Решение № 4 от 20.01.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Кърджали, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Биляна Топалска като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200770 по описа за 2024 година Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ *** издадена от младши инспектор при РУ- Кърджали И. Х..

Жалбоподателят Р. А. в жалбата си твърди, че атакуваната заповед е издадена в протИ.речие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като моли съда да я отмени ведно с всички законни последици от това, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Излага следните съображения: издадената заповед не съответства на императивното изискване предвидено в чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР да съдържа фактическото описание за задържането, а именно да са налице данни за извършено престъпление и то да е описано като време и място на извършването му, а в случая няма конкретизация на времето, през което евентуално е извършено, с което му е накърнено правото му на защита; при издаването й е нарушен принципа на съразмерност въведен с чл.6 от АПК, тъй като със заповедта са засегнати права и законни интереси в по- голяма степен от необходимото за целта, за която е издаден акта, тъй като целта на задържането му е било да бъде унижен и злепоставен пред обществото, а не за 1 това че е извършил или извършва престъпление. В съдебно заседание жалбоподателят Р. А. се явява лично и с адвокат, които поддържат жалбата. В ход по същество последният моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед за задържане като постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като претендира и разноските по делото. Настоява, че заповедта не съответства на императивното изискване в чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР да съдържа фактическото основание на задържането като в настоящата липсва посочване на време и място на извършването на престъплението. Нарушена е и Конституцията, тъй като заповедта не отговаря на основния принцип за пропорционалност, защото в настоящият случай не са били налице каквито и да е предпоставки, още по- малко и неотложност на случая, което да налага предприемането на задържането. Освен това в този времеви период не са извършвани, спрямо него или други лица, действия по установяване на факти и обстоятелства, имащи значение за изясняване на проверката по заявителския материал.

Ответникът по жалбата И. О. Х.- младши инспектор в РУ- Кърджали, не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. Настоява, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен, издаден е от компетентен орган при спазване на административно- производствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. В заповедта е описано изискуемото от закона съдържание и административният орган я е издал, за да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да попречи на разследването като въздейства на свидетели или да прикрие доказателства. Твърди, че към момента на задържането са били налице безспорни доказателства за съпричастност на задържаното лице към деянието, за което е образувано досъдебно производство. Настоява още, че в периода на задържането освен процесуално следственото действие разпит на свидетел, са били провеждани и оперативни беседи с жалбоподателя. Моли съда да потвърди атакуваната заповед за задържане, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

2

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 12.09.2024г. по повод ЗМ № 505/ 2024г. по описа на РУ- Кърджали за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 т.1 от НК в 16.40ч. жалбоподателят Р. С. А. от *** бил задържан със Заповед за задържане на лице рег.№ ***, издадена от И. О. Х.- младши инспектор в РУ- Кърджали. Последният от 28.09.2023г. бил преназначен на длъжност полицай в група „Патрулно- постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ- Кърджали. Заповедта била връчена на задържаното лице при отказ, което било освободено на следващия ден 13.09.2024г. в 16,30ч. По повод на задържането на Р. С. А. му е извършен обиск, който е документиран в Протокол за обиск на лице от 12.09.2024г., освидетелстван е в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“Кърджали обективирано в Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 12.09.2024г., както и е уведомен за правата му по чл.72 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15 ал.2.

Задържането на Р. С. А. било осъществено на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ № 505/ 2024г. за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 т.1 от НК. По преписката още същия ден- 12.09.2024г. е образувано досъдебно производство № 505/ 2024г. по описа на РУ- Кърджали за престъпление по чл.354а, ал.3 т.1 от НК. В последните десет минути преди да изтече срокът на задържането, жалбоподателят А. е разпитван в качеството му на свидетел.

Цялата тази фактология се установи на база всички събрани по делото писмени доказателства, а именно Заповед за задържане на лице рег.№ ***, Протокол за личен обиск на лице, Карта за медицинско освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане, Декларация за правата на задържано лице, Служебна бележка от 20.11.2024г., писмо от Районна прокуратура- Кърджали от 19.11.2024г., препис на Протокол за разпит на свидетел от 13.09.2024г. от 16,20ч. до 16,50ч. Всички те са еднопосочни, последователни и логични, поради което съдът им дава вяра, тъй като дават сведения за задържането по реда на ЗМВР и за образуването на досъдебно производство по повод на същото ЗМ в деня на задържането на жалбоподателя.

3

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице- три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането.

Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка със ЗМ № 505/ 2024г. по описа на РУ- Кърджали за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 т.1 от НК.

Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че това описание на фактическите и правните основания за задържането не са достатъчни, за да може да се приеме, че е спазен задължителния реквизит на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР. Това е така, защото не е описано датата и мястото на деянието. Вярно е че те не са посочени конкретно в закона, че следва да фигурират, но от тях може да се направи проверка за неотложност от налагането на принудителната административна мярка. Такъв контрол може да се извърши от доказателствата по делото, но такива в настоящото сочещи на данни за съпричастност на задържаното лице към престъплението, за което е издадена атакуваната заповед, не бяха представени, поради което проверката е невъзможна. Безспорно е, че към момента на издаване на атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление, което е видно от образуваното още същия ден на досъдебно производство от Районна прокуратура- Кърджали. В случая обаче от представените и приети по делото доказателства не става ясно, ако има извършено престъпление по чл.354а, ал.3 4 т.1 от НК, кога това се е случило. Няма никакви данни кое е наложи задържането му именно на този ден, за да се прецени каква е целта на предприетото ограничаване на свободата на жалбоподателя, дали за да се предотврати деянието, да се преустанови извършването на нарушение или престъпление, или пък за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Поради липса на каквито и да било данни за времето на извършеното, както и на други доказателства по делото, не може да се установи и дали така издадената заповед за задържане цели възпрепятстване на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети наказателно преследване, както и че цели извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство. Само с голословното твърдение на процесуалния представител на ответника в пледоарията му, че лицето е задържано с цел да предотврати възможността то да попречи на разследването като въздейства на свидетели или да прикрие доказателства, не може да се установи как и на базата на какви факти, административният орган е взел това решение. По никакъв начин не може да се приеме, че заповедта е издадена и с цел извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни по образуваното наказателно производство, тъй като с липсата на данни за датата на деянието, не може да се прецени тази спешност при ограничаването на свободата на жалбоподателя. Няма твърдения, нито някакви данни, че са били налице условия за осуетяване събирането на материали по образуваната проверка и разкриването на обективната истина, нито пък задържането е послужило за предприемане на някакви неотложни действия, целящи събиране на доказателства за образуване на досъдебно производство. Вярно е, че по време на 24- часовото задържане е проведен разпит на жалбоподателя, но и това не може да е основание за задържането, защото няма данни лицето да е призовано и да не се е явило, или да се е укрило за извършването на това процесуално- следствено действие. Настоящият съдебен състав намира още, че административният орган по този начин е нарушил принципа на съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на гражданин в по- голяма степен от най- необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното 5 реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано, тъй като не са представени никакви доказателства за необходимостта от прилагане на принуда, за да се проведе разпита на задържаното лице, още повече че той е започнал десет минути преди да изтече 24-часовото задържане. От всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че атакуваната Заповед не е наложена съгласно изискванията на закона, не е издадена в съответствие с целта му, липсва доказана необходимостта от задържането на лицето, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Поради отмяна на атакувания акт, то не следва да се обсъждат наведените доводи на жалбоподателя направени в жалбата и в ход по същество.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски по делото от страна на двете страни, като при този изход на делото е основателно това на жалбоподателя. В тежест на ОДМВРКърджали, в чиято структура работи ответника, на основание чл.143 ал.1 от АПК следва да се възложат сторените такива от жалбоподателя, които са възнаграждение за осъществената правна защита, така както е поискано, в общ размер на 600,00лв. с ДДС платени съгласно представеното адвокатско пълномощно, на основание чл.38 ал.1 т.2 вр. чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата вр.чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действащ към момента на сключване на договора, което е под минималния предвиден размер от 750лв., както и 10лв. за заплатена държавна такса, или общо сумата от 610лв. Ето защо, Съдът