Решение № 112 от 28.02.2022, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 2614/2021
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 28.02.2022
- В сила
- 01.04.2022
- Състав
- Иван Режев
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3, изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9-15 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9-15 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9-15 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9-15 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9-15 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9-15 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9-15 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. С., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадеС.и януари през две хиляди двадеС. и втора година в следния състав:
Председател: И.Р. при участието на секретаря В.С.П.И. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530102614 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът А. твърди в исковата си молба, че на 12.12.2019 г. г. подписал с Б., клон Б., приложение 1 към рамковия им договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., по силата на който вземанията, които произтичали от договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № С.11044245/04.12.2014 г. и приложение № С.-11547408, му били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърлел вземането си в полза на трети лица. Съгласно договора за цесия, в качеството си на цесионер, ищецът се бил задължил, от името на цедента и за своя сметка, да изпращал уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което имал изрично пълномощно от цедента, в качеството му на универсален правоприемник на Б., за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона, на ответницата било изпратено уведомление за извършената цесия, от цедента, с изх. № УПЦП-Б./САВО-11547408 от 19.12.2019 г., с известие за доставяне, чрез Б., което обаче се било върнало в цялост - „непотърсено", което означавало, че било връчено, за което излага подробни доводи в исковата молба. И към исковата молба представя и моли съдът да връчел на ответницата уведомлението за цесията, за редовноС.а на което, включително и на особен представител, излага подробни доводи в исковата молба. На 04.12.2014 г. г. ответницата, в качеството й на кредитополучател, била сключила договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № С.-11044245/04.12.2014 г. и приложение № С.-11547408 към него. Договорът бил сключен при спазване на 1 разпоредбите на ЗПК. Съгласно т. 12 от условията му, представляващи неразделна част от договора, освен предоставения потребителски кредит, кредиторът можел да предостави на кредитополучателя и револвиращ кредит и ползването на кредитна карта с максимален кредитен лимит 10 000 лева, която карта кредиторът щял да издаде и достави на кредитополучателя. На основание т. 21 от условията към договора, заедно с кредитната карта, на кредитополучателя се предоставял и документ „приложение", представляващо неразделна част от договора за кредит, което съдържало всички конкретни условия по револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитната карта, като задълженията на кредитополучателя по тази карта възниквали към момента на активирането й.
Кредитополучателят можел да извършва транзакции (операции) с кредитната карта до размера на кредитния лимит в рамките на дневните транзакционни лимити, като всяка транзакция с кредитната карта представлявала усвояване на договора за револвиращ кредит.
Съгласно документа приложение № С.-11547408, което представлявало неразделна част от договора за кредит № С.-11044245, Б. Париба Пърсънъл Файненс ЕАД било предоставило на кредитополучателя револвиращ заем с максимален кредитен лимит от 1500 лева, за усвояването на който издал на името на кредитополучателя международна кредитна карта М., с персонален идентификационен номер. Преди използването й кредиполучателят бил длъжен да я активира съгласно процедурата за активирането й, която била посочена в приложението като задълженията му по тази карта възниквали към момента на активирането й. Съгласно т. 14 от приложението за ползването на револвиращия кредит, кредитополучателят дължал върху усвоения размер на кредитния лимит годишен лихвен процент в размер на 35 %, който се изчислявал върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. За ползването на картата картодържателят заплащал и такси съгласно тарифата посочена в приложението. Кредиторът може да преразглежда размера на лихвите и такС.е всеки месец, като с влизането в сила на новите размери, уведомявал кредитополучателя. В случай, че последният не бил съгласен с промените, трябвало да блокира картата си и изплати изцяло задълженията си с начислените лихви и такси съгласно последното издадено месечно извлечение. Възползвайки се от предоставения му кредитен лимит, кредитополучателят извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат ATM. Към момента на подаване на заявлението ответницата не била заплатила изцяло усвоените суми, като непогасена останала сумата от 2032.86 лева. Била й начислена лихва за ползване на кредита в размер на 293.86 лева, за периода от 04.12.2014 г. до 11.12.2019 г. Подписвайки договора, страните били договорили, че при условие, че кредитополучателят не извършел плащане по дължимите суми в рамките на два месеца от последното плащане, дължал и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска.
На посоченото основание на картодържателя било начислено обезщетение за забава в размер на 206.77 лева от 12.12.2019 г. г. до подаване на заявлението в съда.
Картодържателят не бил заплатил изцяло дължимите суми по договора за отпускане на револвиращ кредит. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата. Било 2 образувано ч.гр.д. № 20215330101573 и издадена исканата заповед за изпълнение, срещу която ответницата подала възражение в срок. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 2032.86 лева за главница от 04.12.2014 г. до 06.10.2020 г., с 293.86 лева договорна /възнаградителна/ лихва от 04.12.2014 г. до 06.10.2020 г., с 206.77 лева лихва /обезщетение/ за забава от 12.12.2019 г. до подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за изпълнение на които задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1573 по описа за 2021 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответницата В. В. П. не е подала писмен отговор, а в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и й присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощникът й в съдебно заседание и в представено по делото писмено становище от 19.01.2022 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
На 04.12.2014 г. ответницата, тогава с фамилия В., като кредитополучател, е сключила в писмена форма с Б., като кредитор, представения по делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта С.-11044245 (л. 6-8). По същият посоченият кредитор й отпуснал потребителски кредит от 530.28 лева за покупка на посочените в договора стоки, а тя се задължила да му го върне с лихвите в срок до 05.10.2015 г. на месечни вноски, с размери и падежи посочени в погаС.елния план в същия договор.
На 12.05.2015 г. Б. подписало с ответницата представеното от същата по делото и неоспорено от ищеца споразумение за пълно предсрочно погасяване на този им договор за потребителски кредит С.-11044245/04.12.2014 г. (л. 51-52). Със същото е уговорено изменението му и обща сума за предсрочното му погасяване от 293.91 лева, с плащането на която същият се смята за прекратен (т. 1 и 2 от същото споразумение ). На същата дата 12.05.2015 г. ответницата е превела тази сума от 293.91 лева на Б. и от тази дата този договор за кредит между страните е предсрочно погасен, видно от представеното от ответницата и неоспорено от ищеца нареждане за плащането й и т. 2 от заключението и допълнението към него на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, които съдът възприема поради неоспорването им от страните и липС.а на противоречие с останалите доказателства по делото (л. 53 и 85).
В т. 12-21 от този погасен от ответницата предсрочно на 12.05.2015 г. договор за потребителски кредит С.-11044245/04.12.2014 г., е обособен и раздел, озаглавен „отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“ (л. 7). В т. 12 от същия раздел е уговорено, че кредиторът може да предостави за ползване на ответницата 3 и кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лева, която ще й издаде и й достави след проучване на изпълнението на задълженията й по договора за кредит, като във всеки случай издаването й ще бъде не по-късно от 18 месеца от първата погаС.елна вноска по договора за кредита, а ако в този срок не бъде издадена кредитната карта, този раздел не произвежда действие и ефект между страните (л. 7). В т. 21 е уговорено още, че с кредитната карта ще бъде доставен и документ – приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
За доказване на иска си по делото ищецът е представил в заповедното производство и на вещото лице това процесно приложение С.-11547408/04.12.2014 г. към договора за потребителски кредит С.-11044245, въз основа на подписването на което приложение от ответницата и Б. твърди в исковата си молба, че последното й отпуснало на 04.12.2014 г. и револвиращ потребителски кредит от 1500 лева, за ползване на който последното й издало и кредитна карта (л. 87-88 от делото и 13-14 от заповедното производство). Това приложение С.-11547408/04.12.2014 г. обаче, на което ищецът е основал иска си по делото, е подписано само за кредитора Б. от лицето Н.Н., посочено като негов търговски директор, но не и от ответницата по делото (л. 88 от делото и 14 от заповедното производство). Нещо повече. В последното ответницата е посочена със сегашната си фамилия П., която тя не е носела към датата 04.12.2014 г., която е посочена в това приложение като такава на сключването му, на която дата същата е сключила договора за потребителски кредит С.-11044245/04.12.2014 г., защото в последния е посочена с друга фамилия В., която е носела към тази дата (л. 6). Това обстоятелство, както и обстоятелството, че подписалото за кредитора процесното приложение С.-11547408/04.12.2014 г. лице - Н.Н., е различно от подписалото за същия кредитор на същата дата 04.12.2014 г. договора за потребителски кредит С.11044245/04.12.2014 г. с ответницата друго лице – Т.А. (л. 8), водят само до извода, че процесното приложение С.-11547408, не е издавано на посочената едностранно в него от кредитора дата 04.12.2014 г., която поради това не би могла да се приеме за достоверна (чл.
181 ГПК). НедостоверноС.а й се доказва несъмнено и от заключението и допълнението на СИЕ, от които е видно, че и на вещото лице цедентът - клонът в Б. на чуждестранният търговец Б., в който се е вляло Б., не е представил нито приемо-предавателен протокол, с който да е предоставило на ответницата твърдяната в исковата молба кредитна карта, нито подписано от последната приложение С.-11547408, в което се твърди издаването й (л. 85-86).
Поради това за достоверна дата на издаване от кредитора Б. на това приложение С.-11547408 и посочената в него кредитна карта с лимит от 1500 лева, следва да се приеме 07.12.2017 г., на която същият кредитор е превел по същата карта този кредитен лимит, видно от ЗСИЕ и ДЗСИЕ (л. 85-86).
От представените от пълномощника на ответницата по делото разписки и вносна бележка, и ЗСИЕ, се установява още, че за периода от 19.03.2018 г. до 10.06.2019 г., ответницата е превела на Б., на основание С.-11547408, сумата от общо 1320 лева (л. 55-64 и 85). В представената на вещото лице справка от клона в Б. на цедента Б. е вписано, че на 4
Разпечатката съдържа 20 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83d6752a-29ba-4126-bacf-c8b52988af87