Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 12.06.2025, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Административно наказателно дело 46/2025
Вид
Решение № 10
Подписан
12.06.2025
В сила
09.07.2025
Състав
Динко Минчев Динков

Цитирани разпоредби

  • чл.143,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.105,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Г.Т., 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. Иванова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно наказателно дело № 20253220200046 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид следното:

Съдебното производството е образувано по жалба от Е. Е. Х. ЕГН ********** адрес с. Т., ул. „М.Г.С.“ №8, чрез пълномощник адв. Ат. Р., с адрес за призоваване гр. В. ул. „Шар“ №22, срещу Наказателно постановление № 24-0265000308, издадено от Началника на РУ Г.Т. при ОД МВР Д., с което за извършено нарушение на чл.105, ал.І, от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 20.00 лв. на осн. чл.185 от ЗДвП.

Жалбоподателят посочва доводи за незаконосъобразност на така издаденото наказателно постановление. Твърди, че е липсват доказателства за извършено нарушение.

Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна, следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано 1 лице в законоустановения срок, като разгледана по същество същата се явява основателна.

На 05.11.2024г. срещу жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1001752, от полицай при РУ Г.Т., ОДМВР Д., от съдържанието на който се установява, че на същия ден в 13,34часа в гр.Г.Т., по ул.“С.С.“, в посока към кръстовището с ул.“Х.Б.“, управлява л.а. „Сеат Алхамбра“ с рег.№ ***, като при извършена проверка е установено, че поради залепено тъмно фолио, МПС е с намалена прозрачност на предните странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя.

Нарушението не е отстранено от водача на място. Констатирано е, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл.105,ал.1 от ЗДвП.

В законовоустановения срок жалбоподателя приложил писмени възражения по акта за установяване на административно нарушение.

На основание на така съставения АУАН, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което за твърдяното нарушение, е наложено посоченото административно наказание глоба.

Съгласно показанията на актосъставителя И.К. и свид. В. Д., двамата извършили проверката и установили, че автомобилът има видимо затъмнени стъкла. Не извършили замерване на степента на затъмненост, тъй като не разполагали с технически уреди за измерване на светлопропускливост на стъклата.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място на проверката в присъствието на жалбоподателя.

От така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП забранява ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Съгласно алинея трета на посочената разпоредба, намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации /Правило № 43/. По аргумент от чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП, моторно превозно средство е технически неизправно, ако има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които 2 не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

В настоящия случай в издаденото наказателно постановление е посочено, че на предните странични стъкла на автомобила е поставено тъмно фолио.

Според текста на т.4.2.1 "Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на водача" на Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, подточка 4.2.1. 1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от настоящото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %.

В процесния случай, от описанието на нарушението по никакъв начин не може да бъде установено как е констатирано от контролните органи на ОД МВР Д., РУ Г.Т., намаляването на прозрачността на стъклата на управлявания от жалбоподателя автомобил и как е преценено, че намалената пропускливост е под изискуемите 70 %, въпреки че съществуват технически възможности такова измерване да бъде извършено в хода на административното производство, които са обезпечени със съответните технически уреди, с каквито, органите по контрол на безопасността на движението по пътищата, трябва да разполагат.

В наказателното постановление липсват констатации относно степента на светлопропускливост на стъклата, съответно липсват категорични и безспорни доказателства относно констатираното нарушение на разпоредбата на чл.105,ал.1 от ЗДвП.

Следва да се посочи и обстоятелството, че измерване на светлопропускливост се допуска, според Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, което е част от вътрешното право на Р. България, само след тест със съответното техническо средство.

Поради това надзорното наказателно постановление е издадено при липса на безспорни и категорични доказателства за извършено нарушение, същото е необосновано и в противоречие с материалния закон, поради което е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски в размер на 600, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,ал.1 от ЗАНН в съдебното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В 3 разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК е предвидено когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененеия акт.

Предвид изложеното искането за присъждане на разноски по делото е основателно.

Като съобрази изложените фактически констатации и правни изводи и на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло

Наказателно постановление

№ 24-0265000308, издадено Началника на РУ Г.Т. при ОД МВР Д., с което за извършено нарушение на чл.105, ал.І, от Закона за движението по пътищата, на Е. Е. Х.

ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 20.00 лв. на осн. чл.185 от ЗДвП.

Осъжда ОД на МВР Д. да заплати на Е. Е. Х. ЕГН ********** сумата от 600, 00 лв. сторени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 4