Решение № 1778 от 22.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1778 гр. Варна, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Антоанета И.. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20213110103285 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД от „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, ***********, представлявано от Д.К.К., заедно с М.С. срещу И.. П. К., ЕГН ********** от гр. *********** ******* да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 262446/18.12.2020г., постановена по ч.гр. дело № 16212/2020г. на ВРС, 18 състав, сумите както следва: 351.45лв. (Триста петдесет и един лв. и 45 ст.) за неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 04.05.2018 г. за мобилен номер ***********, от които 112.47 лв. (Сто и дванадесет лв. и 47 ст.), представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 238.98 лв. (Двеста тридесет и осем лв. и 98 ст.), представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy S9 Black, c отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от Договора от дата 04.05.2018 г.

Претендират се и разноските.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за конкретно посочените суми. Длъжникът е призован по реда на чл. 47 от ГПК, 1 поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за сумите.

В исковата молба ищецът твърди, че И.. П. К. с ЕГН: ********** е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б." ЕАД със сключени договорни абонаменти, както следва:

- Договор за мобилни услуги от дата 11.11.2013г. с предпочетен мобилен номер ***********. Правоотношението е новирано посредством подписано между страните Допълнително споразумение от дата 04.05.2018г., съгласно което абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Тотал 44,99лв., като е уговорен краен срок на действие до 04.05.2020г. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата 04.05.2018г., по силата на който на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 48,59лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 9,99лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал.2 от договора за лизинг/. Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 1659.90лв.. а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 44.99 е 1166.16лв. Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 493.74 лв.

Абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Т.Б. дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 318.98лв. Това е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.II от процесния договор за услуги, пренесена в T.IV-3 oт Допълнителното споразумение, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индИ.идуалните договори на ответника за ползваните абонаменти е издал крайна фактура №7287417220/15.04.2019г. с начислена неустойка в размер на 351.45лв.

Неустойката в размер на 351.45лв. се формира, както следва:

112.47 лв. (Сто и дванадесет лв. и 47 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 238.98 лв. (Двеста тридесет и осем лв. и 98 ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy S9 Black, c отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от Договора от дата 04.05.2018 г.

По делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.

В него се сочи, че искът е неоснователен.

2

Оспорва се, че ищеца Т.Б. ЕАД е предоставил далекосъобщителна услуга и вещ, предмет на договор за лизинг, както и че абоната - ответник е използвал услуги в общ размер на 318,98 лв.

Оспорва, че е налице неизпълнение от страна на абоната на задълженията му по договора, както и твърди, че не са налице условията за начисляване на неустойка. Сочи, че по делото не са представени доказателства, че до абоната е достигнала информация за задължението му, както и не са представени доказателства същия да е бил поканен да го заплати.

Сочи още, че не са налице доказателства за прекратяване на договора по вина на абоната. Правото на изправната страна да прекрати договора е преобразуващо и следва да бъде упражнено чрез обектИ.иране на съответно изявление за това, което да е достигнало до неизправната страна. Съгласно чл. 87 от ЗЗД, писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87, ал. 1, изр. последно от ГПК така и по аргумент от чл.

164, ал. 1, т. 5 предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства.

Оспорва дължимостта на сумите, претендирани като неустойки, като сочи, че клаузите за неустойки в процесния договор са неравноправни клаузи.

С термина „отстъпка" в договора за лизинг и допълнителните споразумения към него операторът е целял да внесе объркване при сключване на договора и да постигне заплащане на тъй наречената скрита неустойка, което само по себе си представлява неравноправна клауза по договор.

На следващо място счита клаузите за неустойка в договора за нищожни, като протИ.оречащи на добрите нрави и прекомерни, поради което не следва да бъдат заплащани от страна на абоната.

Сочи, че ответника е потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП, като И.анов не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора преди сключването му. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индИ.идуално. В случая не е налице индИ.идуално договаряне на разпоредбите, касаещи дължимите неустойки.

Твърди, че начина по който са уговорени коментираните неустоечни клаузи създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Така, мобилният оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са 3 предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения. Това от своя страна протИ.оречи на добросъвестността и създава основание за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице- потребител, който е икономически по-слабата страна /в този смисъл Решение № 261817/02.06.2021 г. постановено по гр. дело 15345/2020 г. на ВРС, 46-ти състав/.

Неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика -Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/ 2013 г.

По същество на делото ищецът поддържа исковете, както са предявени, и моли за уважаването им, а особения представител на ответника с моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на суми, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги и неустойка по договора за лизинг.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват твърдените договорни отношения по сключените между страните договори, че е предоставил твърдяната от него услуга в твърдяното количество и стойност, че е предоставил лизинговата вещ за ползване, че е налице валидна неустоечна клауза, че са налице основанията за начисляване на неустойката. В тежест на ответника е да установи плащане на задълженията му в срок или други твърдени от него правопогасяващи възражения с положителен характер на твърдените факти.

Не се оспорва от особения представител на ответника валидното възникване на договорните правоотношения между страните, по силата на Допълнително споразумение от дата 04.05.2018г., и на Договор за лизинг от същата дата - 04.05.2018г.

Видно от представените по делото фактури, мобилният оператор е изпълнявал задълженията си по договора за предоставяне на мобилни услуги до 14.03.2019г. /последната фактура е за периода 15.02.2019-14.03.2019г./ 4

След тази дата са начислени процесните неустойки по двата договора.

Съгласно чл. 4 от Договора за лизинг от 04.05.2018г., ответникът е декларирал, че предоставената му лизингова вещ е предадена от лизингодателя във вид, годен за употреба и функциониращ изрядно.

Оспорва се от особения представител на ответника предоставянето на услугите в размер на 318.98лв.

Съдът намира, че обслужването на абонатите с актИ.ни телефонни номера става чрез автоматизирана информационна система, която генерира пряко и автоматично информация за всички предоставени и ползвани от потребителя мобилни услуги, както и за периода /времето/ на ползването им.

Оперирането на системата става абсолютно автономно без възможност за човешка намеса, съответно грешка, без възможност за начисляване на услуга, която не е била предоставена.

Доколкото не е налице конкретно оспорване, че някоя от услугите не е била предоставена в полза на ответника /коя точно услуга, за кой месец и пр./, съдът намира възражението за бланкетно /поради което е в невъзможност да го изследва конкретно/.

Отделно от това от представените по делото фактури е видно, че задълженията на ответника са били за заплащане на месечни абонаментни такси и на лизингови вноски /с изключение на сумата от 0,08лв. във фактурата за месец 01.2019г., и която влиза в отстъпката за месеца от 1,66лв. и на сумата от 0,02лв. във фактурата за месец 02.2019г., и която също влиза в отстъпката за месеца от 1,66лв., т.е. не се отразяват на размера на претендираните като неплатени задължения на ответника/. Тези вземания - за заплащане на месечни абонаментни такси и на лизингови вноски, са възникнали по силата на сключване на Допълнително споразумение от дата 04.05.2018г., и на Договор за лизинг от същата дата - 04.05.2018г. Заплащане на месечната абонаментна такса се дължи от включване на абоната в мрежата и се дължи до преустановяване достъпа до мрежата, или до прекратяване на договора, т.е. през времето на изпълнението на договора от страна на мобилния оператор. Заплащането на лизинговите вноски се дължи от предаването на мобилното устройство на абоната до връщането му на оператора. Не се твърди от страна на ответника, той да е прекратил едностранно договора на по-ранна от посочената от ищеца дата, нито че мобилният оператор е преустановил услугата по своя вина на по-ранна дата от твърдяната от него. Не се твърди и лизинговата вещ да е била върната на по-ранна дата от 14.03.2019г. Поради това ответникът дължи заплащане на месечните абонаментни такси и на лизинговите вноски до датата 14.03.2019г.

Следователно в неговия патримониум е възникнало задължение в размер на 5

318.98лв., състоящо се от месечни абонаментни такси и лизингови вноски за периода 15.11.2018г.-14.03.2019г.

В тежест на ответника е било да установи плащане на задължението си в размер на 318.98лв., състоящо се от месечни абонаментни такси и лизингови вноски за периода 15.11.2018г.-14.03.2019г., което не е сторено.