Определение № 118 от 13.03.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Бургас, 13.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500077 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, вр. чл.220 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.“ № *, чрез процесуален представител адв. П. В., АК-Бургас, срещу протоколно определение от 09.01.2025 год. по гр.д. № 1547/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частите, с които е оставено без уважение искането на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за привличане в качеството на трети лица помагачи на негова страна на работодателя на ищеца - ОД на МВР - Бургас и на застрахователя по задължителната застраховка по чл.184 от ЗМВР „Животозастрахователен институт“ АД, поради липса на правен интерес за привличане на тези трети лица.

В частната жалба се твърди, че причината за полученото от ищеца Г. С.

С. увреждане при процесното ПТП са изцяло погрешните му действия при изпълнение на служебните му задължения като служител на ОД на МВРБургас. Сочи се, че ОД на МВР-Бургас е страна по задължителна застраховка по чл.184 от ЗМВР „злополука“, поради което както работодателя, така и застрахователя по задължителната застраховка

„злополука“

„Животозастрахователен институт“ АД, дължат на ищеца обезщетението по чл.238, ал.1 от ЗМВР и отговарят за причинените му вреди при трудовата злополука в пълен обем. Твърди се, че в случай на уважаване на иска спрямо ответника - частен жалбоподател, той ще има регресни претенции спрямо работодателя и неговия застраховател, поради което има интерес тези лица да бъдат обвързани от мотивите на решението, с което спорът ще бъде разрешен по същество. Направено е искане за отмяна на определението в обжалваната 1 част и за конституиране на ОД на МВР-Бургас и на „Животозастрахователен институт“ АД като негови помагачи в процеса.

В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от ищеца Г. С.

С., чрез процесуален представител адв.П. Д. АК-Бургас, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба и пълно съгласие с изложените в обжалваното определение мотиви на окръжния съд. Направено е искане за оставяне на частната жалба без уважение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и приложените доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съда и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Бургаският окръжен съд е сезиран с искова молба по чл.432 от КЗ, подадена от ищеца Г. С. С. - пострадало при ПТП на 23.07.2022 год. лице срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, отговарящ за вредите причинени от виновния за ПТП водач С. Г. Г., при управление на застраховано при ответния застраховател превозно средство, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди от причинената на ищеца при това ПТП средна телесна повреда. В исковата молба ищецът се е позовал на влязло в сила споразумение по НОХД № 1620/2023 год. по описа на ОС-Бургас, по силата но което С. Г. Г. се е признал за виновен за престъпление, по което елемент от престъпния състав на деянието е умишлено причиняване на полицейския служител Г. С. Стайков на средна телесна повреда на горен крайник.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и основателността на исковете, с твърдение, че причина за настъпилото ПТП са изцяло противоправните действия на ищеца, че произшествието е станало по време на изпълнение на служебните му задължения, поради което вредите за получените от него увреждания са в условията на трудова злополука и следва да бъдат поети от неговия работодател ОД на МВР-Бургас или от застрахователя по задължителната застраховка по чл.184 от ЗМВР „Животозастрахователен институт“ АД. Твърди се, че обезщетенията които се търсят от ответника по делото са идентични с обезщетенията които са дължими на ищеца от неговия работодател, респ.-от застрахователя по застраховката по чл.184 от ЗМВР, поради което при осъждане на настоящия ответник по предявените искове, той ще може да предяви свои насрещни вземания срещу тези лица.

За да постанови определението в обжалваните части, Бургаският окръжен съд е приел, че за ответника не е установен правен интерес от привличане на ОД на МВР-Бургас и на „Животозастрахователен институт“ АД - София, като негови помагачи. Посочено е, че ОД на МВР-Бургас съгласно 2 разпоредбата на чл.238, ал.1 ЗМВР отговаря ограничено за причинените на служителите вреди до размера на шест работни заплати, които, видно от представените по делото доказателства по реда на чл.192 от ГПК от страна на ОД на МВР-Бургас, са били заплатени на ищеца. Съответно, застрахователят по задължителната застраховка по чл.184 от ЗМВР - „Животозастрахователен институт“ АД - София, би отговарял пред ищеца само за вредите, които не са покрити от работодателя му. В производството по предявените искове съдът е длъжен да съобрази евентуални плащания от работодателя ОД на МВР-Бургас и от застрахователя по чл.184 от ЗМВР и да извърши преценка за основателността на иска след приспадане на тези обезщетения, ако такива са били платени. За ответника липсва правен интерес да иска привличане на тези трети лица, тъй като не би разполагал с никакъв обратен иск срещу тях, дотолкова доколкото евентуално ответникът би бил осъден в настоящото производство само за разликата в размера на дължимото обезщетение.

Настоящият съд намира решаващия извод на окръжния съд за неустановен правен интерес от привличането на горепосочените трети лица за правилен, като не споделя възраженията на частния жалбоподател.

Съгласно чл.219, ал.1 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи за да помага. Съдебната практика налага схващането, че в случаите по чл.219 от ГПК правен интерес следва да е налице както за привличащия, така и за привлечения. Правният интерес следва да е обоснован и конкретен, тъй като участието на трето лице във висящ процес между други лица, не трябва да засяга непропорционално правната му сфера.

Независимо от това, че в хипотеза като настоящата, в случай на заплащане на обезщетение по чл.238, ал.1 от ЗМВР /каквото по делото има данни, че вече е заплатено от ОД на МВР/, ограничено до шест брутни работни заплати, заплатеното обезщетение по ЗМВР се приспада от размера на обезщетението дължимо от ответника застраховател по иска по чл.432 от КЗ, по висящото дело ответникът не би могъл да обвърже сочените от него трети лица с мотивите на съда при постановяване на решението по спора.

При влязлото в сила споразумение по наказателното дело, задължително съда по чл.300 от ГПК, твърденията на ответника във връзка с виновни действия и от страна на ищеца, станали причина за процесното ПТП респ. допринесли за телесните му увреждания, за вредите от които претендира обезщетения, във висящото пред окръжния съд производството по чл.432 от К З могат да бъдат разглеждани единствено като възражение за съпричиняване, в който случай съдът изследва обективно дали поведението на пострадалия е допринесло за вредоносния резултат, без да засяга въпроса за вината, и ако приеме, че твърденията за съпричиняване са доказани, решаващият съд намалява определения от него размер на обезщетения, до размера на приетия процент съпричиняване.

В случая отговорността на работодателя на ищеца, респ. - на застрахователя по чл.184 от ЗМВР спрямо него, не е предмет на предявения 3 иск. Евентуално съизвършителство на вредоносното деяние също не е предмет на разглеждане по делото и по този въпрос съдът сезиран с иска по чл.432 от КЗ не дължи произнасяне, както в диспозитива, така и в мотивите към решението. Ето защо изходът от настоящото дело - респ. изложеното в мотивите към решението по същество на спора не би имало отношение към евентуални последващи регресни претенции спрямо работодателя на ищеца и застрахователя по чл.184 от ЗМВР, поради което не е установен правен интерес както за ответника, така и за сочените трети лица, от привличането им по делото за негови помагачи.

Предвид горното, определението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно, поради което частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от

Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „С.“ № * чрез процесуален представител адв. П. В., АК-Бургас, срещу протоколно определение от 09.01.2025 год. по гр.д. № 1547/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частите, с които е оставено без уважение искането на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за привличане в качеството на помагачи на негова страна на работодателя на ищеца-ОД на МВР-Бургас и на застрахователя по задължителната застраховка по чл.184 от ЗМВР - „Животозастрахователен институт“ АД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4