Решение № 3983 от 02.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3983 гр. С., 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20241110212268 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.4-чл.5 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.

В съда е внесена преписка, рег. № 225ЗМК1617/ 30.08.2024г. по описа на 01 РУ- СДВР, образувана въз основа на съставен акт за констатирана проява на дребно хулиганство на нарушителката А. Р. М., последната описана в обстоятелствената част на акта.

В съдебно заседание С. Р. П., редовно призована не изпраща представител и не изразява становище.

Нарушителката А. Р. М. се защитава от адв. П. В.- САК и адв. Ю. Д.САК и двамата упълномощени защитници.

В хода на делото по същество адвокат В. пледира, че в производството са допуснати съществени процесуални нарушения още със съставянето на акта за констатиране на дребно хулиганство. Уточнява, че в разпоредбата на чл. 2 от УБДХ е посочено, че при констатирана проява на дребно хулиганство органите на Министерството на вътрешните работи следва в съставения от тях акт подборно да опишат случая, да посочат името и адреса на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. Заявява, че в конкретния случай с едно изречение е описано случилото се, като не става 1 ясно кои са възмутените граждани и от кои точно действия те са били възмутени /от горенето или късането на руското знаме/. В тази връзка според адв. В. не е ясно какво нарушение е било извършено. Затова моли съдът да постанови решение, с което да оправдае нейната подзащитна. Претендира разноски, за което предоставя адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Адв. Д. пледира, че в конкретния случай не се установяват обективните и субективните признаци на дребно хулиганство, регламентирано в УБДХ. В пледоарията си адв. Д. извършва правен анализ на относимата според него към случая национална и европейска съдебна практика въз основа на което извежда като основен извод, че действията на неговата подзащитна са несъставомерни и не съставляват хулигански действия, както от обективна, така и от субективна страна, а влизат в рамките на свободата на изразяване, гарантирана от разпоредбата на чл.10 ЕКПЧ.

В хода на делото по същество нарушителката М. се придържа към казаното от нейните защитници. В своята последна дума на основание чл. 297, ал. 1 от НПК заявява, че иска да се отмени обвинението спрямо нея и според нея е незаконно задържана.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по преписката и доказателствата, събрани в съдебно заседание, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Нарушителката А. Р. М. - 26 годишна, родена на *****г. в гр. С., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. ***********, ЕГН ********** Нарушителката М. снимала филм за войната в У.. Преди няколко дни се завърнала от Д. област, където посетила град Н.. Там се запознала с хора от града. Преди няколко дни разбрала, че този град бил окупиран от руската армия, което я разстроило. Затова искала да направи гражданско изявление на своето мнение и решила да напише „Убийци!“ пред Руския културен и информационен център в град С.. Така искала да изрази своята позиция за това, което руската армия е причинила на нейни близки и познати.

На 29.08.2024г., в гр. С., ул. “*********“ № 34 около 17,15 часа, пред сградата на Руския културен и информационен център върху плочките на самия тротоар с тебешир написала думата „Убийци!“ От центъра при нея 2 дошъл човек, който и казал, че няма право да пише с тебешир върху тротоара.

Тя му възразила и тогава той и казал, че ще извика полиция и си тръгнал.

Малко след това дошли двама охранители от СОД. Тя ги попитала, дали върши нещо „нелегално“ и след като получила от тях отрицателен отговор, те и казали, че с действията си разстройва хората в Руския център. След това М. се опитала да запали носения в нея руски флаг, но не успяла. През това време на място пристигнали полицейски служители при 01- во РУ-СДВР. Те и обяснили, че няма право да пали неща в публични пространства. Тогава М. попитала полицейските служители, дали може да запали цигара и след като получила разрешение, със запалената от нея цигара започнала да дупчи руското знаме. Полицейските служители и казали да спре, защото това разстройвало хората наоколо. Тогава тя започнала да къса руския флаг.

Полицаите я спрели да върши и това действие и я предупредили няколко пъти да не го прави. Опитали се да и вземат знамето от ръката. Тогава тя им казала, че то е нейна собственост и може да го унищожи ако желае. По едно време флагът се оказал на земята и М. започнала да го тъпче с крака. Всичко продължило около петнадесет минути. След това на място пристигнали два полицейски буса и един патрулен полицейски автомобил.

Един от полицейските служители започнал да бута М.. Тя му казала, че няма право да я пипа, но той продължил, докато не я отместил от руския флаг. Един от полицейските служители предупредил М. да спре да снима, след което я хванал за ръката, като и поставил белезници. При задържането и, М. не оказала съпротива. На място не и било обяснено защо я арестуват. Обяснили и че ще и кажат после, след което била откарана в 01РУ- СДВР. Там и дали възможност да разговаря с неин близък по телефона, който се обадил на адвокат.

Свидетели на случилото са станали служителите на Руския културен и информационен център – В., Д. и Щ.. По техни думи в сградата на центъра имало малки деца, които станали свидетели на случилото се и се разстроили.

Докато траела случката по улицата минавали отделни хора, снимали за няколко секунди и не се задържали около нея. При задържането и от полицията минала една жена, която и казала, че украинците са убийците, а не руснаците. От близкото заведение някакви мъже се провикнали към нея с ругатни и я призовали да не прави това с руското знаме.

3

Инцидентът бил заснет от неин близък, който седял в близост. Руският флаг, който се опитала да запали и скъсала, го била закупила лично и бил нейна собственост.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства- обясненията на нарушителката М., дадени в съдебно заседание; приобщените по преписката писмени материали- докладна записка, рег. № 225ЗМК-1617/ 29.08.2024г. на 01 РУ- СДВР; втора докладна записка на 01 РУ- СДВР от 29.08.2024г.; протокол за доброволно предаване от 29.08.2024г.; заповед за задържане по реда на чл. 72 от ЗМВР; протокол за личен обиск от 29.08.2024г.; писмено сведение на В. от 29.08.2024г.; писмено сведение на Д. от 29.08.2024г.; писмено сведение на Щ. от 29.08.2024г.; писмено обяснение на А. Р. М. от 29.08.2024 г.

Съдът кредитира обясненията на нарушителката М., дадени в съдебно заседание, касателно нейните действия, извършени на 29.08.2024 г., около 17,15 часа пред сградата на Руския културно - информационен център в гр. С..

Обясненията, дадени от нея пред съда се подкрепят, включително и от писмените сведения, дадени от тримата служители на центъра, а също и от двете докладни записки на А. И.- полицейски служител при 01 РУ- СДВР.

Горната доказателствена съвкупност се подкрепя и от приобщените с протокол за доброволно предаване по преписката и предявени на нарушителката в съдебно заседание веществени доказателства- една кутия с тебешири и 1 бр. прогорен и разкъсан флаг на Руската федерация.

Със съставянето на Акта за установяване на дребно хулиганство се поставя началото на административно-наказателното производство, което се провежда изцяло пред съда. Длъжностните лица на МВР при съставяне на акт за дребно хулиганство не действат като правозащитни органи, а като длъжностни лица в системата на администрацията.

В настоящия случай административно - наказателното производство е започнало със съставяне на акт за констатиране на дребно хулиганство от служител на 01 РУ - СДВР. В самия акт е посочено, че той е съставен по докладна записка с № 225ЗМК-1617/ 29.08.2024г. по описа на 01 РУ- СДВР.

Актът за констатиране на дребно хулиганство определя рамките на предмета на доказване. С него са посочени релевантните за делото факти, които 4 подлежат на установяване. Останалите обстоятелства по делото са акцесорни и само спомагат за изясняване на главния факт, подлежащ на доказване в административно- наказателното производство. В тази връзка съдът намира, че този акт не страда от съществени пороци и е годен да породи, предвидените в УБДХ правни последици.

В конкретния случай релевантните факти, подлежащи на доказване, са действията на нарушителката „късане и горене на Руското знаме“ на посочените в акта дата, час и място, както и наличието на възмутени граждани от действията на А. М.; дали така установените факти, покриват състава на дребното хулиганство съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Указ № 904 от 28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство.

В нормата на чл. 1, ал. 2 от УБДХ е дадена дефиниция на деянието „дребно хулиганство”, като действията, чрез които се осъществява то са „nummerus clausus”. Такива действия са- употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора; оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността; действия по скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие.

Действията си М. е извършила на публично място в светлата част на деня, около 17.15 часа пред сградата на Руския културно - информационен център в гр. С.. По преписката не се установява тя да е употребила ругатни, псувни или други неприлични изрази, както и да е предприела действия по скарване, сбиване, с които да е нарушила обществения ред.

Що се отнася до това дали същата е имала оскърбително отношение и държане към гражданите и органите на властта, съдът намира следното:

В конкретния случай е важно направлението на умисъла на дееца. М. е имала за цел да изрази своята гражданска позиция и протест срещу войната в У. и цялостната агресия на руската армия там, а не да нарушава обществения ред, да скандализира обществото и осквернява дълбоко вкоренени обществени ценности. След като служител от Руския културно – информационен център се опитал да я спре да пише върху тротоара, формата на протест у М. ескалирала и тя започнала да гори, а впоследствие разкъсала закупеното и носено у нея знаме на Руската федерация.

Вярно е, че действията на М. по горенето и късането на флага на Руската 5 федерация носят провокативен характер, тъй като са извършени през деня, на публично място и са били от естество да смутят и оскърбят служителите на центъра, присъстващите в него лица и случайни минувачи, както и обществеността, но също така е вярно, че те не са били придружени с буйство, вандалски действия и неподчинение на органите на реда. Действията и не са надхвърлили обичайното изразяване на гражданска позиция по актуални теми с висок обществен заряд, каквато е войната в У..

Според съда с тази си проява М. е упражнила правото си на свободно изразяване на мнение, защитено от чл. 10 на ЕКПЧ и чл. 39 от Конституцията на Република България. Защитата на политическото изразяване е с най-висока степен, тъй като е една от най-важните основи на демократичното общество и едно от главните условия на неговия напредък. Изразяването на политическо мнение само по себе си не може да представлява грубо неуважение, а напротив представлява опит за привличане на общественото внимание. ЕСПЧ в практиката си утвърждава, че съдържанието на мнението няма значение за предоставената защита, поради изискванията за „плурализъм, търпимост и широта на възгледите, без които не може да има демократично общество“, както и че чл.10 от ЕКПЧ е приложим не само към информация и идеи, които са благосклонно приети, смятани са за безобидни или израз на безразличие, но и към онези, които обиждат, шокират или обезпокояват, всяват смут в големи групи от обществото /в тази връзка делото Х. срещу България и Н. v. the United Kingdom, 7 декември 1976 г. и други/.