Решение № 4427 от 15.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4427 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100501048 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11831 от 27.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 2240, по описа на СРС за 2022 г., е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Л. Д. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1314,21 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, за периода м.09.2018 г. – м.април 2020 г., както и 48,99 лв. сума за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2021 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил предявения иск за сумата над 1314,21 лв. до пълния предявен размер за периода 05.2018 г. до 08.2018 г. включително като погасен по давност, както и за сумата над 48,99 лв., представляваща такса за дялово разпределение, до пълния предявен размер. Отхвърлени са и исковите претенции за установяване на дължимост на сума в размер на 230,18 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 13.09.2021 г., както и 10,71 лв. – лихва за периода 01.10.2018 г. до 13.09.2021 г.

С решението Л. В. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 669,49 лв. – разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете, както е и осъдено „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Л. В. сумата от 65,48 лв. – разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страна на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Н.И.“ ООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от Л. Д. В. против решението в частта, в която исковите претенции са уважени.

1

Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че по делото липсват доказателства за това, че с ищеца са в договорни отношения, респ., че е титуляр на вещни права по отношение на процесния имот. Твърди, че по делото бил представен от ищеца незаверен препис от нотариален акт № 164, дело № 1785/94 г. за продажба на недвижим имот от 03.02.1994 г. в нарушение на изискването на чл.183,ал.1 от ГПК, която норма изисква при представяне на документ, същият да бъде представен в заверен от страната препис. Сочи, че ксерокопията на документи от друга страна не били посочени изрично в закона като допустими писмени доказателства, като се позовава на решение на КВС от 1985 г. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде поставено друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Не е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението съдът намира следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По делото е представен препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 164, дело № 1785/1994 г., видно от който на 03.02.1994 г. Н.П.С. и съпругата му А.Н.С. са продали на ответницата процесния недвижим имот, за който се претендира в настоящия процес да е доставена топлинна енергия. Върху преписа е поставен печат „вярно с оригинала“ и подпис на служител на ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.183,ал.1 от ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Т.е. самият процесуален закон приема, че допустими писмени доказателства са не само оригиналите на документи или официално заверени преписи от тях, но и преписи на документи, чиято идентичност с оригиналните такива е удостоверена от страната, която ги представя, за да се ползва от тях. Само в случаите, когато е налице спор между страните, че документ със съдържание, съответстващо на представеното копие не съществува, следва да бъде изискан оригиналът или официално заверен препис, като в случай, че не бъде представен, на основание чл.183,ал.2 от ГПК преписът следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

Самият закон говори за „изключване“, т.е. преписът вече е бил приет като доказателство по делото. В случая ответницата не е повдигнала спор за съответствието 2 на представения заверен от ищеца /с поставяне на печат „вярно с оригинала“ и подпис на служител/ препис на нотариален акт, като не се е развила процедурата по реда на чл.183,ал.1 от ГПК, поради което по аргумент от чл.183,ал.2 от ГПК преписът е част от доказателствената съвкупност, тъй като не е бил изключен с нарочен акт на съда и правилно първоинстанционният съд се е позовал на него и е приел, че е доказано, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот.

В разпоредбата на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката е посочено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Представеният документ е напълно достатъчен, за да формира съдът извод, че е доказано обстоятелството, че правото на собственост върху процесния имот, за който се претендира да е доставяна топлинна енергия, е притежаван от ответника, поради което и на основание чл.153,ал.1 от ЗЕ същият е клиент на доставената топлинна енергия и е задължен да заплаща цената ѝ.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира поради неговата логичност, обоснованост и последователност, се установява, че в бл.************** се топлозахранват с една обща абонатна станция, като топлинната енергия се измерва посредством монтиран общ топломер. ФДР „Н.“ ЕАД е извършила разпределението на топлинна енергия между абонатите в блока след отчет на уредите в СЕС след края на всеки отоплителен сезон. Уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в имотите на сградата, са електронни, тип WHE-Siemens, с корекционен коефициент и визуален отчет. В процесния апартамент 11, за който е открита партида на аб.№ 214663 с титуляр – ответницата, е бил извършен отчет при осигурен достъп на 18.05.2019 г. и 22.05.2020 г., като формулярите за отчет са подписани от клиента. През исковия период са присъединени 3 радиатора с монтирани уреди, както и щранг-лира в банята, на която няма техническа възможност да се монтира топлоразпределител, като има и два узаконени водомера за топла вода, които също са били отчирани. Сумите са отопление на имота са изготвени по реален отчет на три топлинни разпределителя, монтирани на три радиатора в апартамента, плюс изчислената по емпиричен път топлинна енергия, отдадена от щранг-лира без уред. Установен е и размерът на дължимите от ответницата суми съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира поради неговата обоснованост и логичност, като правилно първоинстанционният съд е уважил исковите претенции до обжалваните размери.

Предвид изложените мотиви, решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззиваемата страна. „Топлофикация София“ ЕАД е поискала присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, фактът, че не са 3 събирани никакви доказателства пред въззивна инстанция, неявяването на представител на „Топлофикация София“ ЕАД в откритото съдебно заседание и с оглед депозирането само на два документа в рамките на проведеното въззивно производство – отговор на въззивна жалба и молба за разглеждане на дело в отсъствие на представител с идентично съдържание на отговори и молби, подавани по множество други дела с участието на ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 50 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11831 от 27.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 2240, по описа на СРС за 2022 г., в обжалваната част.

ОСЪЖДА Л. Д. В., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******* сума в размер на 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4