Присъда № 42 от 25.08.2025, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 42/25.08.2025г. постановена по НОХД № 377/2025г. по описа на РС - Разград.

Обвинението против подсъдимия А. А. Н. от с. Езерче е за това, че: В периода от 04.10.2010г. до 30.04.2012г. включително, в гр. Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 1394/25.08.2010г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.

Ив.Рилски“- гр.Разград, представен на

04.10.2010г., в гр.Разград, пред

Н.Д.В., служител на Районно управление „Социално осигуряване” - гр.

Разград /сега ТП на НОИ - гр. Разград/, е получил без правно основание, чуждо движимо имущество - пари, на обща стойност 4 094.88 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ гр. София, с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство срещу подс. Н. е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл. 370 и сл. от НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник в проведеното разпоредително заседание.

При предварителното изслушване същият е признал изцяло фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му - адв.

Б. счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като моли съдът да постанови съдебен акт, с който след като признае подзащитния й за виновен по повдигнатото му обвинение да му наложи наказание към минималния размер, което да бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването му да бъде отложено при условията на чл.66 от НК. Относно гражданския иск счита същия за допустим и основателен.

Ощетеното ЮЛ- НОИ гр.София е предявило за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 4 094.88 лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.05.2012г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане.

Представитeлят на Районна прокуратура гр. Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на предявения граждански иск намира същия за основателен и предлага да бъде уважен в претендирания размер.

Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият А. А. Н. живеел със семейството си в с. Езерче, обл.

Разград.

През 2010г. същият решил да си осигури доходи по неправомерен начин. За целта той се сдобил с неистински официален документ - експертно решение № 1394/25.08.2010г. (л.35, том 1), на което бил придаден вид, че е 1 издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр.

Разград.

В експертното решение било посочено, че подс. А.Н. е с трайно намалена работоспособност, в размер на 72%, считано от 01.05.2010г., с водеща диагноза «др.болести на артериите и артериолите» и с общо заболяване: “хронична артериална недостатъчност на двата долни крайника, тромбозис хроника а.илиака ком.декстри ет а.феморалис суперфициалис син.гонаргтрозис билатералис. коксартрозис билат.херния вентралис пармаг“.

На посоченото решение бил придаден вид, че представлява писмено изявление на други лица - д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М. и д-р В.Х.М., които към посочената в решението дата били съответно председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград, а не на лицето, което действително го е съставило. Към момента на съставяне на посоченото експертно решение, подсъдимият не е страдал от посочените в него заболявания.

На 04.10.2010г. подс. А. Н. се явил в сградата на Районно управление «Социално осигуряване» в гр.Разград /сега ТП на НОИ-гр.Разград/. Там той представил, пред св. Н.Д.В. - специалист в РУ «Социално осигуряване» - гр.

Разград, експертно решение № 1394/25.08.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”, подписани от него заявление с вх.

№ МП- 18132/04.10.2010г. (л.30-31, том 1) за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх. № МП18136/04.10.2010г. (л.33, том 1) за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО, както и документи, удостоверяващи трудовият му стаж.

По този начин подс. А. Н. двукратно /при подаване на всяко едно от горепосочените две заявления/ съзнателно и противозаконно се ползвал от експертно решение № 1394/25.08.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград, въпреки че знаел, че посоченият документ е неистински официален документ, тоест, че на това експертно решение само е придаден вид, че представлява документ, издаден по установения ред и форма от посочените в него длъжностни лица - председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр.

Разград, в кръга на службата им.

Въз основа на подадените експертно решение, заявления и др. документи, с разпореждане № **********/29.10.2010г. (л. 76, том 1) на директора на РУ«Социално осигуряване» - гр. Разград, на подс. А. Н. били отпуснати:

- лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл. 74, ал. 1 от КСО, пожизнено, от 01.05.2010г., в размер на 142,88 лева и - лична социална пенсия за инвалидност, за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл. 90, ал.

1 от КСО, пожизнено, от 01.05.2010г., в размер на 27,74 лева.

Общият размер на пенсиите и съответно месечната сума,която била определена да бъде изплащана на подсъдимия, бил а в размер на 170,62 лева.

Така отпуснатите пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност подс. А. Н. получавал за периода от 01.05.2010г. до 30.04.2012г.

Общият размер на пенсиите, които били изплатени на подсъдимият от НОИ- гр. София, чрез РУ „Социално осигуряване” - гр. Разград, за периода 2 от 01.05.2010г. до 30.04.2012г., е 4094,88 лева. Пенсиите на подс. А. Н. били превеждани по банковата сметка на подсъдимия в банка «ДСК».

По този начин, с деянието си, при пряк умисъл, подс. А. Н. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1,пр.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

С разпореждане № Ра-319/23.04.2012г. (л.78, том1) на директора на РУ «Социално осигуряване» - гр. Разград, изплащането на пенсиите на подс.

А. Н. било спряно, считано от 01.05.2012г., на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получаваните пенсии, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО.

Видно от заключението по назначената по делото съдебно-почеркова и техническа експертиза /л. 92-94, том 1/:

1. Саморъчните подписи за „председател“ и „членове“ в ЕР № 1394/25.08.2010г. не са изпълнени съответно от Р.Д.Д., М.К.М. и В.Х.М..

2. 0тпечатъкът от печат в ЕР № 1394/25.08.2010г. вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Ив.Рилски“-гр.Разград.

3. Саморъчният подпис за „получил решението“ в ЕР №

1394/25.08.2010г. не е изпълнен от А. А. Н..

4. Саморъчните подписи за „заявител“ в заявления с № МП-18132 и № МП- 18136/04.10.2010г., са изпълнени от А. А. Н..

Видно от заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза /л.77-81, том 2/:

1. По досъдебното производство не се установяват данни към 25.08.2010г. А. Н. да е страдал от посочените в ЕР № 1394/25.08.2010г. заболявания - лицето не е ползвало никакви здравни услуги, не е било хоспитализирано в МБАЛ- Разград, не са приложени консулти от специалист съдов хирург, ортопед- травматолог и хирург.

2. 3а посочените в ЕР заболявания правилно е изчислен 72 % ТНР, но както се посочи по-горе - няма обективни медицински данни Н. да е страдал от тези заболявания.

За пожизнения срок на инвалидизация не са посочени мотиви, но заболяванията са с такъв характер, че не следва да се определя такъв срок, а да се проследява клиничното състояние и да се преосвидетелства.

Видно от заключението по назначената по делото съдебноикономическа експертиза /л.84-88, том 1/: за периода от 01.05.2010г. до 30.04.2012г. подс. А. А. Н. е получил суми като лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност в размер на 4094,88 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите, съдебнопочерковата и техническа експертиза, съдебномедицинската експертиза, оценъчна експертиза, характеристика, справка за съдимост, медицинската документация и др. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват възприетата от съда фактическа обстановка по несъмнен начин, поради което съдът ги кредитира изцяло. Така с деянието си, при пряк умисъл, подс. А. А.

Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна подс. Н. се е ползвал от неистински официален 3 документ - Експертно решение № 1394/25.08.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски- гр. Разград“ АД, на който бил придаден вид, че е подписан от председателя и членовете на ТЕЛК при МБАЛ- Разград, а не от лицето, което действително го било съставило.

Подсъдимият А. А. Н. представил документа пред служители на РУ „Социално осигуряване”- град Разград /понастоящем ТП на НОИ-град Разград/, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подсъдимия, като средство при осъществяване на документната измама, била да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. А. А. Н. не е бил представил неистинското експертно решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, както и на социални добавки. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - парични средства за пенсии, в общ размер на 4094.88 лева, преминали във фактическата власт на подс. А. А. Н..

От субективна страна подс. А. А. Н. е извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че използва неистински официални документи и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той е предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документите и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение подсъдимият е имал за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

«Документната измама» е двуактно престъпление и се състои в заблуждаване на упражняващия фактическата власт спрямо чуждото имущество да се разпореди с него в полза на създалия заблуждението.

Престъплението е довършено в момента на получаване на имуществото, а при периодични плащания- в момента на последното. За посоченото време подс. А.

А. Н., периодично /всеки месец/ е получавал неправомерно въз основа на представеното от него пред надлежните органи неистинско решение на ТЕЛК отпуснатите пенсии за инвалидност, поради което деянието следва да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В конкретния случай извършените от подсъдимия деяния са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.