Определение № 24270 от 03.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15041/2026
- Вид
- Определение № 24270
- Подписан
- 03.07.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.160 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл.44 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.6-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.6-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.6-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл.72, ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24270 гр. София, 03.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110115041 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 171235/29.03.2026 г. о т М. Б. Б. ЕГН: **********, ********, с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове: срещу *****, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:
********* (****), ет. 10, представлявано от управителя И.Н.Х.-С.
1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 202505151258420059/15.05.2025г, г., сключен между М. Б. Б.
ЕГН: ********** и *****, ЕИК: ********, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.1, т.9-20, чл.19 ЗПК.
2. Осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД , с който *****, ЕИК: ******** да бъде осъден да заплати на М. Б. Б. ЕГН:
********** сумата от 97.14 евро, заплатена без правно основание ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (29.05.2026 г.) до окончателното й заплащане срещу ***** с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ********* (****), ет. 11, представлявано от управителя К.В.
1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за предоставяне на гаранция на Договор за потребителски кредит № 202505151258420059 /15.05.2025г., сключен между М. Б. Б. ЕГН:
********** и ***** с ЕИК ******, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради протИ.речи с добрите нрави.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С договора за предоставяне на гаранция се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-20 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва протИ.речи на добрите нрави и закона. Твърди, че е предоставил гаранция. Твърди, че ищецът е погасил изцяло заема, а заплатеното от него по недействителния договор подлежи на връщане като платено без основание.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски по чл. 38 ЗА. Моли да се призовава чрез ССЕВ.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка:
BG89CECB********, титуляр: Л. А. Г. за разноските и банкова сметка на ищеца: BG44UBBS******, Титуляр: М. Б. Б..
Представя и моля да бъдат приети следните доказателства: 1.Препис от исковата молба, заедно с приложенията към нея за ответната страна. 2.Договор за правна помощ от 22.05.2026г. и пълномощно 3.Платежно нареждане за заплатена ДТ 4.Извадка от сайта caculator.bg за размера на ГЛП и ГПР 5.Договор за потребителски кредит №202505151258420059 /15.05.2025г. 6.Общи условия към Договора за потребителски кредит от 15.05.2025г 7.Стандартен европейски формуляр към Договора за потребителски кредит от 15.05.2025г 8.Договор за предоставяне на гаранция №1449364563/15.05.2025г. 9.Общи условия към Договор за предоставяне на гаранция от 15.05(2025г 10.Актуално състояние от Търговски регистър за двете ответни дружества 11.Разписка №0000052755 от 19.05.2025г. 12.Платежно нареждане от 23.06.2025г.
Моли да се назначи съдебно-счетоводна експертиза по делото, в която вещото лице да отговори на следните въпроси: a.
Кои са разходите, които кредиторът е включил в договорения ГПР – 65.85 % b.
Добавени ли е сумата в размер на 888,00 лв., представляваща размера на уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция от 15.05.2025г., към договорения ГПР в размер на 65,85%? c.
Какъв би бил процента на ГПР в случай, че размерът на уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция от 15.05.2025г., сключен между ***** и доверителя ми, бъде включен към годишния процент на разходите по договора?
В срока по чл.131 ГПК, ответникът ***** подава отговор. Признава сключването на договора с посоченото съдържание и параметри. Оспорва иска по основание. Твърди, че не са налице нищожни или недействителни клаузи. Твърди, че договорът е действителен. Твърди, че ГПР е в законовия размер. Твърди, че с това възнаграждение ще се увеличи ГПР.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът ********* подава отговор.
Признава сключването на договора с посоченото съдържание и параметри.
Оспорва иска по основание. Твърди, че не са налице нищожни или недействителни клаузи. Твърди, че договорът е действителен.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява адв. Л. А. Г. - САК, със съдебен адрес:
********, като изразява изрично съгласие да получава връчване по реда и условията на чл. 38 и чл. 38а във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК на посочения електронен адрес., която представителна власт важи за всички инстанции (л. 12 от делото).
Ответниците се представляват от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).
Тъй като всеки иск е под 639.11 евро – държавната такса за всеки един от тях е 25.56 евро.
Дължимата държавна такса за исковете е 76.68 евро.
Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.11 от делото).
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е частично редовна.
Съдържа почти всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, 3 че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.
Следва да се укаже на ответниците, че не сочат доказателства, че договорът е индивидуално сключен, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
Въпреки указанията по чл.102з, ал.3 ГПК, дадени с Разпореждането по чл.131 ГПК, ответниците не са изпълнили задълженията си, поради което следва да бъдат осъдени на основание чл.77 ГПК, тъй като липсват преписи от ОИМ, а ищецът не е задължителен субект по чл.50, ал.5 ГПК, за да получава ОИМ в електронен вариант.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Искането на страните е допустимо, а въпросите необходими и относими.
Следва да се уважи.
Не е основателно възражението на ответника. Това е така, тъй като следва да се установи какво е включено в ГПР и колко ще се увеличи, ако се начисли неустойка, а не само дали ще се увеличи. Освен това не е ясно колко ищецът е заплатил по процесния договор.
Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея.
По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемодателят е предоставил сумата по заема. Кой/ Кое лице е получил главницата по кредита.