Решение № 260036 от 19.10.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260

036 гр.Пловдив, 19.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…двадесет и трети септември през….две хиляди и двадесета година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Румяна Панайотова при участието на секретаря…Нели

Богданова………..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №357 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №19/22.01.2020г., постановено по търг. д. №47/2019г. по описа на Окръжен съд Кърджали, ответникът З. „А.Б.” АД, ***, с ЕИК * е осъден да заплати на Б.Х.Ш. ***, ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от смъртта на нейния брат - Б. Х.Ш., починал при ПТП на 30.10.2014г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на произшествието - 30.10.2014г. до датата на окончателното изплащане. З. „А.Б.” АД е осъдено да заплати на адвокат Р.М. от САК, разноски по делото в размер на 2 030лв., както и да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд ДТ в размер на 2 000лв.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника – З. „А.Б.” АД, ***. Поддържа се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика - съдът не е установил всички предпоставки, обуславящи материалноправната активна легитимация на ищцата да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, произтичащи от ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. Изложени са подробни съображения в тази насока. Незаконосъобразността на решението се обосновава и с неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Като процесуални нарушения се сочи, че съдът не е разпределил доказателствената тежест и неоснователно е отклонил доказателствените искания на страната. Посредством заявяването на доказателствени искания с въззивната жалба - за допускане на допълнителна съдебноавтотехническа експертиза, се поддържа и заявеното в първоинстанционното производство възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете – главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Ответник – жалбата Б.Х.Ш., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Претендират се сторените пред въззивната инстанция разноски - адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА. С отговора на въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищцата в първоинстанционното производство – Б.Х.Ш. е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: На 30.10.2014г., около 22,45 часа в гр. К., л.а. марка „К.“, модел „С.“, с peг. № …, управляван от К. К. Д., след употреба на алкохол и поради движение с несъобразена скорост, на ляв завой, излязъл извън пътното платно вдясно и ударил пешеходеца Б. Х.Ш., ЕГН ********** – брат на ищцата, който в това време се намирал в баластрираното уширение на разстояние около 4-5 метра от платното движение, в близост до ул. „З. З.“ в кв. „В.-П.“. В резултат на удара Б. Х.Ш. получил черепномозъчна травма и бил настанен за лечение в Отделение по анестезиология и интензивно лечение /ОАИЛ/ на МБАЛ „Д-р А. Д.”, гр. К., където въпреки оказаната му медицинска помощ, починал на 31.10.2014г. За настъпилото пътно произшествие бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №75/2014г. и образувано съдебно производство - НОХД №182/2016г. по описа на Окръжен съд Кърджали.

С Присъда №2/15.02.2017г., постановена по НОХД №182/2016г. по описа на Окръжен съд - гр. Кърджали, влязла в законна сила на 21.03.2018г., К. Д. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.4, във вр. с ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1, б. „б” и б. „в”, във вр. с чл.342, ал. 1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.2, ал.2 от НК и бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, като на основание чл.343г от НК, във връзка с чл.37, ал. 1, т.7 от НК му било наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 години и 8 месеца.

Твърди се, че вследствие смъртта на брат си, ищцата е претърпяла и търпи душевни болки и страдания.

Исковата молба съдържа подробно изложение за наличието на изключително близки отношения между брат и сестра, които живеели в едно домакинство, съществуваща дълбока обич и уважение, семейна сплотеност и взаимопомощ.

Отговорността на ответника се основава на твърденията, че към момента на настъпване на пътното произшествие за лек автомобил марка „К.“, модел „С.“, с peг. № … е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № …, валидна до 04.12.2014г.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на брат й – в размер на 50 000лв., ведно със законна лихва, считано от датата на произшествието - 30.10.2014г. до датата на окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът З. „А.Б.” АД оспорва така предявения иск. Поддържаните пред първата инстанция възражения, относими за въззивното производство, са възпроизведени във въззивната жалба и посочени по-горе.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на своя брат, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговата сестра – ищцата по делото, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля М. А. Х. – бивш съпруг на ищцата и свидетеля Ф. Ф. Ш. – близък на семейството, приятел на починалия Б., по безспорен начин се установява, че ищцата и починали й брат са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка - били изключително привързани един към друг, „неразделни“. Според показанията на свидетеля Х., бракът му с ищцата е прекратен през 2014г., като, както преди това, така и след прекратяването на брака им, семейството на ищцата и семейството на Б. живеели в едно домакинство – в апартамент – собственост на родителите им. Б. също се развел със съпругата си и двамата със сестра си взаимно се подпомагали, включително и за отглеждането и възпитанието на децата си, които са на близка възраст. Свидетелят Х. депозира показания: „Б. по всяко време и начин помагаше на Б. морално, финансово, подкрепяше я във всичко и тя също му помагаше, споделяха си за всичко“. Идентични в тази насока са и показанията на свидетеля Ш.: „Б. и Б. се разбираха много добре, бяха повече от брат и сестра, бяха приятели“. От показанията на двамата свидетели се установява, че силно изградената близка емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, се предала и на децата им. Починалият Б., освен че бил морална опора за сестра си и материално я е подпомагал, полагал изключителни грижи и за детето й. Свидетелят Ш. депозира показания: „Тя има едно момиче и Б. има едно момиче. Двете деца израснаха при тях. Те са като сестрички, навсякъде заедно ходеха. Б. се грижеше много за детето на сестра си, винаги ги разхождаше заедно.“ И двамата свидетели са идентични и убедителни в показанията си, че смъртта на Б. се е отразила изключително негативно на психическото и здравословно състояние на ищцата. Преди смъртта на пострадалия ищцата била лъчезарен и много общителен човек, а след това била съкрушена, защото починалият й брат й бил опора за всичко. Затворила се, спряла да споделя; не излизала с приятели.

Усамотявала се в стаята на починалия си брат и плачела. Показанията и на двамата свидетели са идентични, че това негативно психо-емоционално състояние не е преодоляно и понастояшем. Свидетелят Х. депозира показания за настъпили негативни последици и в здравословното състояние на ищцата – „автоимунно заболяване“. По повод на това заболяване свидетелят е пояснил, че понастоящем ищцата често пребивава при дъщеря си, която живее в Л.. Тези му показания касаят факти, настъпили след смъртта на Б. и не биха могли да рефлектират върху извода за наличие на трайно установена и силна емоционална връзка между родствениците по съребрена линия. По тази причина настоящата инстанция отклони доказателственото искане на жалбоподателя за събиране на доказателства относно адресна регистрация на ищцата и починалия й брат и относно наличието на задгранични пътувания, което доказателствено искане е заявено и пред първата инстанция и правилно оставено без уважение от окръжния съд, като преклудирано и неотносимо към спора. В този смисъл оплакването на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, изразяващи се в недопускане на посочените доказателства, се явява неоснователно.

От традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по съребрена линия от втора степен, следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания. А преценката на депозираните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, които, като непосредствени и убедителни се кредитират изцяло и от настоящата инстанция, води до извод за неоснователност на възражението на жалбоподателя за липсата на активна материалноправна легитимация на ищцата за репариране на вреди, причинени от смъртта на нейния брат и оплакването, че първоинстанционният съд не е установил наличието на предпоставките, обуславящи правото й на обезщетение.