Определение № 9970 от 08.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9970 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501725 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 400434/05.12.2025 г. на „Рила Комерс“ ООД против разпореждане № 174558/12.11.2025 г. и частна жалба вх.

№ 417238/19.12.2025 г. на „Враца Стил“ АД против определение № 49125/27.11.2025 г., постановени по гр. дело № 66121/2022 г. на СРС, 90 с-в.

В частната жалба на „Рила Комерс“ ООД се посочва, че по първоинстанционното дело е депозирано искане вх. № 35497/03.11.2025 г. за възстановяване на срокове по делото заради болничен в периода 16.09.2025 г.

– 25.09.2025 г. Искането е заявено своевременно. Реферира се и към разпореждане № 150873/30.09.2025 г., получено на 31.10.2025 г.

Допълнително се отбелязва, че искът е недопустим и решението е постановено при липса на защита на титуляра на заявеното право – „Рила Комерс“ ООД.

В отговор на частната жалба „Ефдиси“ ЕООД се сочи, че няма основание за възстановяване на срок. Молбата е заявена от юридическо лице, представеният болничен лист е издаден пост фактум и не установява физическа невъзможност за подаване на отговор. В отговор „Враца Стил“ АД моли съда да остави жалбата без разглеждане, тъй като „Рила Комерс“ ООД не е страна по делото.

В частна жалба на „Враца Стил“ АД се сочи, че молба по чл. 248 ГПК на „Еф Ди Си“ ООД е подадена при недпредставен списък за разноски и определението е недопустимо. Ответната страна не е подала отговор на частната жалбата.

Производството по гр. дело № 66121/2022 г. на СРС, 90 с-в е образувано по предявен от „Враца Стил“ АД против „Ефдиси“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на 1/10 ид. част от недвижим имот 1 с идентификатор *** в гр. София.

С определение № 1303/10.01.2025 г. съдът не е приел за разглеждане искова молба вх. № 29740/30.01.2024 г. на „Рила Комерс“ ООД по реда на чл.

225, ал. 1 ГПК и е изпратил молбата по подсъдност на СГС. Повторно разпореждане за изпращане на исковата молба на СГС е постановено на 14.04.2025 г. Няма данни за влизане в сила на определение № 1303/10.01.2025 г.

С решение № 12839/01.07.2025 г. съдът е отхвърлил предявения от „Враца Стил“ АД против „Ефдиси“ ЕООД иск. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 550 лв. – разноски. Съобщение за постановения акт по същество на спора е изпратено както до страните по спора, така и до „Рила комерс“ ООД.

На 30.07.2025 г. „Рила Комерс“ ООД подава молба за „нов срок“ за обжалване на решението при посочено основание „лични причини“. С разпореждане № 126393/13.08.2025 г. молбата е оставена без уважение с мотив за погрешно изпращане на копие на решението на „Рила Комерс“ при отчитане, че дружеството не е страна и няма право на жалба. На 14.08.2025 г. е постановено разпореждане с указания до „Рила Комерс“ ООД, че искът за главно встъпване е изпратен повторно на СГС по подсъдност. Молба от 12.08.2025 г. е подадена от „Рила Комерс“ ООД с посочване, че с разпореждане № 2/16.01.2025 г. на съдия Кюркчиев от СГС преписката е върната с отказ за образуване на първоинстанционно производство преди оспорване на решение от 01.07.2025 г. Депозираната „възражение по чл. 270 ГПК с/у Решение № 12839/01.07.2025 г.“ вх. № 273820/13.08.2025 г. от „Рила Комерс“ ООД за обезсилване на решението е подадено на 13.08.2025 г. С разпореждане № 127793/15.08.2025 г. приемайки сезирането като въззивна жалба съдът е върнал същата като изхождаща от ненадлежна страна, като наред с това е приел, че въззивната жалба е и просрочена. Молба вх. № 307791/19.09.2025 г. на „Рила Комерс“ ООД е с искане за продължаване срока за обжалване на разпореждането от 15.08.2025 г. поради временна неработоспособност. С определение № 39624/24.09.2025 г. молбата е оставена без уважение. Съдът е приел, че чл. 63, ал. 1 ГПК е неприложим по отношение на срокове за обжалване. С разпореждане № 148787/26.09.2025 г. е върната частна жалба вх.

№ 183281/27.05.2025 г. на „Рила Комерс“ ООД. Частна жалба вх. № 314273/26.09.2025 г. срещу разпореждане от 15.08.2025 г. е подадена на 26.09.2025 г., върната от съда с разпореждане № 150873/30.09.2025 г. като просрочена. Молба за възстановяване на срок вх. № 368345/10.11.2025 г. е подадена от „Рила Комерс“ ООД. С разпореждане № 174558/12.11.2025 г. молбата е върната като просрочена.

По частната жалба вх. № 400434/05.12.2025 г. на „Рила Комерс“ ООД.

Молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срок е подадена след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл. 64, ал. 2 2

ГПК, считано от отпадане на твърдяната пречка за извършване на процесуалното действие. От данните по делото се установява, че предходните актове (разпореждане № 150873/30.09.2025 г. и предхождащите го разпореждания) са били съобщени значително преди 10.11.2025 г., а твърдяната временна неработоспособност е за периода 16.09.2025 г. – 25.09.2025 г., поради което молбата е депозирана след изтичане на законовия едномесечен срок от отмяна на пречката.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК продължаване на срок поради особени непредвидени обстоятелства е допустимо само за законни или определени от съда срокове за извършване на процесуални действия в рамките на висящо производство, но не и за срокове за обжалване, които подлежат само на възстановяване при условията на чл. 64 ГПК. В първоинстанционното производство съдът вече правилно е приел, че чл. 63 ГПК е неприложим към срока за обжалване, а направеното от „Рила Комерс“ искане е неправилно насочено към продължаване, а не към надлежно възстановяване на срока.

По силата на чл. 64, ал. 2 ГПК молбата за възстановяване на срока следва да се подаде в едномесечен срок от отпадане на пречката, като едновременно с нея се извърши пропуснатото действие; при неспазване на този срок молбата се оставя без уважение като просрочена, без да се обсъжда наличието на уважителни причини. Ето защо изводът на първата инстанция, че молбата за възстановяване на срока е просрочена и следва да бъде върната, е съответен на закона и не подлежи на ревизия в настоящото производство.

Относно твърденията за болничен лист и „липса на защита“ Представеният от „Рила Комерс“ ООД болничен лист удостоверява временна неработоспособност на физическо лице – управител или представляващ дружеството, но не и обективна невъзможност самото юридическо лице да упражни процесуалните си права. Съдебната практика приема, че заболяване на законния представител не обуславя автоматично невъзможност за подаване на жалба от името на юридическото лице, доколкото то може да упълномощи адвокат или друг представител. Освен това болничният лист е издаден пост фактум, като не е установена конкретна причинно-следствена връзка между посочения период на неработоспособност и пропускането на законния срок за обжалване, което е необходимо условие за уважаване на молба за възстановяване на срок. Твърдението, че решението е постановено „при липса на защита на титуляра на правото“ е неотносима към настоящото производство по чл. 274 ГПК.

С оглед изложеното и на основание чл. 274 и сл. ГПК, съдът намира, че атакуваното разпореждане № 174558/12.11.2025 г. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената от „Рила Комерс“ ООД частна жалба – оставена без уважение.

По частна жалба вх. № 417238/19.12.2025 г. на „Враца Стил“ АД против определение № 49125/27.11.2025 г.

С разпореждане № 170483/04.11.2025 г. по гр. дело № 57116/2021 г. на 3

СРС, 176 с-в съдът е постановил молба вх. № 262503/01.08.2025 г. да се докладва за произнасяне по гр. дело № 66121/2022 г. С молбата „Ефдиси“ ЕООД иска изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Посочено е, че молителят не представя списък по чл. 80 ГПК, но с изрична молба е поискано отлагане на съдебното заседание поради внезапно настъпили непреодолими пречки. Съдът е дал ход на делото по същество и по този начин страната е лишена от възможността да претендира адвокатски хонорар, съобразен със стойността на процесния имот. Към молбата се представят доказателства за разноски е се иска изменение на решението.

В отговор от 24.11.2025 г. „Враца Стил“ АД се заявява становище за оставяне на молбата без уважение поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК, несвоевременно представяне на доказателства за сторени разноски и поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С определение № 49125/27.11.2025 г. съдът е приел молбата за допустима като подадена в срок, макар и погрешно депозирана по друго гражданско дело. Приел е, че ответникът има право освен на присъдените разноски за вещи лица и на адвокатско възнаграждение. Отчетено е, че въпреки продължителността делото не представлява правна сложност и възнаграждението следва да бъде определено в размерите по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. От приложените доказателства съдът приема за установено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в срок. При тези мотиви първоинстанционното решение е изменено и „Враца Стил“ АД е осъдено да заплати на „Ефдиси“ ЕООД допълнително сума в размер на 2443,20 лв. – адвокатско възнаграждение.

В конкретния случай самият молител „Ефдиси“ ЕООД изрично заявява в молбата по чл. 248 ГПК, че списък по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не е представен, като аргументира това с отправено искане за отлагане на заседанието поради невъзможност за явяване. Преценката на първоинстанционния съд дали да даде ход на делото, включително и по същество, въпреки искането за отлагане, представлява въпрос на вътрешно убеждение и инстанционна преценка и остава извън обхвата на въззивния контрол по настоящото производство по частна жалба по чл. 274 ГПК, в което предмет на проверка е единствено правилността и законосъобразността на определението по чл. 248 ГПК.

При това положение неизпълнението на изискването за депозиране на доказателства за заплащане на разноски до приключване на до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Правилото не може да бъде компенсирано с последващото подаване на молба по чл. 248 ГПК, дори и към нея да са приложени доказателства за извършени разноски. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 400434/05.12.2025 г. на „Рила Комерс“ ООД против разпореждане № 174558/12.11.2025 г., постановено по гр. дело № 66121/2022 г. на СРС, 90 с-в.

ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 417238/19.12.2025 г. на „Враца Стил“ АД определение № 49125/27.11.2025 г., постановено по гр. дело № 66121/2022 г. на СРС, 90 с-в, с което е изменено по молба вх. № 262503/01.08.2025 г. решение № 12839/01.07.2025 г. в частта за разноските като „Враца Стил“ АД е осъдено да заплати на „Ефдиси“ ЕООД сумата от още 2443,20 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5