Определение № 2949 от 14.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2949 гр. Бургас, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100501812 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частната жалба на О. П. , гражданин на *** , роден на **.**.19** г. против Определение №3730 от 28.07.2026 г. , постановено от Районен съд – Бургас по гр.д.№2257 за 2026 г. , с което е прекратено производството по делото поради некомпетентност на съда за разглеждане наделото. Страната се позовава на прякото приложение на Международната конвенция за арест на кораби /МКАК/ от 1999 г. , която обуславя компетентността на българските съдилища за налагане арест на кораба и за разглеждане на бъдещите искове , предявени във връзка с наложеното обезпечение съобразно която разпоредба на чл.7 от МКАК съдът на държавата , в която е извършен арест придобива компетентност да разгледа морския иск по същество , освен ако страните не са договорили предварително чужда юрисдикция или арбитраж. В процесния случай правния спор е за неизплатени трудови възнаграждения на О. П. по моряшки трудови договори.

Корабът се намира на българска територия и в компетентността на българския съд е налагането на обезпечителна мярка – арест на кораба. След като арестът е наложен то на основание чл.7 ал.1 от Конвенцията / МКАК/ се открива и възможността иска да бъде разгледан от българския съд , което гарантира , че решението по него ще бъде изпълнено на българска територия като национален акт. От друга страна се сочи , че отношенията в приложимостта на Кодекса за международно частно право , Международната конвенция за арест на кораби и Кодекса за търговското корабоплаване се уреждат като общ към специален нормативен акт и специалния дерогира общия – т.е. – приложими са МКАК и КТК спрямо КМЧП- т.е. – правилата по МКАК са с предимство пред вътрешното законодателство, прилагат се директно и с пълно предимство. КТК е специален закон , който урежда корабоплаването и доразвива Конвенцията , той също има предимство пред КМЧП , тъй като урежда специфична правна материя. КМЧП е общиа закон който регулира всички частноправни отношения с международен елемент в Република България , но чл.3 ал.1 сочи 1 че Разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент , установена в международен договор в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. Т.е. – правилата на КМЧП ще се приложат само за случаи , които не са уредени в Конвенцията , нито в КТК. Превес в случая има МКАК , последвана от КТК , а само за неуредените от тях случаи се прилага КМЧП. Моли се да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на предявения иск по същество.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на ответника по иска – „Укричфлот“АД със седалище и адрес на управление – Украйна , представлявано от ген.директор Олександър Борисенко. Частната жалба се оспорва като неоснователна , поддържа се постановеното прекратително определение.На първо място се оспорва , че „“Укричфлот“АД не е надлежния ответник по делото. Претенцията е за неизплатени трудови възнаграждения , а „Укричфлот“АД не е страна по трудовото правоотношение.

Работодателят на ищеца е турско дружество – „Оникс геми ишлемечелиги ве денизчивик хизметлери тичарет лимитед сиркети“ , което е самостоятелен правен субект.

„Укричфлот“АД е корабособственик и се явява трето за трудовото правоотношение лице , но факта че есобственик на кораба не го прави автоматично работодател на екипажа. Поради това „Укричфлот“АД не може да носи отговорност за възнагражденията на екипажа.

Страната се позовава на чл.11.7 от Моряшкия трудов договор на ищеца , който съдържа изрична клауза че дружеството – корабособственик „Укричфлот“АД не е страна по договора и не носи отговорност пред моряка за нарушения от страна на работодателя – турското дружество. В изричното пълномощно на представляващия дружеството – работодател в Украйна се сочи , че всички права и задължения по изпълнението на трудовите договори се носят от „Оникс геми ишлемечелиги ве денизчивик хизметлери тичарет лимитед сиркети“.

Поддържат се изводите на Бургаския районен съд , че този съд няма компетентността да разглежда предявения иск. Компетентността във връзка с ареста на кораба според страната не може да бъде разширена до степен да ангажира отговорността на „Укричфлот“АД по спорното правоотношение , по което не е страна. Сочи се че чл.7 от МКАК не дава право на ищеца да предявява иск против произволно лице , а само срещу лице , което е пасивно легитимирано. Според страната жалбоподателят неоснователно се позовава на чл.7 ал.1 от МКАК за да обоснове компетентността на районния съд в Бургас за разглеждане на спора.

Този текст действително дава право за разглеждане на иска но само срещу надлежния длъжник по вземането. Арестът на кораба не създава нова материалноправна отговорност на собственика на кораба , ако той не е субектът , отговорен по трудовото правоотношение.

Предявеният иск в случая не може да се разглежда от районния съд. При липсата на материалноправна легитимация на конституирания за ответник „Укричфлот“АД и при липса на друго валидно основание по КМЧП или международни актове които да обосновават компетентността на българския съд по отношение на повдигнатия трудов спор , първоинстанционният съд според страната законосъобразно е прекратил производството по делото. Моли се за отхвърляне на частната жалба.

2

След преценка на събраните по делото доказателства , Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Исковото производство по гр.д.№2257/26 г. на БРС е по исковата молба на О. П. , гражданин на *** на основание чл.128 ал.1 т.2 от КТ против „Укричфлот“АД със седалище Украйна като собственик на Моторен товарен кораб „Механик Черевко“ за установяване неизпълнението на задължение за заплащане на трудови възнаграждения на ищеца в качеството на „втори механик“ общо в размер на 8 166.80 щатски долара за периода 23.08.2024 – 23.11.2024 г.Представени са доказателства.

С отговора на исковата молба от конституирания за ответник „Укричфлот“АД на първо място е поискал спиране на производството поради висящност на процедурата по обезпечение – арест на кораба „Механик Черевко“ , тъй като акта на окръжния съд е обжалван пред Апелативния съд. На следващо място е оспорено приложимото право. Сочи се , че това не е българският Кодекс на труда , а приложимото право е правото на държавата на знамето на кораба – Украйна , тъй като ищецът е *** гражданин и трудовите отношения се уреждат от правото на държавата , чието знаме носи корабът. Местонахождението на кораба може да е в пристанище Бургас и това може да обосновава подсъдността на иска , но не изменя приложимото право към трудовите правоотношения , а не са ангажирани никакви доказателства за съдържанието на украинското право. Прави се възражение и относно липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника. „Укричфлот“АД не е страна по трудовото правоотношение на ищеца и неговия работодател. Работодател според приложения трудов договор е турското търговско дружество „Оникс геми ишлемечелиги ве денизчивик хизметлери тичарет лимитед сиркети“. Между ответника и ищеца няма никакво правоотношение. Посочено е по пълномощното на представителя на „Оникс геми ишлемечелиги ве денизчивик хизметлери тичарет лимитед сиркети“ в Украйна , че всички права и задължения по договорите се носят от това дружество. По този начин се опровергават твърденията че ответникът е работодател на ищеца. Сочи се че в ИМ многократно се използват понятията „корабособственик“ и „работодател“ като взаимозаменяеми. Това обаче се оспорва като несъответстващо на действителното правно положение. В морското право корабособственикът , операторът, мениджърът на кораба и работодателят на екипажа обикновено са различни юридически лица. Корабособственикът не се явява работодател на екипажа и предявеният иск не е насочен срещу надлежната страна. При условията на евентуалност иска се оспорва като неоснователен по основание и размер. Ищецът не е представил доказателства за формиране на исковата претенция.

Договореното възнаграждение не е фиксирана месечна сума , а е договорен сложен механизъм за изчисляване на възнаграждението. То се изчислява според реално отработеното време. Възнаграждението не възниква автоматично за всеки месец , а се формира въз основа на реално отработеното време. А ищецът не е представил записи за отработените реално часове- първичните документи въз основа на които съдът може да провери дали изчисленията се основават на действително положения труд. В процесния случай следва да бъде отчетено обстоятелството , че корабът е бил на ремонт. Той е 3 пристигнал в пристанище Бургас за ремонт на 29.07.2025 г. за планов ремонт и работата на екипажа по време на престой в кораборемонтен завод е коренно различна. Поради това не може да се приеме , че през този период на ремонт се дължи пълният размер на възнаграждението , предвидено за кораб в експлоатация. Затова са необходими месечните отчети за действително положения труд. Ищецът признава за частично получени суми – изплащани авансово суми за покриване на лични нужди. В представените сметки липсва пълно и точно прихващане на тези получени аванси. Липсват и доказателства за изискуемостта на вземането – кога работодателят е изпаднал в забава , съобразно коя клауза на договора. Без установяване на падежа съдът не може да приеме настъпването на забава , да се определи и лихвата. Поради изложеното на първо място страната моли съда да спре производството до приключване на обезпечителното производство , евентуално – да бъде отхвърлен иска като недоказан и неоснователен.

С обжалваното определение №3730 от 28.07.2026 г. Бургаският районен съд е приел , че не е компетентен да разгледа и реши спора. На първо място чл.25 от КМЧП обуславя според съда местната компетентност на съда да се произнесе по обезпечителната мярка , въпросната разпоредба касае единствено поисканото обезпечение , но не и бъдещия иск , за което българският съд не е международно компетентен. Съгласно чл.17 ал.1 от КМЧП делата по трудови спорове са подведомствени на български съдилища когато работникът или служителят обичайно полагат своя труд в Република България както и в случаите по чл.4 – когато ответникът има обичайно местопребиваване и седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България или ищецът е български гражданин или е юридическо лице регистрирано в Република България.

В процесния случай съдът е посочил , че не е налице нито една от хипотезите ищецът работник е *** гражданин , той е член на екипажа на кораб , плаващ под украинско знаме и не полага своя труд в Република България , нито има обичайното си местопребиваване в страната. Не е налице и споразумение на избор на съд по смисъла на чл.17 ал.2 от КМЧП.

Поради това Бургаският районен съд е приел , че не е международно компетентен по спора и делото следва да бъде прекратено на това основание.

Бургаският окръжен съд намира жалбата на О. П. за допустима – депозирана е в законоустановения срок от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд , имаща правен интерес от обжалване на постановения от първоинстанционния съд акт.

Внесена е и държавната такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Изложените в частната жалба доводи съдът намира за принципно правилни. В процесния случай е налице специален нормативен акт – МКАК , който дерогира КМЧП. В Бургаския окръжен съд е постановен арест на кораба „Механик Черевко“ , в чийто екипаж е включен и ищеца П.. След като арестът е наложен то на основание чл.7 ал.1 от Конвенцията / МКАК/ се открива и възможността иска да бъде разгледан от българския съд – в случая Районния съд в гр.Бургас , независимо от ограниченията на КМЧП , в каквато насока са изложените от районния съд мотиви. При наличните обстоятелства по делото 4 обаче прекратителното определение на първоинстанционния съд се явява законосъобразно , макар и не по изложените в него мотиви. Предявената искова претенция е насочена против „Укричфлот“АД – търговско дружество със седалище и адрес на управление в Украйна – собственик на моторен товарен кораб „Механик Черевко“ , с флаг Украйна. Видно от приложения в превод трудов договор на ищеца О. П. / находящ се на л.32 и сл. От делото на Районен съд/ негов работодател се явява „Оникс геми ишлемечелиги ве денизчивик хизметлери тичарет лимитед сиркети“ със седалище – Истанбул , Турция. Съгласно т.3.3 от този договор – Работодателят е длъжен да изплаща заплати на моряка / О. П./ по начина и в размерите по този договор. Следователно – трудовото правоотношение , по което е страна ищеца , предявил исковата претенция по делото е с търговското дружество „Оникс геми ишлемечелиги ве денизчивик хизметлери тичарет лимитед сиркети“ в качеството му на работодател. По този договор няма трето лице , което да е задължено въз основа на този трудов договор да изплаща трудови възнаграждение на ищеца П. в качеството му на моряк , член на екипажа на кораба. Конституирания като ответник по иска за заплащане на трудовото възнаграждение „Укричфлот“АД няма никакво отношение към трудовия договор на О. П. и задълженията за заплащане на трудово възнаграждение към него. В случая исковата претенция е насочена към ответник , който не е страна в трудовото правоотношение на ищеца П. , ненадлежна страна е и не може да отговаря по предявения иск и образуваното производство по тази претенция е недопустимо и следва да бъде прекратено. Като е прекратил производството по така образуваното дело , Бургаският районен съд е постановил един законосъобразен съдебен акт , макар и не по изложените в настоящия акт мотиви. Ето защо частната жалба против обжалваното определение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като такава.