Решение № 257 от 04.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Благоевград, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Д. при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500114 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 901007/02.12.2022г., подадена от „**“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Г.Д. Г., чрез пълномощник срещу Решение № 900329/09.11.2022г.,постановено по гр.д.№ 792/2018г. по описа на РС Сандански.

Обжалваното решение се счита за недопустимо. Изтъква се, че липсва правен интерес за воденето му с подробно обосноваване на твърдението за недопустимост.

Поддържа се и неправилност на решението, като неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че предявеният иск е неоснователен, предвид влязло в сила Решение № 2141/04.09.2019г. по гр.д.№ 793/2018г. на РС Сандански, потвърдено с Решение № 903116/13.07.2020г. по в.гр.д.№ 367/2020г. на ОС Благоевград. Признава се, че с цитираното влязло в сила решение е прието за установено, че ищците К. и Е. Г.и са собственици на основание давностно владение на спорния имот с идентификатор *** по КККР на гр.Сандански, с предназначение жилище от 108 кв.м., с посочен адрес, но в това решение не е посочен моментът /датата/, към който същите са придобили собствеността върху имота.

Сочи се, че на основание допуснатото от съда изменение на иска по чл.440 ГПК се цели да се установи, че към конкретна дата - 30.05.2016г.

/датата на налагане на възбрана върху процесния имот/ ответникът и длъжник по изпълнителното производство В. Г. - лично и в качеството на едноличен търговец, не е бил собственик на ид.ч. от вещта, като такъв извод не може да се направи единствено и само от факта на влизане в сила на 16.02.2021г. на решението по гр.д.№ 793/2018г. по описа на РС Сандански, на който 1 единствен мотив се е позовал районния съд. Твърди се, че такъв еднозначен извод не може да се направи само от влизане в сила на решението по гр.д.№ 793/2018г. по описа на РС Сандански, тъй като по него като страна не е участвало дружеството „**“ ЕООД.

Макар да е предявен като отрицателен установителен за отричане право на собственост към конкретна дата - 30.05.2016г., ищците твърдят положителни факти - за придобИ.е на имота по давност и в този смисъл е налице обръщане на доказателствената тежест по см. на чл.154, ал.1 ГПК без ищците да са установили твърдения способ за придобИ.е. Отделно от това се твърди, че в решението липсват мотиви в тази насока. При тези оспорвания се твърди, че решението е неправилно.

При поддържане на фактически и правни доводи в горната насока се иска обезсилване на обжалваното решение, като недопустима, а при условията на евентуалност - при преценка, че съдебният акт е допустим се иска отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Не се сочат доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни, в който същата се оспорва като неоснователна.

Оспорва се тезата на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение. Поддържа се, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, постановен при правилно установена фактическа обстановка.

Иска се постановяване на решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция.

Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба от К. М. Г., с ЕГН ********** и Е. Д. Г., с ЕГН **********, двамата от гр.Сандански, ул.*** против В. Н. Г., с ЕГН ********** от с.С., ул.“***, лично и действащ като законен представител на ЕТ“ „***“, ЕИК *** и „**“ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Г.Д. Г. с искане да бъде признато по отношение на длъжника по изп.дело №20167960400550 по описа на ЧСИ Ш.Д. В. Н. Г.

,лично и като представител на ЕТ“***.Г.и –В. Г.“,ЕИК *** и взискателя „**“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Г.Д. Г., че В. Н. Г., с ЕГН ********** от с.С., ул.“*** не е собственик на 1/2/една втора / идеална част от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Сандански, одобрени със заповед РД-18-80/11.11.2009год. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота гр.Сандански, п.к.2800, ул.“***, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект –жилище, апартамент с площ от 108 кв.м., при съседи на същия етаж:-самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта -самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта няма,който съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот , вписан в СВ при АВ при РС-Сандански, вх.рег.№ 810/1999 год., акт 152, том ІІІ, представлява северен апартамент от 108 кв.м., архитектурно обособен на две мансардни жилища, находящ се на четвърти жилищен от триетажна жилищна сграда с тавански етаж-северен калкан, построена в парцел VІ, кв.146 по новия регулационен план на гр.Сандански , общ.Сандански, обл.Благоевград, представляващ имот пл.№161, с площ на целия имот от 650 кв.м. ,от които 50 2 кв.м. придаваеми с неуредени регулярни сметки-по стар нотариален акт ,както и мазе и гаража №3 от 15,09 кв.м. срещу които имоти е насочено принудителното изпълнение по изп.дело №20167960400550 по описа на ЧСИ Ш.Д..

В съдебно заседание на 20.10.2021г., на основание чл.214 ГПК съдът е допуснал изменение на иска в отрицателен установителен –за установяване спрямо ответните страни, че ищците не са били собственици на процесния имот към конкретна дата – 30.05.2016г. – датата на налагане на възбраната върху ½ ид.ч. от процесния имот.

С обжалваното решение № 900329/09.11.2022г., постановено по гр.д.№ 792/2018г. по описа на РС Сандански е признато за установено по предявения от К. М. Г., с ЕГН ********** и Е. Д. Г., с ЕГН **********, двамата от гр.Сандански, ул.”*** иск с пр.основание чл.440,ал.1 от ГПК против длъжника по изп.дело№20167960400550 по описа на ЧСИ Ш.Д. - В. Н. Г., с ЕГН ********** от с.С., ул.“***,лично и като представител на ЕТ „***“, ЕИК *** и взискателя „**“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Г.Д. Г., че В. Н. Г., с ЕГН ********** от с.С.,ул.“*** не е собственик на 1/2 /една втора / идеална част от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Сандански, одобрени със заповед РД-1880/11.11.2009год. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота гр.Сандански, п.к.2800, ул.“***, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент с площ от 108 кв.м., при съседи на същия етаж:самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта няма,който съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот , вписан в СВ при АВ при РС-Сандански, вх.рег.№ 810/1999 год., акт 152, том ІІІ, представлява северен апартамент от 108 кв.м., архитектурно обособен на две мансардни жилища, находящ се на четвърти жилищен от триетажна жилищна сграда с тавански етаж-северен калкан, построена в парцел VІ, кв.146 по новия регулационен план на гр.Сандански , общ.Сандански, обл.Благоевград, представляващ имот пл.№161, с площ на целия имот от 650 кв.м. ,от които 50 кв.м. придаваеми с неуредени регулярни сметки-по стар нотариален акт ,както и мазе и гаража №3 от 15,09 кв.м. срещу които имоти е насочено принудителното изпълнение по изп.дело №20167960400550 по описа на ЧСИ Ш.Д..

Не е спорен фактът, че по молба на „*** ,представлявано от управителя Г.Д. Г. ,въз основа на изпълнителен лист ,издаден по гр.дело №352/2016 год. по описа на Районен съд-Петрич ,въз основа на заповед за изпълнение от 10.05.2016 год. до ЧСИ Ш.Д. е образувано изпълнително дело №550 /2016 год. срещу ЕТ“***.Г.и –В. Г.“,представлявано от В. Н. Г. и е пристъпено към принудително изпълнение,чрез опис върху имоти , които В. Н. Г. притежава ,в т.ч. и върху 1/2/една втора/ от имот с идентификатор *** по КККР на гр.Сандански. За процесния имот е била обявена публична продан за 11.06.2018г.

Върху имотите, за които е насочено принудително изпълнение,вкл. и върху процесния, е наложена възбрана с постановление на ЧСИ от 30.05.2016 год. Не е спорно между страните, че по описа на ЧСИ Дервиш има образувано изпълнително производство под № 550/2016г., по което взискател е настоящият жалбоподател „**“ АД, а длъжник по индивидуалното изпълнение е ЕТ „**.и – В. Г.“, представлявано от В. Н. Г., както и че срещу ½ ид.ч. от спорния имот по това изпълнително производство са насочени изпълнителни действия.

Не е спорен между страните фактът, че ищците са съпрузи, сключили граждански брак на 15.10.1989г.

С решение №2141/04.09.2019 год. ,постановено по гр.дело № 793/2018 3 год. по описа на Районен съд-Сандански е признато за установено по отношение на В. Н. Г. ,с ЕГН ********** от с.С., ул.”***, общ.Петрич и Г.Д.

Г., с ЕГН ********** от гр.София, кв.**,бл.13, че К. М. Г., с ЕГН ********** и Е. Д. Г., с ЕГН **********, двамата от гр.Сандански, ул.”*** са собственици на основание давностно владение на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Сандански, одобрени със заповед РД-18-80/11.11.2009г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота гр.Сандански, п.к.2800, ул.“***, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект –жилище, апартамент с площ от 108 кв.м., при съседи на същия етаж:-самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта -самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта няма, който съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот , вписан в СВ при АВ при РС-Сандански, вх.рег.№ 810/1999 год., акт 152, том ІІІ, представлява северен апартамент от 108 кв.м., архитектурно обособен на две мансардни жилища, находящ се на четвърти жилищен от триетажна жилищна сграда с тавански етаж-северен калкан, построена в парцел VІ, кв.146 по новия регулационен план на гр.Сандански , общ.Сандански, обл.Благоевград, представляващ имот пл.№161, с площ на целия имот от 650 кв.м. ,от които 50 кв.м. придаваеми с неуредени регулачни сметки-по стар нотариален акт, както и мазе и гаража №3 от 15,09 кв.м.

Решение № 2141/04.09.2019 год. по описа на Районен съд-Сандански е потвърдено с Решение № 903116/13.07.2020 год. на Благоевградски окръжен съд и влязло в законна сила на 16.02.2021г.

Според събраните гласни доказателства чрез разпит на св.Х.С. и св. И.

И. сочат, че познават въззиваемия К. Г. и семейството му, но не и В. Г.. И двамата свидетели посочват, че от 2004 – 2005г. в процесния апартамент е заживял ваззиваемия К. Г. със семейството си, като е започнал да го ремонтира с помощта на приятели и колеги от състояние на карабина /стая по стая/ и от този момент до свидетелстването само той и семейството му са живеели в имота. Свидетелите не са виждали В. Г. в имота и не знаят да е имало спорове за него.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.