Решение № 4856 от 19.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4856 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110138488 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:

************ обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника С. К. Х., ЕГН: **********, с адрес:

*************, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 174,43 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 50,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до 28.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 20.10.2022 г. по ч. гр. д. № 55451/2022 г. на СРС, 157 състав.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до процесния имот на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че до имота на ответника е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. на стойност 348,85 лв., от които ответникът дължи и не е заплатил сумата от сумата 174,43 лв., съобразно притежаваната квота в съсобствеността – 1/2 ид.ч.

Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, поради което дължал заплащането на обезщетение за забава в размер на 50,85 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до 28.09.2022 г., както и законната лихва върху 1 главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2022 г., до окончателното ѝ погасяване. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът С. К. Х., чрез особен представител, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете. Поддържа, че не е доказано да е била собственик на процесния имот през процесния период и да е потребявала топлинна енергия в претендираното количество. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства и изчисленията на потребеното количество ТЕ. Прави възражение за изтекла в нейна полза кратка погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД не изразява становище в предоставения от съда срок.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за продажба на недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд, представен на народните съвети от дата 16.03.1968 г., въз основа на който трети на спора лица – К.С.Х. и Д.Г.И. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 112, находящ се в ************ при равни квоти.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том I, рег. № 11660, дело № 150/07.05.2019 г., невъзразилия длъжник в заповедното производство – Ц.ка К. И. и ответникът в настоящото производство С. К. Х. са прехвърлили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 142, находящ се в *********. За доказване собствеността върху процесния имот при неговата продажба продавачите са представили приетия по делото договор за продажба на недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд, представен на народните съвети от дата 16.03.1968 г., удостоверение за идентичност на имот и удостоверение за наследници – 2 бр.

Представен е протокол от общото събрание на етажната собственост, находяща се на адрес: ************, проведено на 23.10.2007, с което е взето решение да бъде сключен договор за извършване на дялово разпределение от третото лице – помагач „Б.“ ООД (тогава с фирмено наименование „Б. Б.“ ООД) и Договор № Д-0-72 от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и „Б.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото е представен и Акт за разпределение на кубатурата в процесната жилищна сграда от дата 2.11.1970 г., видно от която процесният апартамент е с 142 куб.м.

Представени са и съобщение към фактура № *********/31.08.2019 г., извлечение от счетоводната сметка на ищеца, както и изравнителни сметки, изготвени от ТЛП за процесния период и формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начислени в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Дяловото разпределение е извършвано от „Б.“ ООД. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота има 3 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление и 1 бр. щранг – лира в банята без разпределител, за която е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от 2 сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура 144 куб.м. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния период е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. Вещото лице е установило, че общият топломер е преминавал периодична метрологична проверка в законоустановения срок и е бил изправен. За процесния период изравнителната сметка е за доплащане 102,39 лв. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за процесния период е в размер на 1145,86 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Предвид изложеното и съобразно представените по делото писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период по силата на наследствено правоприемство от К.С.Х. и Д.Г.И. с дял 1/2 ид. част. Извод за това съдът черпи от представения по делото договор за продажба от 16.03.1968 г., по силата на който родителите на ответника са придобили процесния имот и с който документ за собственост ответникът и невъзразилия длъжник, също наследник с 1/2 ид. ч. са се легитимирали като съсобственици пред нотариуса при прехвърлянето на имота през 2019 г. Следователно ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик на 1/2 ид.част от процесния имот и между страните е налице валидно облигационно правоотношение, като същият дължи цената на доставена топлинна енергия и другите 3 задължения във връзка с доставката й до размера на притежаваните права.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.