Решение № 17 от 13.08.2026, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Омуртаг, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно наказателно дело № 20263510200117 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК и чл. 72, ал. 9 от ЗМВР.

Постъпила е жалба от Д. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за кореспонденция: ***, действащ чрез адв. Л. А. от АК – Шумен, против Заповед за задържане на лице рег. № 308зз-42/30.05.2026 г., издадена от С. М. Ч. – полицай при РУ - Омуртаг. В жалбата е изложено становище, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения на административно – производствените правила и са изложени подробни съображения в подкрепа на това твърдение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. А. от АК – Шумен и поддържа жалбата.

Ответникът – С. М. Ч. – полицай при РУ - Омуртаг, редовно призован, се явява лично, оспорва жалбата, прави искане същата да бъде оставена без уважение и излага становище, че заповедта е издадена при спазване на законовите изисквания.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена от надлежна страна адресат на обжалвания индивидуален административен акт, в срока регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, и след като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Процесната Заповед за задържане на лице рег. № 308зз-42/30.05.2026 г., е издадена от С. М. Ч. – полицай при РУ – Омуртаг за задържане на лицето Д. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***. Видно е от процесната заповед, че със същата Д. е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР 30.05.2026 г. в 23.21 часа и освободен на 31.05.2026 г. в 14.20 часа. В заповедта е посочено, че Д. е задържан поради налични данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – 1 управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – метамфетамин. Съставена е надлежна разписка за получено копие от заповедта от страна на задържаното лице. От текста на обжалваната заповед и от приложената Декларация за правата на задържано лице – част първа и втора, се установява, че задържаното лице е било надлежно уведомено за всички негови законови права и задължения, включително за правата му по чл. 72, ал. 3 от ЗМВР. Процесната заповед и цитираната декларация са подписани от Д., без възражения. Приложени са по делото и протокол за личен обиск на лице и разписка за връщане на намерените у задържаното лице вещи, както и фишове за спешно медицинско обслужване, от които се установява, че както към момента на задържането, така и към момента на освобождаването му Д. е бил клинично здрав и в добро общо състояние. Видно е от приложеното по делото Постановление за прекратяване на ДП № 182/2026 г., по описа на РУ – Омуртаг, пр. вх. № 1391/2026 г., по описа на ТРП от 30.06.2026 г., че образуваното ДП за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е бил задържан Д., е било прекратено, поради липса на наркотични вещества или техни аналози в дадените от Д. проби от кръв и урина – установено с назначена по делото токсикохимична експертиза.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява, че процесната заповедта е издадена от компетентен полицейски орган, в установената от закона форма. В този смисъл е налице и изявление от процесуалният представител на жалбоподателя, който изрично посочва, че в случая не се оспорват компетентността на издателя на заповедта, както и обстоятелствата, че същата е издадена в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лица по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед.

Задължителните реквизитите на заповедта за задържане са регламентирани в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити - името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения индивидуален административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането му е запознато с правата по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл.73 ЗМВР, като задържаното лице е подписало заповедта без възражения. Видно е от процесната заповед, че Д. е задържан на основание на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР – поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, управление на МПС под въздействие на наркотично вещество – метамфетамин, като е посочено, че по случая е заведен ЗМ № 182/2026 г. Установи се, че това обстоятелство е било констатирано при изпробване с техническо средство по време на проверка на задържаното лице, като на същото е бил връчен и съответния талон за изследване. В процесната заповед за задържане издалия я полицейски орган достатъчно ясно е описал правните и фактически основания за задържането на жалбоподателя, последният е бил запознал със самата заповед за задържане в оригинал и я е подписал. Следователно в случая не са били ограничени правата на задържаното лице регламентирани от закона. Съдът не споделя съображенията на процесуалният представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като полицейският орган, която я издал не посочил в заповедта мотиви относно това съществува ли опасност Д. да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети разкриването на престъпление. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на заповедта са били налице данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и че по случая е било образувано ДП за това престъпление. Следователно 2 към този момент са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на процесната заповед. Обстоятелството, че впоследствие това ДП е било прекратено поради липса на престъпление, предвид заключението по извършената токсикохимична експертиза не влияе върху законосъобразността на задържането.

Релевантно за законосъобразността на задържането е заповедта за задържане да е издадена от компетентно лице - при наличие на данни за извършено престъпление, в предвидената от закона форма и да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, както и да бъдат спазени всички регламентирани от закона права на задържаното лице. В конкретния случай посочените законови изисквания са били изпълнени при задържането на жалбоподателя. Дали задържаното лице действително е извършило престъпление или не, е въпрос, който следва да се реши в рамките на наказателно производство. Като цяло общоизвестен факт е, че при осъществяване на контролна дейност по ЗДвП от полицейските органи са налице случаи на т. нар. фалшиво положителни тестове за употреба на наркотични вещества, но това обстоятелство не обуславя извод, че към момента на издаване на процесната заповед за задържане не са съществували предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с оглед данните от техническото средство. Липсата на извършена експертиза по дадените от жалбоподателя проби от кръв и урина, към моментите на задържане и на освобождаване на Д., също не обуславя такъв извод. Предвид гореизложеното съдът намира, че процесната заповед за задържане се явява законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от Д. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за кореспонденция: ***, действащ чрез адв. Л. А. от АК – Шумен, против Заповед за задържане на лице рег. № 308зз-42/30.05.2026 г., издадена от С. М.

Ч. – полицай при РУ – Омуртаг.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна Захариева

3