.2021г. до изплащане на вземането и 0,50 лв. – лихва за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021 г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.10.2021 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 52330/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Заявява, че не е налице облигационно 2 отношение между страните, тъй като ответникът не е ползвател на процесния имот.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 156442/05.06.2023г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът В. Е. А., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 52330/2021г., в срока по чл. 415 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

По същество съдът намира, исковете за основателни, по следните съображения: Ищцовото дружество в 3 качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 39 и 40 от досието на делото както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения 4 за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на /АДРЕС/, от който е видно, че собствениците на самостоятелно обекти в СЕС са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“, като за целта е упълномощено конкретно лице от името на ЕС да подпише договор с /ФИРМА/. За ап.29 се е подписала Т.П.К., обстоятелство, което не се оспори в хода на настоящото производство, която на 02.10.1984г. е подала молба за откриване на партида, приета на л.29 по делото. Решението, като необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение, като обвързва всички собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на СЕС, включително и техните правоприемници. Сключен е договор за извършване на услугата „топлинно 5 счетоводство“, приет на л.27-28 по делото. В раздел VI, т.5 страните са уговорили, че договора се сключва за срок от три години, с опция за удължаване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с отправено писмено предизвестие месец преди прекратяването му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.

Ответникът не оспорва количеството доставена топлинна енергия в имота и размера на нейната цена.

Оспорва се обаче първата предпоставка за уважаване на исковете, а именно наличието на валидно сключено между страните правоотношение по доставка на топлинна енергия, като твърди, че в рамките на процесния период не е ползвател на имота. Посочва, че имота преимуществено се ползва от сестра му А.Т.. Посочва, че от 1993г. е регистриран на други адреси, като представя доказателства, а и от служебно изисканата справка от НБД се установява, че от 01.08.2003г. е регистриран с постоянен адрес в /АДРЕС/, а от 2019г. на адрес в /АДРЕС/.

По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за 6 продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество при промяна на собствеността или вещното право на ползване, новият и предишен собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за откриване, промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на разпоредбата ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от стария собственик или ползвател до момента на откриване на партида на новия собственик. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от 7 правото си на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът В. Е. А. е страна по възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 29, находящ се в /АДРЕС/ за процесния период от време. В исковата молба имплицитно се извежда, че ищцовото дружество твърди, че ответникът е собственик на имота по наследствено правоприемство. Видно е че партидата и до днес не е сменена и се води на името на Т.П.К., на която ответникът е наследник заедно със сестрите си А. Е.а Т. и М.И.Г., до размера на 1/3 идеална част от имота, така, както е издадена и заповедта за изпълнение – срещу тримата.

Видно е от приетия по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 44/10.12.2018г., че ответникът е прехвърлил на М.Г. и А.Т. собствената си 1/3 идеална част от имота, което обоснова извод, че до м.12.2018г., тоест в рамките на процесния период той е бил собственик на 1/3 идеална част от имота. Видно е от приетите по делото писмени доказателства, относно извършваното дялово разпределение в имота, че партидата продължава да се води на Т.К., като след нейната смърт по силата на универсално правоприемство, задължени за заплащане на сумите, дължими към ищцовото дружество са наследниците. Предвид изложеното, съдът приема, че през 8 периода - 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., ответникът е имал качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и съответно на основание чл.

30, ал. 3 от ЗС дължи заплащане на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия, съразмерно с дела си в съсобствеността, а именно 1/3 идеална част от нея.

Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи заплащане на топлинната енергия, тъй като не е живял в жилището. Това обстоятелство е ирелевантно за правния спор. Определящо за задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е качеството "клиент на топлинна енергия" на ответника, което произтича от правото му на собственост, а не от фактическото обитаване на топлоснабдения имот.

Не се оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на нейната цена, както и дължимостта на сумите за главница за дялово разпределение.

При това положение съдът намира така предявените главни искове за основателни.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл. 33, ал.2 и ал.3 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните 9 дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и петдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща също в такъв срок.