Определение № 518 от 26.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. Благоевград, 26.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500454 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., мах. „*“ № 41, С. И. З., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., К. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. С., ул. „*“ № 8 и С. И. З., ЕГН ***, с адрес: гр. С., мах. „*“ № 52 против Определение № 322/20.02.2023 г., постановено по гр.д. № 2632/2021 г. по описа на РС- Благоевград, с което е отхвърлено искането на ищците за включване към делбената маса на недвижим имот- стара къща, находяща се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, град С., обл. Благоевград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 18-10176/23.10.2020 година на началника на СГКК – Благоевград, с адрес на имота град С., местност „Д.“, стар идентификатор ***; ***, номер по предходен план 466009.

Жалбоподателите считат определението за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че искането за включване в делбената маса на друг съсобствен между страните имот е преклудирано, защото не е направено в проведеното на 08.04.2022 г. съдебно заседание. Сочи се, че на посоченото заседание съдът с даване ход на делото е напътил страните към спогодба, като е отложил процесуалните действия за следващото съдебно заседание с уточнението, че исканията на страните не се преклудират. В следващото с.з., проведено на 24.06.2022 г., отново не са извършвани процесуални действия, т.к. е предоставена възможност на страните за сключване на спогодба по делото, а в третото с.з. не е даван ход на делото поради отказ от пълномощие на процесуалния представител на ответниците. Според жалбоподателите насроченото за 21.11.2022 г. съдебно заседание се явява първото редовно, на което страните имат възможност да изложат становище по исковата молба и отговора към нея, становище по доклада на съда, да правят доказателствени искания, 1 включително и да искат включване в наследствената маса на други имоти. В същото с.з. на основание чл. 341, ал. 2 ГПК ищците са поискали да бъде включен в делбената маса, освен имот с идентификатор *** и намиращата се в него стара наследствена къща, като в същото съдебно заседание съдът не е отхвърлил искането като преклудирано, а е дал указания на ищците да отстранят нередовността на искането, като подадат писмена молба с препис за ответниците.

В изпълнение на указанията на съда, ищците са подали писмена молба с препис за ответниците, но въпреки изпълнението на указанията, в о.с.з., проведено на 20.02.2023 г., съдът е отхвърлил искането като преклудирано.

Жалбоподателите молят обжалваното определение да бъде отменено.

Препис от частната жалба е връчен на ответниците С. К. П., С. И. З., Ц. К.

З., Ж. К. З., А. К. З., Т. К. З. и С. К. З..

В законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор на частната жалба от С. И. З. чрез адв. М..

В отговора се излага становище за неоснователност на частната жалба.

Твърди се, че ищците нямат право да искат включване на други имоти в делбената маса. Дори и да се приеме, че искането на ищците е допустумо, то същото се явява преклудирано.

Съдът намира, че частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт в установения в закона срок.

По същество счита, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Й. И. Н., С. И. З., К. И. Ш. и С. И. З. против С. К. П., С. И. З., Ц. К.

З., Ж. К. З., А. К. З., Т. К. З. и С. К. З., с която е предявен иск за делба поземлен имот с идентификатор с идентификатор ***, гр. С., обл. Благоевград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 1810176/23.10.2020 г. на началника на СГКК – Благоевград, с адрес на имота: гр. С., местност „Д.“, стар идентификатор ***; ***, номер по предходен план 466009, с площ 1740 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи на имота: имот ***, ***, ***, ***.

В първото о.с.з., проведено на 08.04.2022 г., и второто с.з., проведено на 24.06.2022 г., съдът е дал хода на делото и е предоставил на страните възможност за водене на преговори за постигане на спогодба по делото. В третото с.з., проведено на 10.10.2022 г., поради смърт на страна, не е даден ход на делото и е изискано от Община С. удостоверение за наследници. В четвъртото с.з., проведено на 22.11.2022 г., от пълномощника на ищците е направено искане за включване в делбената маса на наследствена къща, която се намира в поземления имот, чиято делба се иска. Съдът е приел, че искането е нередовно и е указал на ищците да представят писмена молба с препис за ответниците, в която да опишат надлежно недвижимия имот. На 22.11.2022 г. пълномощникът на ищците е депозирал молба, в която се посочва, че имотът, чието включване в делбената маса се иска, представлява стара къща, находяща се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, град С., обл. Благоевград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 182 10176/23.10.2020 година на началника на СГКК – Благоевград, с адрес на имота град С., местност „Д.“, стар идентификатор ***; ***, номер по предходен план 466009. На 17.02.2023 г. от пълномощника на ищците е депозирано писмено становище, с което се поддържа молбата за включване на имота в делбената маса.

С атакуваното Определение № 322/20.02.2023 г., постановено в о.с.з., проведено на 20.02.2023 г., районният съд е отхвърлил искането на пълномощника на ищците за включване в делбената маса на гореописания имот, поради настъпила преклузия.

Определението, с което се отказва включване на недвижим имот в делбената маса по искане на ответника, следва да се приравни на прекратително. Това произтича от особеностите на делбеното производство и неговата специфична цел - да се прекрати съсобствеността на имотите по някой от предвидените в ГПК способи. Способите, чрез които се осъществява делбата във втората фаза на делбеното производство, с изключение на публичната продан, предполагат наличие на достатъчен брой имоти, така че в съответствие с чл. 69 ЗН всеки от съделителите да получи реален дял. Отчитайки тази цел на делбеното производство законодателят с разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК е предоставил възможност на ответника/ответниците да направи/направят искане в първото съдебно заседание за включване и на други съсобствени вещи в делбата – тази насока Определение № 102/02.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1306/2016 г. на ВКС, II г.о., Определение № 365/18.07.2011 г. по ч.гр.д. № 312/2011 г. на ВКС, I г.о., Определение № 49/06.02.2012 г. по ч.гр.д. № 612/2011 г. на ВКС, I г.о.

В чл. 341, ал. 2 ГПК е уреден специфичен за делбения процес способ за последващо обективно съединяване на искове- включване в делбената маса на нови съсобствени имоти, както и краен срок за извършване на това процесуално действие- първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата.

Ищецът посочва в исковата молба по отношение на кои съсобствени вещи/имоти желае да се развие делбеното производство. Ответниците по иска за делба, посочени в нормата на чл. 341, ал. 2 ГПК като „всички останали сънаследници“, могат да разширят предмета на производството, като поискат в първото заседание по делото включването и на други имоти. Съгласно чл. 342 ГПК пак само в първото съдебно заседание всеки от съделителите може да възрази против включването в делбената маса на някой имоти, но не може да прави искане за включване в делбата на нови самостоятелни обекти. Още помалко това може да се случи във второто или в следващо съдебно заседание. С оглед разпоредбата на чл. 341, ал. 2 и чл. 342 ГПК следва да се приеме, че преклузията в делбеното производство настъпва с приключването на първото съдебно заседание, освен по направените в това заседание възражения, по които останалите съделители могат да изразят становище и да ангажират доказателства в определен от съда срок. Ако това условие липсва, насрещният иск, обективиран в молбата за включване на други имоти в делбената маса, следва да бъде образуван в отделно дело.

С оглед установеното по делото, че искането за включване на друг имот в делбената маса, е направено след първото по делото съдебно заседание, правилно районният съд не е приел искането за включване в делбената маса на друг имот (неправилно е използван правно-технически термин отхвърля). След като не е 3 приел искането за включване на друг имот в делбената маса, първостепенният съд е следвало да докладва молбата на председателя на съда за образуване на отделно производство по молбата на ищците. В тази насока са приложими указанията в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК относно определението, с което не се приема за разглеждане насрещен иск – съдът следва да постанови отделянето му в самостоятелно производство (вж. Определение № 102/02.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1306/2016 г. на ВКС, II г.о.).

С оглед изложеното, атакуваното определение следва за бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 322/20.02.2023 г., постановено по гр.д. № 2632/2021 г. по описа на РС- Благоевград.

След връщане на делото, молба № 19330/22.11.2022 г. на ищците Й. И. Н., С. И. З., К. И. Ш. и С. И. З. да се докладва на председателя на РС- Благоевград за последващо разпределение съгласно Вътрешните правила на съда.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4