Присъда № 141 от 19.12.2022, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 141 от 19.12.2022 година, постановена по НОХД № 656/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият У.Х.А. /W. H. A./, гражданин на Сирийска Арабска Република, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 24.11.2022 година, в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени наказания в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 100.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание, но производството по делото пред съда е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на неговият служебен защитник – адв. Н.Н. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Н.Н. заявява, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че У.Х.А. е извършил действия по влизане през границата на страната ни от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта и с това е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Желае подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението като му бъде наложено наказание в предвиденият от закона минималния размер.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият У.Х.А. е роден на 01.01.2003 година в гр. Идлиб, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и в началото на 2022 година отишъл в гр.Истанбул, Република Турция, където три години по-рано отишъл брат му. След това той решил да се установи в страна от Европа, по конкретно във Великобритания, където да се установи. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да премине по незаконен път турско българската граница. В изпълнение на намерението си, в средата на месец ноември 2022 година подсъдимият заедно с други свои сънародници, с помощта на неустановено лице, което срещу възнаграждение от 2500 евро се съгласило да помогне на подсъдимия, отишли в град Одрин, където нощували няколко дни. След това, на 23.11.22г. група от 12 сирийски граждани, между които и подс. У.Х.А. тръгнали от гр.Одрин с микробус и стигнали в близост до турско българската граница. Оттам продължили да вървят пеша, водени от лице с неустановена самоличност. На 24.11.22г. сутринта влезли през границата на страната ни от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, през отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата. След това подсъдимият и другите лица от групата вървели няколко часа към място, където трябвало да ги чака автомобил, който да ги откара до София.

1

Св. В.Д. - полицейски служител и негов колега получили сигнал, че в района на 232 гранична пирамида, в землището на село Голям Дервент, има нарушение на държавната граница. Двамата извършили проверка и установили, че има отвор във възпрепятстващото съоръжение и има оставени следи от повече от един човек с посока от Република Турция към Република България и продължавали към вътрешността на страната ни. Полицейските служители тръгнали, водейки и служебно куче по следа и в 19.00 часа настигнахме група от 12 човека - само млади мъже, определящи се като сирийски граждани. Задържали ги между селата Раздел и Голям Дервент, на 200 метра от асфалтовия път. След това всички 12 лица, между които и подс. У.Х.А. били задържани и отведени в ГПУ Елхово.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е У.Х.А., гражданин на Сирийска Арабска Република.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че У.Х.А. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля В.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля Д. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият У.Х.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 24.11.2022 година, в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Д., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата, след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата /по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов/.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, 2 предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия У.Х.А. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимия съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между РТурция и РБългария, за да достигне територията на България и след това да продължи към друга държава в Европа.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимия свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към друга европейска държава, където да се установи, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. У.Х.А. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, съдът наложи на У.Х.А. при условията на чл.54 от НК наказание в предвиденият в Закона минимум, а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на У.Х.А., тъй като към момента на деянието той не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс. У.Х.А. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

3

Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се присъждат.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................

/В.Апостолова/

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 141 гр. Елхово, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав: