Определение № 39 от 12.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 12.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600045 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 НПК.

Постъпил е частен протест от Окръжна прокуратура - Варна срещу определение № 68/22.01.2026г. на ОС – Варна по НОХД № 1783/2025г. на Варненски окръжен съд, с което съдебното производство било прекратено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

В протеста се твърди, че не е налице посоченото от ОС нарушение, тъй като обвинителния акт отговаря на изискванията на закона и задължителна съдебна практика откъм съдържание. Изложени са съображения. Иска се отмяна на определението на ОС, с което се прекратява съдебното производство поради пороци на обвинителния акт.

Протестът като подаден в срок е допустим.

Разгледан по същество се явява неоснователен.

Доколкото първото възражение е относно липсата на посочване на основанието за прекратяване на съдебното производство, то следва да се посочи, че в рамките на процедурата, в която съдът се е произнесъл – а именно РЗ по чл.247-248 от НПК, то извод за текстовото основание за прекратяване може лесно да бъде изведен. Липсата на такъв не е основание за констатиране на съществен порок на съдебния акт. Още по-малко пък да се мисли (както твърди прокурора), че актът не би могъл да произведе правен 1 ефект.

Не могат да се черпят аргументи и от това (както е записано в протеста), че по време на предявяването на материалите по ДП, обв.Г. никъде не изразила становище, че не разбира обвинението. Привличането към отговорност със съответно постановление няма общо със съдържанието на обвинителния акт, към който законодателя не случайно изисква определени задължителни реквизити, с които завишава изискванията към изготвянето му.

Двата цитирани акта обслужват различни цели, поради което и изискванията за всеки един откъм съдържание са различни.

Споделя се виждането на ОС, че обвинителния акт в обстоятелствената си част в този си вид страда от съществени непълноти. ОС в атакуваното определение изложил както подробни теоретични съображения, така и конкретни – касателно внесеният за разглеждане обвинителен акт и неговото съдържание, което обсъдил в светлината на нарушени права на защита, свързани с липсата на яснота по фактите, срещу които обвиненото лице следва да се брани.

В настоящият обвинителен акт (общо от 4 страници) обстоятелствената част е представена в няколко кратки абзаца в рамките на по-малко от две страници, касаещи:

-извършена ревизия;

-регистрация на търговско дружество на обв.Г.:

-реализирана печалба след извършена дейност за 4 години;

-подаване на ГДД от страна на обвиняемото лице за дължим корпоративен данък през всяка една от годините;

-заключение на обвинението, че дължимият по ЗКПО корпоративен данък бил различен от внесения (без яснота как се е достигнало до този извод).

При тези данни е ясно, че всяко едно от конкретните изводи за порок в първоинстанционното съдебно определение е основателно и като такова следва да се изпълни при съставянето на новия обвинителен акт. Т.е. да се посочи как е установен конкретния размер на финансовия резултат, а от там – на задължението; коя от двете хипотези е използвана от дееца във всеки конкретен случай и как („избягване на установяване на данъчни задължения“ 2 или „избягване на плащането им“), тъй като тя е обвинена и в двете, като се касае за 4 деяния по чл.26 от НК. Т.е. трябва да се внесе конкретика и в това, както и да се обясни подробно при какъв механизъм били извършени отделните деяния. Както ОС посочил, нужно е и отбелязване на конкретен данъчен период.

Т.е. горното означава, че иде реч все за непосочени характеристики, които са свързани пряко с елементи от състава на престъплението. Има кратки изцяло декларативни твърдения, които обаче съвсем не са достатъчни да удовлетворят изискванията на горепосоченото ТР № 2/07.10.2002г. на ОСНК.

Поради това и атакуваното определение следва да бъде потвърдено на посочените от АС-Варна основания, а след връщането на обвинителния акт прокурорът да го приведе във вид съобразно изискванията на закона, посочени в определението на ОС-Варна, което съдържа ясни указания в тази насока.

Предвид изложеното и на основание чл.345 ал.1 НПК АС-Варна ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА № определение 68/22.01.2026г. на ОС - Варна по НОХД № 1783/2025г. на Варненски окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3