Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 416 от 27.11.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 574/2024
Вид
Решение № 416
Подписан
27.11.2024
В сила
26.11.2024
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 410, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. С., 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500574 по описа за 2024 година

С решение № 84 от 23.04.2024 год. по гр. д. № 824/2023 год. Ихтиманският районен съд е осъдил Агенция „П.И.“, гр. С. да заплати в полза на „ЗЕАД Б. В. И. Г.“ ЕАД, гр. С. сумата от 526,57 лева – главница, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422222239874, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 880 лева, представляваща направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Агенция „П.И.“ с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Сочи, че не са налице доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП; не е съставен протокол за ПТП; по делото няма данни, въз основа на които да се определи скоростта на движение на процесното МПС. В КЗ са предвидени минималните задължителни реквизити, които следва да съдържа договорът, като едни от тях са покритите застрахователни рискове. В конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити. С оглед това по делото не е доказано настъпването на твърдения застрахователен риск на евентуалното ПТП. Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства на застрахователя са актуални към момента нанастъпване на произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при реализирането на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не са събрани доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на част Х, т. 1.16.

Застрахователната полица от 30.05.2022 год. също не удостоверява основанието за 1 изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като не е доказателство за настъпване на ПТП. Останалите приложени с исковата молба документи – уведомление за щета и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се кредитират.

Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в резултта на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел с несъобразена скорост – нарушение на чл. 179 от ЗДвП, поради което с поведението си е допринесъл за настъпване на вердоносните последици. Моли съда да отмени изцяло решението и да отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради което следва да намали размера на обезщетението, на основание чл. 51 от ЗЗД.

Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В исковата молба се твърди, че на 02.09.2022 год. и на 19.09.2022 год. с две платежни нареждания ищецът заплатил претендираната сума на А.Т.А. – собственик на л.а. „Форд Фиеста“ с лег. № СВ ****НР по щета № 470422222239874 въз основа на застрахователна полица № 4704220200024371 от 30.05.2022 год. по повод настъпило застрахователно събитие – ПТП на 24.07.2022 год. на път І-8, ул. „Х.Б.“ № 79 в гр. М.П.. Ответникът е поканен с регресна покана изх. № 07923 от 20.12.2022 год., получена на 23.12.2022 год. да възстанови на застрахователя изплатеното застрахователно обезщетение, но това до настоящия момент не е сторено.

От представената по делото преписка по щета № 470422222239874 от 2022 год. се установява, че е подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от пострадалия собственик на автомобила А.А. по застраховка „Каско Стандарт“. Представен е опис на щета по претенцията, доклад по щета, фактура от 15.09.2022 год. и платежно нареждане от 02.09.2022 год.. От същите се установява, че ищецът е признал наличието на щета във връзка с ПТП, възникнало на 24.07.2022 год. и е изплатело застрахователно обезщетение на третото увредено лице в размер на 526,57 лева.

Видно от подаденото заявление от А.А., на 24.07.2022 год., движейки се от Юндола към гр. С. в района на гр. М.П. управляваният от нея лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СВ ****НР попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били увредени предна дясна гума и джанта. Тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на св. А., разпитана в о.с.з. на 24.01.2024 год. В показанията си свидетелката твърди, че на посочената дата се връщала от С. към гр. С., като на главния път автомобилът попаднал в дупка на платното, която водачът не могъл да избегне, тъй като в насрещната лента се движел лек автомобил. Скоростта на всички водачи към момента на ПТП била ниска, тъй като пътят бил в лошо състояние.

Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, механизмът на настъпилото на 24.07.2022 год. ПТП следният: попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, при което са увредени предна дясна гума и джанта. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство кореспондират с описания по-горе механизъм на причиняването им, като е налице причинно-следствена връзка между щетите и произшествието. Стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 534,98 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

2

Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък в качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасено и необозначено дърво на пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на претърпените вреди.

Видно от приложена по делото застрахователна полица със срок на действие от 31.05.2022 год. до 30.05.2023 год. към датата на настъпване на ПТП – 24.07.2022 год. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Ищецът е бил застраховател по застраховка "Каско Стандарт" за л.а.

„Форд Фиеста“ с рег. № СВ ****НР, която е била валидна към датата на застрахователното събитие. Представени са и доказателства за заплащане на претендираното обезщетение по имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила в размер на 526,57 лева.

За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свитедел, както и е прието заключение на допусната съдебно-автотехническа експертиза.

Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства твърдяния в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП – на 24.07.2022 год., движейки се от Юндола към гр. С. в района на гр.

М.П. застрахованият лек автомобил, собственост на А.Т.А., попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били увредени предна дясна гума и джанта.

Доказването на посочения механизъм на настъпване на ПТП, попадането на процесния автомобил в необезопасен и неизправен участък от пътното платно, механизмът на настъпване на вредите и неизправността на пътната настилка се установяват от показанията на разпитания свидетел. Последните следва да се кредитират изцяло, тъй като свидетелят е незаинтересовано от изхода на спора лице, т.к. не е лице по чл. 172 ГПК и предвид обстоятелството, че свидетелят е самият водач на увредения процесен автомобил, съдът намира, че показанията му са с възможно най - висока степен на непосредственост.

Ето защо и предвид липсата на доказателства, които да опровергават гласните такива, съдът приема за доказано по безпротиворечив начин, че уврежданията на предна дясна гума и джанта на пострадалия автомобил са били причинени именно след преминаване през необезопасен, несигнализиран и неизправен участък от пътното платно, представляващ непреодолима при шофиране със скорост в рамките на нормативно допустимата пътна неравност.

За процесния пътен инцидент не е съставен протокол за ПТП от служители на МВР, тъй като същият попада извън случаите, предвидени с разпоредбата на чл. 125 от Закона за движение по пътищата, в които се изисква задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи. Отделно от това протоколът за ПТП не съставлява законоустановена форма за доказване на пътнотранспортно произшествие, като последното подлежи на установяване посредством всички допустими по ГПК доказателствени средства. Освен 3 представените по делото писмени доказателства - декларация и заявление за настъпило застрахователно събитие, са събрани и гласни доказателства – заключение на вещото лице инж. Д. по назначената автотехническа експертиза и показанията на свидетелката А. – лицето управлявало автомобила по време на инцидента. Според заключението на вещото лице щетите по увредения автомобил могат да настъпят при преминаване през необезопасена дупка на пътното платно, т.е. щетите, така както са посочени от застрахователя и увреденото лице, отговарят да са настъпили в резултат на ПТП с описания механизъм. От свидетелските показания се установи както състоянието на пътната настилка към момента на ПТП, така и липсата на съответна сигнализация и обозначение за наличието на неравности и нарушения на целостта на пътната настилка, застрашаващи безопасното преминаване на пътни превозни средства.

Недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила. По делото се установи, че водачът не е могъл да възприеме препятствието на пътя и да го заобиколи, тъй като е имало насрещно движещи се автомобили. Установи се, че водачът се е движел със скорост около 50 км./ч., като не е могъл да избегне преминаването през препятствието на пътя. Възраженията на ответника, че водачът е имал възможност да избегне (заобиколи) препятствието също са неоснователни.

Действително, водачите са длъжни съгласно чл. 20 ЗДвП да се съобразяват с пътните условия при избиране скоростта на движение. По делото не се установява водачът на увреденото МПС да го е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост. Напротив от показанията свидетеля е видно, че МПС е управлявано със съобразена скорост, но доколкото е имало насрещно движение, а пътят бил осеян с дупки и неравности, избягването на дупката на платното е било невъзможно. Не се установи техническа възможност водачът да избегне щетата. Следователно, липсват доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС - липсват данни за шофиране с несъобразена скорост или употреба на алкохол. Липсват твърдения и доказателства и за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на автомобила, т. е. не е налице изключен застрахователен риск, респ. основание на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. В тежест на ответника беше да докаже възражението си за съпричиняване на щетата в резултат на противоправно поведение на водача, като такова пълно насрещно доказване по делото не беше успешно проведено.