Решение № 344 от 15.05.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Благоевград, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20261210100122 по описа за 2026 година

Производството по настоящото гр.д.№122/2026г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба на Д. И. К., ЕГН **********, гр.Б против „К седалище и адрес на управление гр.Х..., представлявано от В– Управител, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 426.02 евро, платена без основание по Договор за потребителски кредит №671098 от 18.09.2023г.

В исковата молба се твърди, че между Д. И. К., в качеството му на кредитополучател, и „К, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем №671098 от 18.09.2023г., по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави заемни средства в размер на 1 000 лв. на кредотополучателя, който от своя страна се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница, при уговорен месечен лихвен процент по заема от 3,330% и годишен процент на разходите от 48.262%.

Твърди се, че договорът е доброволно и извънсъдебно погасен.

Твърди се, че Договорът за паричен заем №671098 от 18.09.2023г. е сключен, за да рефинансира друг сключен между страните договор – Договор за паричен заем №891768, а Договор №671098 от 18.09.2023г. също е погасен чрез рефинансиране, но чрез отпускане на трети договор за паричен заем между страните - Договор за паричен заем №566295 от 19.01.2024г., с главница от 1500 лв.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като посоченият в същия ГПР не съответства на реалния такъв. Сочи се, че съгласно договора се дължи неустойка, посочена в чл.8 в случай на непредставяне в тридневен срок от подписване на съглашението на поръчител или банкова гаранция. Освен неустойката, съгласно чл.15 от ОУ към договора за кредит, кредитополучателят имал право да сключил застраховка „живот“. Твърди се, че уговорените възнаграждения под формата на „неустойка“ и „застраховка“ са разходи по кредита, които е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР и поради невключването на тези възнаграждения в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално приложимият в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

Навежда се, че договорът е недействителен поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.20 от ЗПК.

Клаузата за договорна лихва е оспорена като нищожна, тъй като надвишавала трикратния 1 размер на законната лихва, противоречала на добрите нрави, като посоченият размер от 3.330% не отговарял на действителния, тъй като уговорената неустойка представлявала добавка към договорната лихва.

Клаузата за неустойка по чл.8 е оспорена като нищожна, доколкото излизала извън присъщите й функции и със същата се целяла свръхпечалба за кредитодателя; същата имала неравноправен характер и заобикаляла императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК.

Поради нищожността на договора за кредит, се навежда, че кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредит, поради което платените от него суми по договора над главницата - за възнаградителна лихва, неустойка, застраховка, такси, били платени без основание и подлежали на връщане от ответника.

С оглед на горното, се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 833.22 лв. или 426.02 евро, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем №671098 от 18.09.2023г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.

Не се оспорва, че на 18.09.2023г. между Д. И. К., в качеството на заемател, и „К, в качеството на заемодател, е сключен Договор за паричен заем №671098, с посочени в чл.3 параметри на същия. Твърди се, че съгласно чл.8 от договора, в случай, че заемателят не предостави договореното по чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Неразделна част от договора за паричен заем били и приложените Общи условия по договора, с които заемателят се бил запознал и съгласил.

Твърди се, че договорът е валидно сключен, като заемателят се е запознал изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, като бил получил заемната сума от заемодателя.

Твърди се, че по договора ищецът е заплатил сума в общ размер 937.31 евро /1833.22 лв./, като е направил 5 вноски по 113.51 евро и една вноска от 369.76 евро, с която кредитът бил предсрочно погасен.

Твърди се, че клаузата на чл.8 е индивидуално уговорена. Изложени са съображения, че при изчисляване на ГПР не следва да се включва неустойката, както и че същата съответства на присъщите й функции.

Твърди се, че в договора за заем и в ОУ има изрична клауза относно правото на потребителя да се откаже от договора за заем в 14-дневен срок, но кредитополучателят не се е отказал, а продължил да ползва сумата по кредита.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.09.2023г. между „К...като заемодател и Д. И. К. като заемател е сключен Договор за паричен заем №671098 към Искане № при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.3: размер на отпуснатия заем – 1 000 лв.; размер на погасителна вноска – 130.42 лв.; вид на вноската – месечна; ГПР – 48.102%; брой вноски – 9; месечен лихвен процент – 3.330%; дата на първо плащане – 18.10.2023г.; дата на последно плащане – 18.06.2024г.; обща сума за плащане – 1 173.76 лв. Съгласно чл.4 с полагане на подписа си под договора кредитополучателят удостоверява, че надлежно е получил заемната сума от 1000 лв. По делото не е спорно, че кредитът е усвоен.

Съгласно чл.6 от Договора за паричен заем страните се споразумяват договора да бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения – (1) Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ; (2) Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ; (3) Банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ; (4) Ценна книга, издадена в полза на заемодателя. По силата на чл.8 от договора страните се съгласяват, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 824.24 лв., с начин на разсрочено плащане подробно 2 посочен в Погасителен план към договора за заем.

На основание горните разпоредби, на заемателя е начислена неустойка в размер на 824.24 лв. за непредставяне на договореното в чл.6 от договора обезпечение, като видно от Погасителния план, по този начин вноската по кредита с включената неустойка възлиза на 222 лв.

От признанието на ответника, направено в отговора на исковата молба, се установява, че по договора за заем кредитополучателят Д. И. К., е заплатил общо 1833.22 лв. или 937.31 евро, като е направил общо 5 вноски по 113.51 евро и 6-та последна вноска в размер на 369.76 евро, с които кредитът е предсрочно погасено, като извършените плащания са отнесени за погасяване на: - договорна лихва - 68.03 евро; - главница – 511.29 евро, неустойка – 357.95 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

В договора за кредит е посочен ГПР от 48.102 % /чл.3.5/, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка. Според съда, по начина, по който е уговорена, неустойката по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

В настоящия случай уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда посредством онлайн калкулатор възлиза на 251.55%, който надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на 3 посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.