Решение № 814 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330206985 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-006149 от 28.08.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М. Т. Т. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25,56 евро за нарушение на чл. 104а ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 25,56 евро за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата, в съдебно заседание и с допълнителна писмена молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно постановено да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.

Съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 06.08.2025 г. в 15,31 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *** – собственост на И. Т., в град Пловдив, по ул. „Даме Груев“, кръстовището с ул. „Пере Тошев“, движейки се в посока от запад към изток, като по време на движение използвал мобилен телефон без наличието на устройство, позволяващо използване на телефона без участието на ръцете му – държал телефона в дясната си ръка на дясното ухо и едновременно с това не използвал обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

Поведението на жалбоподателя по използване на мобилния телефон било забелязано от свид. П. и свид. Г. – полицейски служители към Сектор Пътна полиция Пловдив към ОД на МВР Пловдив, които изпълнявали задълженията си по контрол на движението по пътищата. В момента в който същите възприели неправомерното поведение на жалбоподателя, двамата полицейски служители се движели със служебния си автомобил по ул. „Пере Тошев“, когато спрели като първа кола на червен сигнал на светофарната уредба. Тогава автомобилът управляван от жалбоподателя минал покрай полицейския автомобил на близко разстояние от около 7 – 8 метра и двамата служители възприели използването на мобилния телефон по описания по – горе начин. Тогава полицейските служители пуснали звуков и светлинен сигнал и тръгнали след автомобила на жалбоподателя, настигнали го, като жалбоподателят преминал в дясната лента, а полицейският автомобил в лявата. Тогава свид. П. видял, че жалбоподателят управлява процесното МПС и без поставен колан. След като жалбоподателя спрял управляваният от него автомобил, свид. П. се запътил към него, виждайки, че Т. се опитва да си сложи колана, но безуспешно. Полицейските служители пристъпили към извършването на проверка, като жалбоподателят поискал от тях да го уверят 2 работят ли боди камерите и кар камерата на полицейския автомобил. След като му било разяснено за какви нарушения е спрян, свид. П. пристъпил към изготвяне на АУАН в присъствието на свид. Г. – очевидец. Така на жалбоподателя, в негово присъствие и в присъствието на свидетеля очевидец бил съставен АУАН за нарушение по чл. 104а ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

АУАН бил подписан от жалбоподателя, с изричното отбелязване в графата за възражения „както може да се види на записа на техническото средство съм с колан по време на извършване на проверката и телефона стои на седалката на автомобила. Поради тази причина не съм съгласен “.

Посочените възражения били направени и устно пред полицейските служители, като обяснения за констатираните нарушения жалбоподателят не дал, но заявил, че няма как да е бил възприет от полицейските служители, че управлява без поставен колан и използва телефон по време на движение.

Допълнителни възражения в срока по чл. 44 ЗАНН не постъпили.

Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на Т. на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро за нарушение на чл. 104а ЗДвП и и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП глоба в размер на 25,56 евро за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Противно на възраженията на жалбоподателя, в конкретния случай констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства - показания на свидетелите П. и Г., които съдът кредитира в цялост като добросъвестно дадени и съответни на приетите по надлежния ред писмени доказателства.

Противно на възраженията на жалбоподателя, показанията на актосъставителя П. са изключително подробни, екзактни, логични и последователни като свидетелят напълно добросъвестно изложи всичко, което си спомня по случая, като изключително подробно сподели възприемането извършването на двете вменени административни нарушения, както и обстоятелствата по съставяне на процесния АУАН. В тази връзка не могат да 3 се споделят пространно развитите както във въззивната жалба, така и в допълнително постъпилата молба възражения, че е напълно невъзможно предвид местоположението на полицейския автомобил и естеството на вменените нарушения, двамата полицейски служители непосредствено да възприемат извършването на същите. Това очевидно не е така. В случая следва да се подчертае, че се касае за често срещани нарушения на правилата за движение по пътищата, като времето, мястото и обстановката на извършване на същите не сочат на наличието на невъзможност да бъдат непосредствено възприети и установени от органите на реда. Действително свид. Г. нямаше конкретен спомен за процесните събития, но същият с категоричност потвърди положения от него подпис и факта на извършената проверка.

Така описаната фактическа обстановка се установява и от приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства, както и тези събрани в хода на съдебното следствие и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, вкл. справка за нарушител/ водач, оправомощителни заповеди. По отношение на събраните писмени доказателства, съдът кредитира същите, като изготвени и изхождащи от лица, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело.

Все в тази връзка и предвид нарочно наведените от страна на жалбоподателя възражения е необходимо да се отбележи, че съдът в унисон с исканията на същия, изиска нарочна информация за това дали се съхраняват записите от боди и каркамерата, като в случай, че същите са налични да бъдат представени и приобщени по делото. От постъпилите по делото писма се установи, че искане за съхранение на записите от камерите с които са били оборудвани актосъставителя и колегата му, както и служебния им автомобил, не е било депозирано от жалбоподателя, като поради изтичане срока на съхранението им няма как да бъдат представени. Твърденията на жалбоподателя за недоказаност на нарушението, свързани с разкрИ.ето на обективната истина, в резултат на неосигурено съхранение на доказателства – записи от боди камерите на полицейските служители и от видеорегистратора в служебния автомобил, съдът намира за неоснователни. Несъхранението на 4 записите от процесната проверка би могло да се третира като нарушение н а Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и на Организационно-технологичните правила за работа с автоматизирана информационна система "Видеозаснемане на охранителната дейност и пътен контрол“, в случай на нарочно писмено искане от страна на жалбоподателя в насока да бъдат съхранени и предоставени, който в настоящия случай очевидно е бездействал. Все пак предвид направените още при съставянето на АУАН възражения уместно е било същите да бъдат съхранени, доколкото се явяват относими към предмета на делото доказателствени източници, които евентуално биха послужили за изясняване на делото.

От друга страна обаче, извършените от жалбоподателя закононарушения се установяват по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които не оставиха повод за съмнение в настоящия съдебен състав. Нещо повече - дори да бяха приобщени тези записи и те да се съхраняваха, то същите биха дали информация относно обстоятелства след момента на спиране на автомобила и извършването на самата проверката от контролните органи, както и обстоятелства, свързани със съставянето и предявяването на АУАН на жалбоподателя. Или иначе казано – предвид възраженията на жалбоподателя обективирани още в самия АУАН за това към момента на проверката да е бил с поставен колан и телефона да е бил на седалката до него, то дори и да се съхраняваха въпросните записи и да бяха приложени по делото въпросните не биха разколебали изводите на съда относно законосъобразността на акта, доколкото отразяват последващ извършването на процесните нарушения момент.

Ето защо съдът приема, че липсата на съхранени доказателства от видеозаснемане на охранителната дейност от пътния контрол не опорочава извършената проверка и не я прави автоматично незаконна. Дпълнително е необходимо да се посочи следното: Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП при изпълнение на функциите си по ЗДвП служителите, осъществяващи пътен контрол, имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Няма забрана или изискване по 5 нормативната уредба контролните органи да не извършват проверки без налична система за видеозаснемане. По аргумент на това, извършената проверка от служителите на пътен контрол не води до опорочаване на резултатите от нея, ако по обективни или субективни причини не се съдържат запазени записи. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, автоматизирана информационна система "Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол" се използва за осъществяване на контрол върху дейността на служителите, изпълняващи дейности по контрол на пътното движение. В конкретния случай с жалбата пред РС не се твърдят неправомерни действия от страна на контролните о р г а н и , а се оспорва възможността по установяване на вменените административни нарушения за коит о е издадени процесното НП, т.е възможността на служителите да ги възприемат.

Наред с това, не се събраха и доказателства в подкрепа на това, че жалбоподателят е своеобразна „жертва" на тенденциозно отношение от страна на полицейските органи, които са го спрели за проверка без да имат законово основание за това, включително – че не е бил спрян по установени я за това ред, за извършване на полицейска проверка. Пространно аргументираните съображения в тази връзка изложени във въззивната жалба и в допълнително постъпилата по делото молба с категоричност се опровергават от събраните по делото доказателства, най – вече разпита на актосъставителя, който с подробности описа възприетото от него и колегата му поведение на жалбоподателя дало повод за спирането на същия и съставянето на АУАН.