Присъда № 148 от 14.07.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 148, постановена на 14.07.2022г. по н.о.х.д. № 3171, по описа на Районен съд – Варна за 2021г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение по ДП № 847/2020г. срещу Д. К. Д. за това, че на 22.04.2020 г., в град Варна, се заканил на Д. М. ЯНК. против нейната личност, с убийство, чрез действия - насочвайки два пръста към нея по начин наподобяващ стрелба - и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, за това, че на два пъти за времето от 22.04.2020 г. до 23.04.2020 г. в град Варна, в условията на продължавано престъпление, се заканил на М. К. Д. против неговата личност, с убийство, чрез действия и против неговата личност и против личността на неговите ближни чрез думи и тези заканвания биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им, както следва:

-веднъж на 22.04.2020 г., в град Варна, се заканил на М. К. Д. с убийство против неговата личност чрез действия - насочвайки два пръста към него по начин наподобяващ стрелба - и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му;

-и втори път на 23.04.2020 г., в град Варна, се заканил на М. К. Д. против неговата личност, с убийство, и против личността на неговите ближни чрез думите „Ще ви убия и шестимата. Има си хора за всичко. Задействал съм процедурата“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, както и за това, че на 23.04.2020 г., в град Варна, се заканил на КР. ИВ. Д. против нейната личност с убийство чрез думите „Кво да те заплашвам ма, пача с пача такава, ще те гръмна в главата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

В производството по делото в качеството им на граждански ищци и частни обвинители са конституирани Д. М. ЯНК., М. К. Д. и КР. ИВ. Д., като са приети за съвместно разглеждане и граждански искове, както следва: от Д. М. ЯНК. срещу подс. Д. К.

Д. за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на дължимата сума; от М. К.

Д. срещу подс. Д. К. Д. за сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на дължимата сума; както и от КР. ИВ. Д. срещу подс. Д. К. Д. за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на дължимата сума.

В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа възведените спрямо подсъдимото лице обвинения. В подробна пледоария излага основните съставомерни елементи на престъплението закана с убийство, като акцентира на обстоятелството, че за да е налице състава на това престъпление по начало не е необходимо заплашващият да е имал намерение да изпълни заканата си, като неговата субективна страна в случая се заключва до намерението да отправи такава. Наред с това, за да е налице закана по ал.3 на чл.144 НК в случая не е необходимо заплашеният реално да е изпитал страх, като достатъчно е обективното заканване да е било сериозно. Посочва, че мотива за извършване на описаните с обвинителният акт деяния в случая обхваща усещането за несправедливост у подсъдимия от гледна точка на имуществените измерения на техните семейни отношения.

Счита, че съдът следва да даде вяра на показанията на всички пострадали свидетели, като посочва, че те са логични и непротиворечиви, като жалбите са подадени сравнително скоро след изричането на инкриминираните думи и извършването на инкриминираните действия.

От друга страна сочи, че единственият доказателствен източник срещу обвинителната теза 1 се явяват обясненията на подсъдимото лице, които освен, че представляват основно проявление на неговата защитна теза са реално непоследователни и вътрешно противоречиви доколкото веднъж отрича да е отправял жестове, а в следващия момент показва че е отправял такива, но други, различни по вид и символна насоченост. С оглед изложеното пледира за постановяване на осъдителна присъда, като предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Д. счита, че следва да му бъдат наложени минимални по размер наказания.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители адв. Г. на свой ред поддържа повдигнатите обвинения, като излага, че в основата на семейния конфликт са имуществените отношения между двамата братя, настъпили след смъртта на баща им, като в стремежа си да наложи волята си и усещането си за собствена справедливост, Д.Д. тотално неглижира личността на своите майка, брат и снаха и демонстрира пълно отрицание на техните човешки качества и разбирания. Подкрепя изцяло заявеното от представителя на държавното обвинение досежно съставомерните белези на деянието от обективна и субективна страна, като допълва, че показанията на пострадалите свидетели са единствените годни доказателствени източници върху които следва да почива възприетата от съда фактическа обстановка, тъй като участниците в конфликта са и единствените очевидци на извършените деяния. Подчертава, че съдът не следва да се ръководи от заключенията на назначените съдебно –психиатрични експертизи, тъй като в случая изобщо не е задължително доказването на наличие на основателен страх у пострадалите. Посочва, че съдът не следва да пренебрегва наличните данни за личността на подсъдимия, в това число, че макар и понастоящем реабилитиран същият е бил осъждан. Намира, че постановяването на една осъдителна присъда би урегулирало отношенията между двамата братя в посока мотивиране на подс. Д. К. Д. да не извършва противоправни действия по отношение на брат си и неговото семейство. Претендира да бъдат заплатени изцяло причинените неимуществени вреди и на тримата частни обвинители и граждански ищци, което счита, че има второстепенно значение в случая като водещо следва да бъде Д. да престане да осъществява тормоз над брат си и неговото семейство. Поради изложеното пледира за осъдителна присъда с възлагане в тежест на подсъдимия на сторените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. Д. от своя страна излага становище, че неговият подзащитен следва да бъде признат за невиновен по възведените му обвинения, тъй като на първо място счита, че обвиненията не са били доказани по изискуемия несъмнен начин, а на второ дори да се приеме, че фактическата обстановка в обвинителният акт е съответна на действителната, то от правна страна описаното не съставлява престъпление по чл. 144, ал.3 НК. Посочва, че в случая не следва да се приема за установена описаната фактическа обстановка, тъй като тя е основана на показанията на тримата частни обвинители, които от една страна са страна в процеса и имат интерес, в това число имуществен такъв от изхода на спора, а от друга са в очевидно силно конфликтни отношения с подсъдимия и с неговото семейство. Независимото от това, дори описаното от тях да отговаря на обективната истина, то не е без значение характера на отношенията между лицата, тъй като задавайки въпроси към експертизата дори самият представител на ВРП се е опитал да изследва и съобрази тази специфика. В случая не било без значение дали е или не е възбуден основателен страх, особено в контекста на показанията на св. Д., която заявява, че когато е ядосан подсъдимият не знае и не се чува какво говори. Излага становище, че в обичайния бит е характерно използването на думи и изрази с подчертано негативно и дори формално заплашително съдържание, които обаче се използват не с цел да послужат за закана, а още по-малко за да бъдат реално извършени, като обичайно се употребяват между лица в близка или дори в родствена връзка. Твърди, че двамата братя, техните семейства и тяхната майка в момента са в една своеобразна война, която в никакъв случай не би приключила, а напротив би се задълбочила с наказването само на единия брат. Прави анализ на наличните по делото гласни доказателства, като акцентира на показанията на св. Я., че не се страхува от сина си, 2 а евентуално от други лицата, като въпреки тези си страхове продължава да посещава спорните имоти, когато той е там и т.н. В заключение посочва, че деянията на подс. Д. (ако съдът приеме, че такива са извършени в съответствие с показанията на М.Д., майка му и неговата съпруга) са несъставомерни от обективна и субективна страна и поради това, че понастоящем майката е прехвърлила своята част от къщата в с.Червенци на внука си, тъй като проблеми по тази линия заканата очевидно не създава и никога не е създавала.

Подс. Д. К. Д., редовно призован, се явява лично и посочва, че нищо от казаното от прокурора и от адв. Г. не отговаря на истината. Посочва, че винаги е бил възпитан човек, който не си служи с обидни думи в речника, като в случая противно на заявеното от адв. Г. става дума само за пари. Отрича изобщо да е изричал описаните в обвинителният акт думи, като посочва, че единствено е казал на майка си и на М. да му кажат колко струва имота в с.

Червенци, защото от 30 години със съпругата си работили там, а те идвали само когато с баща му колели някакво животно. Посочва, че изглежда от тяхна гледна точка семейството вече не е било важно след смъртта на баща им.

В предоставеното му на основание чл. 297, ал.1 НПК право на последна дума моли съда да бъде оправдан по всички обвинения.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. К. Д. е роден на 07.03.1970 г. в с.Червенци, обл. Варна, живущ в град Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл. № 6, вх. 4, ет.3, ап.72, българин, български гражданин, женен, работи като управител на „БГ Бетон 21“ ЕООД, собственост на дъщеря му С. Д., неосъждан - реабилитиран, средно образование, с ЕГН **********. Подс. Д. е с добри характеристични данни, като няма данни за допуснати от него нарушения на обществения ред, няма данни да е конфликтна личност, като няма проблеми със съседите си и не е създавал негативно впечатление у тях. Лицето има криминалистични регистрации, поголямата част за минал период, и две такива за престъпление по чл. 342, ал.1 НК и за настоящите такива по чл. 144, ал.3 НК. В конфликтни отношения е с брат си св. М. К. Д., като двамата имат неколкократно издавани един срещу друг заповеди за незабавна защита от ВРС , като последната е в полза на Д.Д. от 13.06.2022г.

Свидетелят М. К. Д. е брат на подс. Д. К. Д., който понастоящем живее в с. Тополи, обл. Варна, ***а, заедно с майка си св. Д. М. ЯНК. и съпругата си св. КР. ИВ. Д.. Предишната му месторабота е като управител в „БГ Груп Бетон 13“ ООД, а понастоящем работи като заварчик за „СК – Варна 2007“ ЕООД. Същият има криминалистични регистрации във връзка с разследване на деяния по чл. 210, 346, 323, 206, 195, ал.2 НК. Няма данни за съдимост, като срещу него се водят и той самият води редица производства от и срещу Д. К. Д. и съпругата му Д.Д..

Свидетелката Д. М. ЯНК. е майка на подс. Д. К. Д. и св. М. К. Д., понастоящем вдовица, живее със сина си М. и снаха си Кр. на адрес в с. Тополи, обл. Варна, ул. „Мита Стойкова Генова“ № 8а. На свой ред има криминалистична регистрация, свързана с разследване на престъпление по чл. 144, ал.3 НК. Няма данни за съдимост, като срещу нея се водят и тя самата води редица производства от и срещу Д. К. Д. и съпругата му Д.Д..

Свидетелката КР. ИВ. Д. е съпруга на св. М. К. Д. и снаха на подсъдимия Д. К. Д., понастоящем живее със съпруга си и свекърва си Д.Я. в с. Тополи, обл. Варна, ул. „Мита Стойкова Генова“ № 8а. На свой ред има криминалистична регистрация, свързана с разследване на престъпление по чл. 206 НК. Няма данни за съдимост, като срещу нея се водят и тя самата води редица производства от и срещу Д. К. Д..