Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 15.02.2022, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 2102/2021
Вид
Решение № 45
Подписан
15.02.2022
Състав
КАЛИН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. гр.Монтана, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН И. при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело № 20211630102102 по описа за 2021 година

Разглежда се негаторен иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността.

Ищците С. Х. И., ЕГН ********** и ЦВЕТЕЛИНА

АНДРЕЕВА И., ЕГН **********, двамата с адрес: ... са предявили против В. К. К., ЕГН ********** с адрес: ... негаторен иск със следния петитум: да се постанови съдебно решение, с което на осн. чл. 109 от ЗС да бъде осъдена В. К. К., ЕГН ********** да преустанови неоснователните си действия в имота, намиращ се в с. Благово, община Монтана, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 7, с които пречи на С.Х.

И., ЕГН ********** и ЦВЕТЕЛИНА АНДРЕЕВА И., ЕГН ********** да упражняват спокойно и в пълен обем правото си на собственост върху Дворно място-УПИ I, пл. № 278, кв. 43 по Кадастралния и регулационния план на с. Благово, обл.Монтана, одобрен със Заповед № 961 от 21.08.1986 г. на площ от 4653 кв.м., с административен адрес-село Благово, община Монтана, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 9, заедно с намиращите се в Дворното място сгради и подобрения, като ПРЕМАХНЕ торището, находящо се в двора на ищците и всички животни-овце, кози и техните приплоди и преустанови отглеждането им, а в случай, че притежава собствени животни, които отглежда за собствени нужди-да премахне и преустанови отглеждането на повече от 10 броя дребни преживни животни, без отчитане на приплодите им до деветмесечна възраст. Претендират деловодни разноски.

1

В исковата молба се твърди следното:

Ищците са собственици на недвижим имот: Дворно място-УПИ I, пл. № 278, кв.43 по Кадастралния и регулационен план на с. Благово, обл.Монтана, одобрен със Заповед № 961/21.08.1986 г. с площ от 4653 кв.м. с административен адрес: с.Благово, Община Монтана, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 9, заедно с намиращите се в имота сгради и подобрения.

Правото на собственост върху имота са придобили след обединяване на четири имота, придобити по силата на договори за покупко-продажба, сключени с Нотариален акт № 13, т.I, рег. № 781, дело № 9 от 09.03.2020 г. и Нотариален акт № 22, т.I, рег. № 981, дело № 17 от 18.03.2020 г. на Искра Фидосова, нотариус с район на действие-РСМ и рег. № 112-съгласно Заповед № 2289 от 10.09.2020 г. на Кмета на Община Монтана.

Твърди се, че ответницата К. ползва съседния имот с административен адрес-с.Благово, общ.Монтана, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 7. Този имот била наследила заедно с майка си Елена И. К. от своя баща К. К. К., починал на 03.02.2015 г., който го е придобил с договор № 25 от 24.03.1967 г.

В двора ответницата отглеждала овце и кози, които не са нейни, в нарушение на изискванията, предвидени в Наредбата за ветеринарносанитарните и зоохигиенни изисквания при отглеждане на животни и птици на територията на Община Монтана, приета с решение № 334/17.12.2020 г. на Общинския съвет-Монтана, а именно:

Първо, животните се отглеждали не за лични нужди, а със стопанска цел, което било в нарушение на чл.1, ал.1, и чл.5, ал.1 от Наредбата.

Второ, животните надвишавали максимално допустимия брой, определен в Приложение № 1 към Наредбата.

Ответницата отглеждала около 100 животни, което надхвърля допустимият по Наредбата брой за собствени нужди от 10 дребни преживни животни, без отчитане на приплодите им до 9 месечна възраст.

Трето, в нарушение на чл.7, ал. 1 от Наредбата не били осигурени каквито и да е санитарно-хигиенни и ветеринарномедицински условия за отглеждането на животните.

Четвърто, в имота на ответницата нямало изградено торище, което да отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Наредбата.

Твърди се, че отв. К. незаконно била оформила торище в двора на ищците и там изхвърляла изпражненията на животните.

Пето, в нарушение на чл.8, ал.1 от Наредбата не извършвала дезинфенция, дезинсекция и дератизация.

Като цяло ищците поддържат, че така осъществяваната от ответницата дейност е в нарушение на изискванията на Наредбата и им пречи спокойно и 2 в пълен обем да упражняват правото си на собственост и това им създава значителни неудобства при ползването на собствения им имот съобразно неговото предназначение-жилище.

Заради отглежданите от ответницата овце, значително се влошили хигиенно-битовите условия за живеене в имота на ищците-ответницата не почиствала след животните, вследствие на което фекалиите им са навсякъде в нейния и в техния двор, като по този начин от една страна замърсявала физически имота им, а от друга страна от тях се носила неприятна остра миризма, която пречи на ищците да използват двора си и да отварят прозорците на къщата си, а торището заемало част от двора им и им пречело да използват тази част за свои нужди.

На следващо място се твърди, че поради липсата на хигиена и миризмите, които се носели от животните и от техните изпражнения, имотът на ответницата и торището били развъдник на бълхи и кърлежи, които прониквали в имота на ищците, поради което се страхували от разнасяне на зарази и се налагало периодично да обезпаразитяват за тяхна сметка, което имало само временен ефект.

Също така животните вдигали шум, който им пречел.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответницата К., чрез своя пълномощник е подала писмен отговор, в който оспорва иска, като неоснователен.

В отговора се твърди следното:

Ответницата използвала имота, съседен на този на ищците, с адрес- с.Благово, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 7. Там живеела с майка си, която е инвалид, като ответницата я гледала, тъй като тя не може да се обслужва сама и освен това е в инвалидна количка.

Ответницата твърди, че ищците С. и Цветелина И.и не живеят в с.

Благово на ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 9. Те живеят в гр.Монтана, в кв.

,,Мала Кутловица‘‘. Те си закупили имота през 2020 г. Определили граница между двата имота. Съборили оградата. Навлезли в имота на ответницата.

Преждевременно я принудили да унищожи част от реколтата.

Ищците започнали изграждането на ограда, която и в момента не е завършена. В разградения двор влизат животни, и най-вече кучета, които унищожават реколтата, дори се изършила кражба в имота на ответницата.Когато отв. К. поставяла въпроса с оградата, И. отговарял ,,какъв ти е проблема‘‘.

През 2021 г. ищците започнали строеж, който продължава и в момента.

Имотът им представлява буренясала, разорана нива, развъдник на змии.

Ответницата отрича да отглежда в двора си овце и кози. От години тези 3 овце и кози се събират там, като това е т. нар.,,зареда‘‘. Те престояват там през нощта, а през деня са на паша. Това е така за периода от 01.05. до 26.10. през годините, до тази година. В обора били само овцете, а козите не влизали в обора. Тези животни били на няколко човека в селото. Преди да се събере стадото, някой от собствениците на овце разговарял със семейство И.и, които заявили, че животните няма да пречат.

След събиране на стадото ищците започнали да се жалват, като собствениците на стадото продължили разговора с тях, като тяхната уговорка била докато завършат строежа с молба да остане стадото и този сезон, докато ответницата се грижи за болната си майка, която е в инвалидна количка.

Също така не било истина, че ответницата използва животните със стопанска цел.

На следващо място твърди:

Стадото било сборно кози и овце-10 собственици на козите, които вечер прибират животните по домовете си и сутрин ги пускат без да влизат в обора, чакат на улицата.

Торище в двора на ответницата нямало, нито в имота на ищците. Обора на отв. К. се почиствал всеки ден и този, който извършва тази дейност прибирал оборската тор за собствени нужди.

Дворът се почиствал всеки ден и един път седмично се дезинфекцирал.

Дератизация не се извършвала, тъй като нямало плъхове и мишки.

Оцвете не се подхранвали.

Отговорник на стадото бил Митко Крумов-ветеринарен лекар с 50 годишен стаж. Нямало болни и умрели овце.

В имота на сем. И.и не влизали животни.

Ответницата не използвала животните със стопанска цел, полагала грижи за болната си майка.

По овцете нямало и никога не е имало бълхи.

За съставения на ответницата акт и писмено предупреждение била подадена колективна жалба от собствениците на овце. Чакала отговор.

От Областна дирекция по безопасност на храните-Монтана, при идването на проверка издали предписание № 0001479/14.05.2021 г. С това предписание на ответницата били дадени указания животните в животновъдния обект да се намалят до допустимия брой за обекта тип лично стопанство-до 10 броя овце с приплодите им. Срокът на това предписание бил до 01.09.2021 г.

Още преди 01.09.2021 г. всички собственици на животните си прибрали стоката и в двора на ответницата вече нямало животни.

На 08.10.2021 г. се извършила последваща проверка от Областна дирекция за безопасност на храните-Монтана, за което съставили и 4 константивен протокол № 0005674/08.10.2021 г.

Констатациите от извършената проверка били: ответницата не отглежда овце в животновъдния обект, събираните животни в стопанството за обща паша били върнати на собствениците от с. Благово, обл.Монтана и при огледа на обекта не се установило наличието на оборска тор и торова течност.

Ответницата претендира деловодни разноски.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно допустимостта на иска: тъй като по делото няма спор, че в настоящия момент ответницата е преустановила отглеждането на овце и кози на други собственици, както и торището е премахнато, то и самите ищци признават, че нямат правен интерес от иска му в частта за премахването на торището и на животните, поради което производството в тази част следва да се прекрати, поради отпаднал правен интерес от воденето му.

Съдът намира, че в останалата си част иска/преустановяването за в бъдеще на отглеждане на селскостопански животни/, предвид, че дейността, която ответницата извършва е сезонна/ от м. май до месец октомври/ и ежегодна, без прекъсване, която тя самата признава, както и предвид, че отв.К. по никакъв начин не изрази намерение за прекратяване за в бъдеще на дейността си, е допустим и ищците имат правен интерес от воденето му, тъй като те не желаят тази дейност на ответницата да продължи и за в бъдеще и възнамеряват да я прекратят. В тази си част искът е основателен.

Съображенията на настоящият съдебен състав са следните: