Решение № 13243 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13243 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110116078 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „*******я” ЕАД против В. Е. С.. Иска се в отношенията на страните да бъдат установени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 58583/2023 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК - задължения във връзка с топлоснабдяване на имот с аб. № 139275, находящ се на адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН, бл.214, вх.А, ет.6, ап.17, а именно: 3 944,78 лева – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 15.08.2021 г. до 12.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 633,93 лева (шестстотин тридесет и три лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 12.10.2023 г., 21,81лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 25.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,11 лева - мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 12.10.2023 г.

От страна на ответника, уведомен за исковата молба при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, исковете се оспорват с възражения, сред които и за погасяване по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 1 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителните за съобразяване разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д.

№ 2/2017 г., ОСГК, отговорен за задълженията по топлоснабдяването може да бъде и лице, подало заявление за откриване на партида, а не собственикът. В случая по делото с исковата молба е представена Молба-декларация на ответника за откриване на партида за процесния имот, който документ не е оспорен от страна на ответника относно истинността, поради което и се ползва с обвързваща доказателствена сила против ответника относно обстоятелството, че е заявена за ползване услугата по топлоснабдяване на имота на посочения адрес, респ. че ответникът е клиент на ищеца за услугата.

От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че абонатът не ползва и не му се начисляват задължения за топлинна енергия за отопление на имота, нито за сградна инсталация, а топлинна енергия е доставяна, съответно са начислени задължения само за битово горещо водоснабдяване в хипотеза на служебно начислено потребление, тъй като водомерът в имота е неузаконен.

Служебно начислените количества за битово горещо водоснабдяване в обем 140 литра според броя обитатели при норма за едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление.

Въз основа на заключението на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза съдът намира за обоснован и кредитира направения от вещото лице извод, че действителният размер на задълженията е в размер на 2688,57 лева. Вещото лице установява, че поради липса на узаконен водомер в процесния имот, топлинната енергия за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ се начислява служебно на „брой лица“ с разходна норма 140л/денонощие на 1 бр. потребител. Според изравнителните сметки на ФДР потребителите са 3 бр., но според подписаните от ответника като клиент Главни отчети от 15.05.2021 г. и 24.05.2022 г. обитателите са 2 бр. Съдът възприема дадения от вещото лице втори вариант на изчисленията, а именно за посочената по-горе сума 2688,57 лева, тъй като това е изчислението, което се следва за двама обитатели. При липсата на други ангажирани от ищеца доказателства, с по-висока доказателствена стойност са актуалните документи 2

– главните отчети от 15.05.2021 г. и 24.05.2022 г. , които съдържат подпис на клиента за посоченото в тези документи, а не документът на Протокол от 14.06.2020г., подписан от Представител на СЕС, където за имота са посочени 3 бр. обитатели.

Така направеният извод не се променя с оглед обстоятелството, че с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „*******я” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „*******я” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед двата отчетни периода и съдът кредитира изготвеното от съдебносчетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово разпределение дължимата сума е в размер на 21,81лева, колкото и се претендира.

Възражението за погасяване по давност е неоснователно. С оглед дата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК /25.10.2023 г./, следва, че по давност могат да бъдат погасени задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 25.10.2020 г., но такива задължения не са налице, тъй като най-старото претендирано от ищеца задължение е за месец 08.2021 г., а неговият срок за 3 плащане е 15.10.2021 г., като се има предвид, че срокът за плащане 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а 3годишният давностен период е прекъснат с подаването на Заявлението по чл.

410 ГПК.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна – за 490,66 евро, които представляват стари 959,66 лева ( от 1630,66 лв. - общо за исково и за заповедно производство).

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Е. С. с ЕГН:

**********, че има задължения към „*******Я” ЕАД с ЕИК ******* във връзка с топлоснабдяване на имот с аб. № 139275, находящ се на адрес: гр.

София, ЖК.ЛЮЛИН, бл.214, вх.А, ет.6, ап.17, в размери: 2688,57 лева стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 15.08.2021 г. до 12.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.10.2023 г. до изплащане на вземането; 21,81лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 25.10.2023 г. до изплащане на вземането - ЧАСТ от задълженията, за които п о ч.гр.д.№ 58583/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*******Я” ЕАД против В. Е. С. с ЕГН:

********** искове за: 633,93 лева, претендирани като мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 12.10.2023 г., както и за сумата 5,11 лева мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 12.10.2023 г. - ЧАСТ от задълженията, за които п о ч.гр.д.№ 58583/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА В. Е. С. с ЕГН: ********** да заплати на „*******Я” ЕАД с ЕИК ******* сумата 490,66 евро - съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5