Определение № 22 от 15.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500643 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№34747/14.11.2023г., подадена чрез куриер на 13.11.2023г. от адв.Т. Х. Ч.В. като пълномощник на „К.“ЕООД, И. М. М., „С.“ЕООД, „Б.х.Б.“ЕООД, „С.И.“ЕООД и „К.“ЕООД, против Определение №2541 от 31.10.2023г., постановено по в.гр.дело №2537/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от тях жалба вх.№18051/25.08.2023г. по описа на ЧСИ Л.М. срещу действията по изп.дело №*/2023г. – два броя оценки от инж.Л.Ш., постъпили в деловодството на ЧСИ с вх.№*/11.08.2023г. и с вх.№*/11.08.2023г., и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите сочат по жалбата им срещу оценките ЧСИ, вместо да администрира и придвижи своевременно същата към окръжния съд, е изчакал и е приел, че се самосезира с така подадената жалба, давайки указания за внасяне на допълнителна такса от 1500лв. по негова сметка, като не е дал указания на страните да посочат други вещи лица, а самоволно решил, че с приложените към жалбата писмени доказателства са предложени от тях вещи лица, които да работят по повторните експертизи, а впоследствие са обявени публични продани на 1 всички недвижими имоти, които са незаконосъобразни, тъй като е посочена обща цена за няколко имота и отделна цена за находящите се в имота сгради, като в обявлението неправилно е упоменато, че част от цената е за сградите, без изрично да е посочено за кои точно сгради се отнася. Считат по този начин да са нарушени техни основни права и интереси, поради което да е налице правен интерес от обжалване на Разпореждане с изх.№29578 от 18.09.2023г. на ЧСИ М.. Заявяват като алтернативно искане за възстановяване на срока за обжалване на цитираното разпореждане, отнасящо се до процедурата по чл.485,ал.2 от ГПК по оспорване на заключенията на вещото лице, като при възстановяването да им бъде връчено ново разпореждане от ЧСИ, по силата на което да им се даде законовата възможност да посочат нови вещи лица и срок за внасяне на хонорар за тях за нова оценка.

Ответникът по частната жалба „Б.“АД е депозирал чрез пълномощника юрисконсулт Т. Н. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на определението в атакуваната му с нея част и отхвърляне на искането за възстановяване на срок.

Постъпила е и частна жалба вх.№35419/20.11.2023г., подадена по пощата на 16.11.2023г. от „Б.“АД, чрез пълномощника юрисконсулт Т. Н., против същото Определение №2541 от 31.10.2023г., постановено по в.гр.дело №2537/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която жалбата на длъжниците, в частта й с характер на молба за изготвяне на нови оценки, е изпратена на ЧСИ М., с оглед правомощията й по чл.485,ал.2 от ГПК.

Жалбоподателят сочи съдът да не е взел предвид, че ЧСИ М. е приела жалбата с вх.№18051/25.08.2023г. от длъжниците, както като жалба срещу действията й по чл.435 от ГПК, така и като възражение срещу оценката по чл.485,ал.2 от ГПК, като във връзка с второто е дала изрични указания с разпореждане от 28.08.2023г. и е определила И. М..-лицензиран оценител като посочено от длъжника вещо лице, както и хонорар за него от 1500лв., вносим в 7-дневен срок от уведомяването с указване на последиците от невнасянето, а именно, че повторно заключение няма да бъде извършено. Тъй като хонорарът не е платен и с молба вх.№19272/18.09.2023г. длъжниците са заявили, че няма да го заплатят и не са отправяли искане за назначаване на друго вещо лице, с уведомление изх.№29578 от 18.09.2023г. те са уведомени 2 от ЧСИ, че, поради неспазване на предвидената в чл.485,ал.2 от ГПК процедура, оспорените заключения на вещо лице с вх.№*/11.08.2023г. и с вх.

№*/11.08.2023г. са приети за стойности на описаните на 01.08.2023г. недвижими имоти. Срещу това уведомление длъжниците са подали жалба вх.

№20313/05.10.2023г., по която е образувано в.гр.дело №2927/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. Жалбоподателят счита, че по този начин ЧСИ вече се е произнесла по оспорването на оценките и е изпълнила правомощията си по чл.485,ал.2 от ГПК, поради което връщането на жалбата за изпълнение на тези правомощия е безпредметно и би довело до предоставяне в противоречие със закона на възможност за длъжниците два пъти и извън всякакви процесуални срокове да оспорват оценките на недвижимото имущество. По тези съображения жалбоподателят претендира за отмяна на определението в обжалваната му от него част.

Ответниците по тази частна жалба не са подали отговор на същата.

Съдът, след преценка на материалите по делото, намира следното по отношение на допустимостта и основателността на подадените частни жалби:

Видно от приложените материали по изп.дело №*** по описа на ЧСИ Л.

М. е, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Б.“АД и представени с нея изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №9534/2023г. на Районен съд-Пловдив за парични вземания, платими солидарно от длъжниците „С.И.“ЕООД, „С.“ЕООД, И. М.

М., „К.“ЕООД, „К.“ЕООД и „Б.х.Б.“ЕООД. С протоколи от 01.08.2023г. е извършен опис на недвижими имоти на длъжниците „К.“ЕООД и „С.“ЕООД, чиято оценка е възложена на вещото лице Л.Ш., от която са представени заключение вх.№*/11.08.2023г. и заключение вх.№*/11.08.2023г., предявени на страните с Протоколи от 17.08.2023г. Против така предявените оценки е подадена жалба вх.№18051/25.08.2023г. от страна на длъжниците с искане на основание чл.485,ал.2,изр.2 от ГПК да бъдат извършени нови оценки на имотите от лицензиран оценител, съгласно разпоредбата на чл.485,ал.1 от ГПК. От представените пред окръжния съд материали е видно, че с Разпореждане от 28.08.2023г. съдебният изпълнител е приел жалбата като такава и като оспорване по чл.485,ал.2 от ГПК, с оглед на което е оставил същата без движение за отстраняване на посочени нередовности, както и е 3 определил изготвилият приложените към жалбата оценителски доклади И. М. като посочено от длъжниците вещо лице да изготви повторно заключение при вносим от тях хонорар за него от 1500лв., за което на същите е изпратено съобщение изх.№27637/28.08.2023г., връчено на 08.09.2023г. чрез пълномощника им. В отговор на същото е подадена от пълномощника адв.Т.

Ч. молба вх.№19272/18.09.2023г., с която отстранява нередовностите на жалбата и възразява относно внасянето на хонорар за вещо лице. С Разпореждане от 18.09.2023г., след като констатира, че не е внесен от длъжниците определения хонорар за вещо лице, ЧСИ е постановил приемане на оценките по заключенията на вещото лице Ш. вх.№*/11.08.2023г. и вх.

№*/11.08.2023г., за което на длъжниците чрез пълномощника им е изпратено съобщение изх.№29578/18.09.2023г., както и е дал ход на подадената против оценките жалба, по която е образувано в.гр.дело №2537/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

С обжалваното Определение №2541 от 31.10.2023г. по това дело окръжният съд е приел, че жалбата не е насочена против нито едно от подлежащите на обжалване от длъжника действия по чл.435,ал.2 от ГПК, включващи и отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.485 от ГПК, тъй като не се твърди и установява да са поискали от ЧСИ да извърши нова оценка и това искане да е оставено без уважение, а такова искане да е заявено за първи път с жалбата, поради което същата да е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като в частта й относно направеното искане за изготвяне на нови оценки следва да се изпрати на ЧСИ, с оглед правомощията му по чл.485,ал.2 от ГПК.

Пред настоящата инстанция е представена жалба вх.

№20313/05.10.2023г., подадена от длъжниците чрез ЧСИ до Окръжен съдПловдив против разпореждането от 18.09.2023г. за приемане на оценките, за което са уведомени със съобщението с изх.№29578/18.09.2023г.

При така установеното настоящата инстанция намира частната жалба на длъжниците против определението на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата им против оценките на имотите, за допустима като подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирани лица и срещу обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с 4 преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, а, разгледана по същество за неоснователна. Оспорването на заключението на вещото лице, с което е определена стойността на описания имот, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, се извършва по реда на чл.485,ал.2 от ГПК – пред съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, а не чрез обжалването му пред съда, поради което оценката/заключението не е сред лимитативно посочените в чл.435,ал.2 от ГПК като обжалваеми от длъжника действия, сред които е отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.485 от ГПК въз основа на заявеното пред него от длъжника оспорване на заключението. Недопустимо с частната жалба пред настоящата инстанция длъжниците подменят предмета на подадената от тях жалба до окръжния съд, атакувайки разпореждането на ЧСИ от 18.09.2023г., за което са уведомени със съобщение изх.№29578/18.09.2023г. Същото е постановено след подаване на жалбата и против него длъжниците са подали отделна жалба с вх.№20313/05.10.2023г., която е предмет на разглеждане в отделно производство. Правилно при това положение с атакуваното в тази му част определение окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по нея, поради което същото следва да се потвърди.

Частната жалба на взискателя против определението на окръжния съд в частта му, с която е постановено изпращане на жалбата на длъжниците в частта й с характер на молба за изготвяне на нови оценки на ЧСИ, с оглед правомощията й по чл.485,ал.2 от ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като производството по нея се прекрати. В тази му част определението не е от категорията на обжалваемите по чл.274,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законът предвижда изрично обжалваемостта на такова. С него молбата е препратена на компетентния орган, в правомощията на който е да прецени дали тя подлежи на повторно разглеждане или не, доколкото, действително, както твърди жалбоподателят, още при подаване на жалбата ЧСИ М. е зачела, че в частта относно искането за изготвяне на нови оценки, тя е с характер на молба до нея, в съответствие с което е предприела и последващи действия по определяне на вещо лице и хонорар за него с 5 уведомяване на длъжниците и приемане на първоначалните оценки, срещу което е подадена от тях отделна жалба.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

` ПОТВЪРЖДАВА Определение №2541 от 31.10.2023г., постановено по в.гр.дело №2537/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба вх.№18051/25.08.2023г. по описа на ЧСИ Л.М. от длъжниците „С.“ЕООД, „С.И.“ЕООД, „К.“ЕООД, „Б.х.Б.“ЕООД и „К.“ЕООД срещу действията на ЧСИ Л. М. с рег.№*, с район на действие ПОС, по изп.дело №*/2023г. – два броя оценки от инж.Л.Ш., постъпили в деловодството на ЧСИ с вх.№*/11.08.2023г. и с вх.№*/11.08.2023г., и е прекратено производството по делото.

Определението в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№35419/20.11.2023г., подадена по пощата на 16.11.2023г. от „Б.“АД, чрез пълномощника юрисконсулт Т. Н., против Определение №2541 от 31.10.2023г., постановено по в.гр.дело №2537/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която жалбата с вх.№18051/25.08.2023г. на длъжниците, в частта й с характер на молба за изготвяне на нови оценки, е изпратена на ЧСИ М., с оглед правомощията й по чл.485,ал.2 от ГПК, И ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба.