Решение № 232 от 15.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Б., 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Росица Бункова

Маргарита Алексиева при участието на секретаря М. Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221200600835 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК - ,,Въззивно производство”.

С присъда № 900203 от 04.07.2022 г., постановена по НЧХД № 510/2020 г. по описа на Районен съд – С. подсъдимият Д. И. Я., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. Г. Д., ул. ,,В. А.“ № 2, вх. Б, ет. 3, ап. 17 е признат за виновен в това, че на 29.08.2020 г. около 10.30 ч. в гр. С., ул. ,,С.“ № 6 разгласил неистинско позорно обстоятелство за тъжителя А. А., като обръщайки се лично към него неколкократно го нарекъл ,,убиец“ и му приписал престъпление ,,убийство“ и ,,склоняване към самоубийство“ с думите: ,,Ти уби Р.!, ,,заради теб тя си отиде“, ,,ти си виновен за това, което се случи с нея“, поради което и на основание чл. 147, ал. 1 от НК във вр. с чл. 78а НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание ,,Глоба“ в размер на 1000 лв.

Със същата присъда подсъдимият Д. И. Я. с установена по делото самоличност е осъден да заплати на А. С. А. от гр. С. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лиха, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част над уважения размер първостепенният съд е отхвърлил иска като неоснователен. Също така е осъдил подсъдимият Д. И. Я. да заплати на А. С. А. направените от последния разноски по делото в общ размер на 1600 лв.; да заплати по сметка на РС – С. сумата от 735.50 лв. за изготвяне на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и сумата от 50.00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от присъдата подсъдимият Д. Я. чрез защитника си адв. А. Т. е подал в срок въззивна жалба, в която са изложени подробни съображения, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила с искане същата да бъде отменена и бъде постановена нова 1 такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Изложени са аргументи, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 147 от НК, като не се оспорва, че подсъдимият и частният тъжител са си разменили думи и реплики, но по никакъв начин подсъдимият не е оклеветил тъжителя. Предвид самата ситуация /смъртта на дъщерята на подсъдимия/ реакцията му можело да се квалифицира като чисто спонтанна във време близко до трагичното събитие. Сочи се, че деянието не е извършено и от субективна страна, тъй като подсъдимият не е имал за цел да засегне честта или достойнството на пострадалия или да разгласи неистинско, позорно обстоятелство. От субективна страна отправените думи имали единствено емоционален заряд и представляват реакция на лице, което се е почувствало засегнато от думите и делата на зет си, позовавайки се на обстоятелството в отговора си към частната тъжба – стр. 4 от писмения отговор – че ,,съвсем случайно /частният тъжителя/ пропуснал да отбележи, че ден преди злощастната й смърт /на Р. Я.а/ отнел децата й“. Частният тъжител не само не изложил твърдения да се е почувствал засегнат, но и по делото не са били събрани доказателства реално да се е засегнал. По същия начин, думите на подсъдимия не били възприети като клеветнически и от свидетелите разпитани по делото. Същите не са променили мнението си за тъжителя и не са налице данни по делото за настъпил емоционален срив или друга спонтанна реакция у частния тъжител.

От повереника на частния тъжител – адв. Ч. В. е постъпил отговор на жалбата, с който оспорва изложеното в нея като я счита за неоснователна, бланкетна е немотивирана, а постановената присъда – правилна и законосъобразна, в която съдът подробно е обсъдил всички събрани по делото релевантни доказателства, поради което се настоява да бъде изцяло потвърдена.

Пред въззивния съд адв. М., преупълномощен от адв. А. поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по съображения изложени в жалбата.

Подсъдимият Д. Я. не се явява пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Б.ският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 313 и 314 от НПК, установи само наличие на обстоятелства по чл. 338 от НПК във вр. с чл. 334, т.

6 от НПК.

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите В. Б, Т. А, Е. И.а, М. Я.а, И. Я., писмени доказателства и преписки, приложено гр. дело № 442/2020 г. по описа на РС С., комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, приобщени на основание чл. 283 от НПК, които е обсъдил подробно и задълбочено.

След анализа им се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. И. Я. е роден на *** г. в с. О., обл. Б., с постоянен и настоящ адрес: гр. Г. Д., ул. ,,В. А.“ № 2, вх. Б, ет. 3, ап. 17, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, ЕГН **********. Подсъдимият е тъст на частния тъжител А. А..

Частният тъжител живее в гр. С. и е служител в РУ - С.. Същият е живял на съпружески начала с Р. Я.а /дъщеря на подсъдимия/ до смъртта й на 27.06.2020 г. От това съвместно съжителство са родени двете им деца Е. А.а А.а с ЕГН ********** и Д. А.а А.а с ЕГН **********. На 27.06.2020г. около 11:45 часа Р. Д. Я.а напуснала апартамента си, находящ се в гр. С., ул. „С.“ № 6, в който се намирала към този момент заедно с майка си М.

2

Я.а и непълнолетната си племенница М. Я.а /дъщеря на брат й И. Я./ без да уведоми за това къде отива. След като не се прибрала, започнало издирването и с помощта на полицията. На 28.06.2020г., тялото й било открито в гр. С., след извършено от нея самоубийство.

На 29.08.2020г. около 09:00 ч. подсъдимият Я. заедно със съпругата си – свидетелката Я.а отишли в жилището на дъщеря им, находящо се в гр. С., ул. ,,С.“ № 6, където същата живяла приживе заедно с тъжителя А. и двете им деца, за да взЕ.т личен багаж оттам. При пристигането им на място, подсъдимият и съпругата му установили, че е сменен патрона на входната врата на жилището, поради което не могли да влязат в него. Поради това св. Я.а набрала няколко пъти номера на телефона на тъжителя А., но тъй като той не отговорил, същата не успяла да се свърже с него. Това наложило св. Я.а да потърси сестрата на тъжителя, като съобщила, че желае някой да отвори жилището и да им даде намиращия се там техен багаж. След около един час на място пристигнал частният тъжител, заедно със свидетелите Б. и А., които били негови колеги /полицейски служители/ и приятели на тъжителя А.. Последният помолил същите да го придружат до наследствения апартамент на децата му, намиращ се в гр. С., ул. „С.“ № 6, тъй като св. М. Я.а и съпругът й подсъдимия Д.

Я. имали агресивно и злонамерено отношение към него. Четиримата заедно - частният тъжител, неговата сестра и свидетелите Б. и А. с личния автомобил на А. отишли до наследственото жилище.

При пристигането им на място, св. М. Я.а и съпругът й – подсъдимия Д. Я. чакали на стълбите пред входа на къщата, тъй като освен патрона на вратата на апартамента, А. бил сменил и този на входната врата за стълбището на къщата, поради което нямало как да влязат вътре. След като видял свидетелите В. Б и Т. А, подсъдимият Д. Я. ги посрещнал с думите: „Какви сте вие? Биячи ли сте? Ще ни биете ли? За какво сте дошли?“. После се обърнал към частния тъжител с думите: „За какво ги водиш? Страх те да не те бием? Убиец!

Ти уби Р.! Заради теб Р. си отиде.“ През цялото време тъжителят си мълчал и не отговорил на отправените по негов адрес клевети. А. заедно със сестра си влезли в жилището, където открили две найлонови чанти с дрехи и други вещи, извадили ги отвън и тъжителят ги предал на Д. и М. Я.и. А. казал на подсъдимия Я. и свидетелката Я.а, че от апартамента липсвали доста неща и, че е добре да бъдат върнати /за липсващите от апартамента вещи, документи и ценности тъжителят е подал жалба в РУ - С. и по случая била извършена проверка, като част от вещите и ценностите били върнати на същия от св. И. Я. - син на Я.и/. Подсъдимият Д. Я. отново нарекъл тъжителя ,,убиец“, след което му казал: ,,Ти уби Р.“, ,,Заради теб Р. си отиде“, ,,ти си виновен заради това, което се случи с Р.“. Всички тези думи изречени от подсъдимия по адрес на тъжителя А., били чути и от намиращите се там свидетели Б. и А., които били силно възмутени от думите на Д. Я. и поради това се намесили, като св. Б. го попитал как може да говори така за тъжителя А., че те двамата са били приятели и колеги както на тъжителя, така и на Р. Я.а приживе, че няма нужда да се карат. Свидетелят Б. обяснил на подсъдимия и съпругата му, че те са дошли с тъжителя именно, за да не се стига до конфликтна ситуация.

За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обсъдил доказателствата, както поотделно, така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на свидетелите В. Б, Т. А, Е. И.а, М. Я.а, И.

Я., приобщил е по надлежния процесуален ред относимите по делото писмени доказателства и комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. Изводите на съда са изградени въз основа на показанията на свидетелите Б., А. и И.а и отчасти обясненията на подсъдимия. Тези показания обосновано са приети като обективни, логични и безпротиворечиви. Първостепенният съд е изложил причините, поради които приЕ. показанията на посочените свидетели за достоверни, както и защо не е дал вяра на показанията на свидетелите М. Я.а и И. Я.. Очевидци на случилото се, са били свидетелите Б. и А. – колеги и приятели на частния тъжител. И двамата заявяват, че са чули подсъдимия 3 да отправя към тъжителя думите ,,Ти уби Р.!, ,,заради теб тя си отиде“, ,,ти си виновен за това, което се случи с нея“, като няколко пъти подсъдимият нарекъл тъжителя ,,убиец“.

Показанията на тези свидетели не могат да бъдат поставяни под съмнение само, защото са колеги и приятели на тъжителя. Няма данни някой от тях да е лично заинтересован от изхода на делото, а и всички те са били предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК, при депозиране на своите показания. Дори обясненията на подсъдимия по същество отчасти подкрепят така установената фактическа обстановка. Същият не оспорва, че на въпросната дата е казал на частния тъжител, че е постигнал целта си като по този начин дъщеря му си е ,,отишла“ /починала/ и той /частният тъжител/ е завзел жилището и това, към което се е стремял. Не отрича също, че е казал на тъжителя А., че е виновен за това, което се е случило, но с категоричност твърди, че не го е нарекъл ,,убиец“, след което обаче сочи, че е възможно да е казал, че ,,са я убили“. Не се кредитират и от настоящата инстанция обясненията на подсъдимия Я. в частта, в която категорично отрича да е извършил инкриминираното деяние. Споделя се изцяло извода на първостепенния съд, че неговите обяснения не кореспондират с доказателствената съвкупност, на която съдът даде вяра в горното изложение, изцяло отхвърляща защитната му теза. Първостепенният съд задълбочено е обсъдил всички събрани доказателства, съпоставил ги е и им е направил пълен и всеобхватен анализ, след което е достигнал до правилни и законосъобразни изводи въз основа на тях. Окръжният съд напълно споделя правните и логически разсъждения на районния съд при обсъждането на доказателствата и се солидаризира с мотивите му, поради което и не ги преповтаря. Предвид на това, че същият е дал задълбочен отговор на всички развити от защитника на подсъдимия съображения в хода на първоинстанционните съдебни прения и доразвити във въззивната жалба пред настоящата инстанция и имайки предвид съдебната практика, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и обсъжда всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото.