Решение № 4082 от 12.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4082 гр. Пловдив, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330105763 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ.

Ищецът К. И. К. твърди, че е работил при ответника по трудов договор сключен на ***г. Поддържа, че на ***г. му били връчени предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1 т.10б КТ, както и заповед относно прекратяването на същото основание, считано от ***г. Поддържа, че уволнението е незаконно поради липса на посочените от работодателя предпоставки. Твърди, че трудовото му правоотношение е възникнало на ***г., тоест преди той да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ето защо моли съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да го възстанови на предишната работа, както и да осъди работодателя да му заплати обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 12000 лв., за времето от 14.03.2025г. до 14.09.2025г., ведно със законната лихва от завеждане на делото. В хода на производството искът за обезщетение е бил изменен, чрез намаляването му до 8114,47 лв.

Ответникът Военно формирование 22320 - Божурище не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца, както и факта на прекратяването на твърдяното основание. Признава иска за отмяна на уволнението за основателен, като твърди, че поради фактическа грешка в заповедта не е посочено правилното основание за 1 прекратяване на трудовия договор. Оспорва размера на претендираното обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Предвид това моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на трудов договор от ***г. ищецът К. е бил назначен на длъжност „***“ при ответника / лист 8/ . С допълнително споразумение №***/***г.

На ***г. работодателят отправил до К. предизвестие №*** относно това, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл.238, ал.1, т.10б КТ, след изтичане на 30 дни / лист 11/. На същата дата работодателят изготвил заповед *** относно прекратяване на трудовия договор, считано от ***г. Със заповедта на ищеца са определени за изплащане следните обезщетения: по чл.224 КТ в размер на 278,74 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2025г.; по чл.220, ал.1 КТ – 2787,30 лв. за неспазен срок на предизвестието; като и пари за облекло в размер на 322,20 лв., пропорционално на оставащите дни до края на 2025г.

Към датата на прекратяване на трудовия договор, полученото за месеца предхождащ уволнението брутно трудово възнаграждение на ищеца е било 2827,30 лв.

/ лист 35/ .

Установява се от представеното разопореждане на ТД на НОИ *** от 18.04.2019г., че на ищеца К. К. е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от ***г. /лист 13/.

Според представените служебна бележка на *** и трудов договор № *** от ***г., К. е започнал работа при друг работодател считано от ***г. с определено основно трудово възнаграждение от *** лв. и добавка към него от *** лв. В последствие е бил преназначен при същия работодател с основно трудово възнаграждение *** лв. и добавка към него от *** лв. / лист 52 – 53/ . Съгласно приложената служебна бележка на този работодател за времето от месец май до месец юли на 2025г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е 5129,20 лв.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ:

Между страните е съществувало правоотношение по трудов договор, като не е спорно, че понастоящем то е прекратено. Посоченото в заповедта на ответника основание за прекратяване е чл.238, ал.1, т.10б КТ. Съгласно тази разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От събраните по делото доказателства се 2 установява, че не е била налице тази хипотеза, тъй като към датата на сключване на трудовия договор – ***г. ищецът не бил придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 69 ал.1 КСО. Това право той е упражнил след възникване на трудовото правоотношение – на ***г. година, когато му е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От горното следва, че към датата на уволнението не е съществувало посоченото от работодателя основание, поради което заповедта на работодателя е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Предвид незаконността на уволнението ищецът следва да бъде възстановен на предизаеманата работа, съобразно чл.344, ал.1 т.2 КТ.

По иска за заплащане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ:

Съгласно чл.225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение, работникът има право на обезщетение от работодателя, като размерът му е равен на брутното трудово възнаграждение, за времето през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. Когато във времето, след уволнението работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите – чл.225, ал.2 КТ.

Предпоставките за възникване на правото на обезщетение поради оставане без работа по чл.344, ал.1 т.3 включват, освен установяване на незаконосъобразност на уволнението и отмяната му, наличие на понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово възнаграждение за периода в който той е останал без работа в резултат на уволнението. В тежест на работника, съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже, както наличието на такива вреди, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразно извършеното от работодателя уволнение.

Установи се по делото, че ищецът е сключила трудов договор с друг работодател на ***г., като в периода от уволнението -***г. до 07.05.2025г. включително, е бил без работа, а след това за времето от 08.05.2025г. до 31.07.2025г. е бил на по-ниско платена работа.

За първия период размерът на обезщетението е 5111,45 лв. от които: 1837,74 лв. за 13 работни дни през месец март; 2827,30 лв. за месец април; 446,41 лв. за три работни дни от м. май.

Ако правоотношението не бе незаконно прекратено за периода от 08.05.2025г. до 31.07.2025г. ищецът би получил 8035,48 лв. съответно: 2380,88лв. за м. май; и по 2827,30 лв. за месеците юни и юли. Разликата между тази сума и брутното възнаграждение получено на новата длъжност /5129,20 лв./ е 2 906,28 лв.

Така общият размер на дължимото на ищеца обезщетение за оставане без работа поради уволнението е равно на сбора между двете горепосочени суми 5111,45 лв. и 3

2906,28 лв. или 8017,73 лв. До този размер искът се явява основателен като за разликата до претендираните след изменението на иска 8114,47 лв. искът следва да се отхвърли.

По разноските:

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 2 491,66 лв.

Ответникът следва да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата 420,71 лева – държавна такса върху уважената част от исковете.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на К. И. К. ЕГН**********, с адрес ***, извършено на осн. чл.328, ал.1, т.10б КТ- придобиване и упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след възникване на трудовото правоотношение, със заповед № ***/***г. на работодателя Военно формирование 22320 – Божурище БУЛСТАТ 1290101890171 с адрес гр. София, ул. Захари Стоянов №22.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ, К. И. К. ЕГН********** на преди заеманата при работодателя длъжност „***“.

ОСЪЖДА Военно формирование 22320 – Божурище БУЛСТАТ 1290101890171 да заплати на К. И. К. ЕГН **********, на осн. чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.2 КТ сумата 8017,73 лв. /осем хиляди и седемнадесет лева и 73ст./, представляваща обезщетение за оставане без работа, в периода ***г. - 07.05.2025г. и получаване на помалко възнаграждение при друг работодател, в периода 08.05.2025г. до 31.07.2025г., поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от 27.03.2025г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до претендираните 8114,47 лв.

ОСЪЖДА Военно формирование 22320 – Божурище БУЛСТАТ 1290101890171 да заплати на К. И. К. ЕГН **********, на осн. чл.78 ал.1 ГПК, сумата 2 491,66 лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и един лева и 66 ст./, представляваща деловодни разноски.

4

ОСЪЖДА Военно формирование 22320 – Божурище БУЛСТАТ 1290101890171 да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд сумата 420,71лв. /четиристотин и двадесет лева и 71ст./ държавна такса върху уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 5