Решение № 1727 от 17.04.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1988/2022
- Вид
- Решение № 1727
- Подписан
- 17.04.2024
- В сила
- 28.12.2024
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1727 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330101988 по описа за 2022 година
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 3208/06.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1988/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, е допуснато извършване на съдебна делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 101 кв.м., състояща се от две самостоятелни жилища на първи и втори етаж, всяко с отделен в ход, находящи се в поземлен имот № **, попадащ в УПИ ** по кадастралния и регулационния план на с. **, общ. **, обл. **, между И. С., В. С. и М. Ч..
С протоколно определение от 20.02.2023 г., постановено по делото, е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство на основание чл. 346 ГПК претенцията на ищеца И. С. срещу ответницата М. Ч. за заплащане на сумата в размер на 2233,33 лева, представляваща 1/3 част от сумата в общ размер на 6700 лева, съставляваща извършени разходи за ремонт на покрива на сградата.
В същото съдебно заседание е приета на основание чл. 346 ГПК претенцията на ищеца И. С. срещу ответницата М. Ч. за заплащане на сумата в размер на 345,42 лева, представляваща 1/3 част от извършени разходи за 1 електроснабдяване за периода 26.01.2021 г. – 25.01.2023 г.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 г., е приета по реда на чл. 346 ГПК претенцията на ищеца И. С. срещу ответницата М. Ч. за заплащане на сумата в размер на 92,06 лева, представляваща 1/3 част от извършени разходи за ВиК услуги за периода 11.02.2021 г. – 06.02.2023 г.
С протоколно определение от 20.02.2023 г. е приета за съвместно разглеждане и претенцията на ответницата М. Ч. срещу ищеца И. С. за заплащане на сумата в размер на 12 290 лева, представляваща 3/6 част от сумата в размер на 24 460 лева, съставляваща извършени подобрения във втори етаж от имота за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., и срещу ищеца И. С. и ответницата В. С. за заплащане на сумата в размер на 4077 лева, представляваща 1/6 част от сумата в размер на 24 446 лева, съставляваща извършени подобрения във втори етаж от имота за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.
С протоколно определение 06.12.2023 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение по отношение на претенцията за заплащане на подобрения от ответницата М. Ч. срещу останалите съделители, като претендираната сума от ищеца И. С. за притежаваната от него квота в съсобствеността от 3/6 ид. части е намалена на сумата в размер на 7561 лева, а от ищеца И. С. и ответницата В. С. претенция за заплащане на подобрения съобразно притежаваната общо 1/6 ид. част е намалена от 4077 лева на 2520 лева. За разликата над посочените суми до първоначално претендираните производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК - поради отказ.
По отношение на способа за извършване на делба, в последното по делото съдебно заседание ищецът И. С. изразява становище, че той и **му желаят в общ дял да получат целия първи етаж, заедно с двете избени помещения, като таванът остане за общо ползване. При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че не може да им бъдат възложени двете изби, се претендира по-голямата да остане в техен дял.
Ответницата М. Ч. претендира делбата да бъде извършена по реда на чл.
353 ГПК - чрез разпределение, като в неин дял да бъде възложен втори етаж, заедно с по-голямата изба.
Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на 2 страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
По делото е изготвено заключение по допусната СТЕ от В. Р. /л. 131 – л.
139/, от което се установява, че процесната двуетажна жилищна сграда е построена в дворно място с денивелация. Входът за първи етаж и избата е от юг, а за втори етаж и тавана – от запад. Жилищната сграда се състои от нова част, построена през **г., и стара част, преустроена и функционално свързана с новата част, изградена през **г. В сградата има разположени първи етаж, втори етаж, тавански етаж и две избени помещения – под новата и под старата част. Първият етаж е със застроена площ от 101 кв.м., която включва 71,50 кв.м. от новата част и 29,50 кв.м. от старата част. Вторият етаж е със застроена площ от 101 кв.м., като 71,50 кв.м. от новата част и 29,50 кв.м. от старата част. Таванският етаж е със застроена площ от 71,50 кв.м., като е разположен само над новата част. Избеното помещение, разположено в новата част е с площ от 28,60 кв.м., а това в старата част – с площ от 8,85 кв.м. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценката на недвижимите имоти, е определило пазарна стойност за всеки един от посочените обекти, както следва: за първи жилищен етаж – 91 093 лева, за втори етаж – 103 586 лева, за таванския етаж – 29 786 лева, за избата в новата част – 6 200 лева, и за избата в старата част – 1167 лева.
При извършения разпит на вещото лице в открито съдебно заседание на 02.05.2023 г., същото посочва, че таванският етаж обслужва двата етажа, а избите могат да бъдат обслужващи към всеки един от етажите.
В хода на съдебното дирене е приета и допълнителна СТЕ, изготвена от вещото лице В. Р. /л. 168 - л. 173/, от която се установява, че стойността на извършените СМР за ремонт на покрива, заявени от ищеца е както следва: към годината на извършване - 4774 лева, към настоящия момент - 4703 лева, а увеличената стойност, вследствие извършените ремонтни дейности е в размер на 4543 лева. По отношение на стойността на извършените подобрения от ответницата, вещото лице е дало заключение, че същите възлизат към годината на извършване на сумата в размер на 15 305 лева, към настоящия момент - на сумата в размер на 15 122 лева, а увеличената стойност на имота, вследствие на посочените подобрения - на 14 475 лева.
Съдът кредитира заключението по приетата СТЕ като компетентно 3 изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.
От представения по делото граждански договор от **г., сключен между ищеца и лицето М. Г. /л. 85/, се изяснява, че на последния е възложено извършване на ремонт на покрив на адрес: с. **, ул. “**” № **, срещу сумата в размер на 6700 лева, платима брой. Сумата е изплатена на 20.10.2020 г., видно от разписка, находяща се на л. 86 от делото.
По делото са приобщени разписки за периода 17.10.2020 г. - 16.01.2023 г., представени от ищеца /л. 87 - л. 111/, от които се установяват изплатени задължения за доставка на електрическа енергия за процесния обект в размер на 968,88 лева.
От приобщените разписки за периода 18.12.2020 г. - 20.01.2023 г. /л. 112 - л. 121/, се установяват заплатени суми за доставени ВиК услуги от ищеца в размер на 272,43 лева.
По делото е разпитан свидетелят В. К., бивш ** на ответницата М. Ч..
Същият си спомня, че последната има имот, находящ се в с. **, който представлява двуетажна къща с призем, таван и дворно място. Свидетелят извършил ремонт на втория етаж в къщата през 2021 г., защото в него живеела ответницата. Ремонтът започнал с подмяна на входната врата, след това се поставила изолация и гипсокартон на тавана на стените в стаите и антрето. Била извършена шпакловка и замазка на стените, след което същите били боядисани. Свидетелят си спомня, че изцяло била подменена дограмата, като била поставена ПВЦ. Отоплението в имота се извършвало посредством пелетна камина, като на етажа имало поставени три радиатора и лира в банята. Отоплителната система била поставена по време на извършване на ремонта. Била премахната настилката на пода, била поставена замазка и се поставила нова настилка, върху която се поставил ламиниран паркет. В спалнята имало старо дюшаме, което се изциклило и се лакирало. В банята било извършено освежаване, като се поставила лира за отоплението и се сменило казанчето. На втория етаж били поставени две интериорни врати.
Изцяло била подменена ел. инсталацията. Свидетелят си спомня, че ремонтът възлизал на сумата в размер на 25 000 - 26 000 лева, която била заплатена от същия, за сметка на което ответницата М. Ч. предоставила ползването на имота на неговия син. При извършване на ремонта, останалите собственици 4 идвали да гледат. Свидетелят извършил и разходи за транспорт, като наемал три - четири пъти фирма за транспорт, на която заплащал между 250 и 300 лева на курс. Свидетелят извършил ремонта със средства в размер на 28 000 лева от банков кредит.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на останалия по делото приобщен материал, в частност приетата допълнителна СТЕ и договор за потребителски кредит № **/**г., сключен с “**” ЕАД /л. 182 - л. 189/.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По способа за извършване на делба:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
От приетата и кредитирана СТЕ се установи, че в допуснатата до съдебна делба двуетажна масивна жилищна сграда има разположени два самостоятелни обекта на правото на собственост - първи и втори жилищен етаж. В къщата има изграден и тавански етаж на груб строеж, който според вещото лице обслужва и двата етажа и е за общо ползване. В сграда несъмнено се установиха и две избени помещения, които могат да бъдат обслужващо помещение към всеки един от двата жилищни етажа.
Доколкото от приетото заключение са установени два самостоятелни обекта на правото на собственост, като предвид, че ищецът И. С. и ответницата В. С. са съпрузи и са изразили желание да получат общ дял, следва да бъде обсъдена възможността да се извърши разпределение на двата 5 самостоятелни етажа в допусната до съдебна делба жилищна сграда, ведно с обслужващите им помещения, съобразно нормата на чл. 353 ГПК.
Предпоставките за извършване на делба по този способ са две: 1) от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, и 2) извършването на делба чрез жребий да е невъзможно или много неудобно.
По отношение на първата предпоставка, както бе посочено, от приобщената по делото СТЕ се установиха два самостоятелни обекта на правото на собственост - първи и втори жилищен етаж. В производството участват трима съделители, но двама от тях са съпрузи и са изразили желание да получат общ дял, респ. всеки един от тях може да получи реален дял, по който начин да бъде съблюдавано правилото на чл. 69, ал.1 ЗН.
Досежно втората предпоставка налице ли е възможността да се приложи нормата на чл. 353 ГПК, то несъмнено в настоящият случай тегленето на жребий е неудобно. В тази насока на първо място се отчита еднопосочното изявление на всички страни в производството, че желаят делбата да бъде извършена чрез разпределение, като между тях няма спор кой от съделителите кой самостоятелен обект на собственост да получи, а спорът се концентрира единствено по отношение на прилежащите към обектите изби. На следващо място, като причина способът - жребий, да се явява неудобен са и различните квоти в съсобствеността по отношение на страните.
Разпечатката съдържа 37 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83d612b9-1cc0-4ca4-9708-ff69ea775580