Решение № 4471 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4471 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. С.а Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. С.а Владимирова Гражданско дело № 20241100113583 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени от В. И. В., с ЕГН ********** и С. П. Р., с ЕГН ********** за осъждане на ответника „Уникредит Булбанк” АД, с ЕИК 831919536 да заплати на ищците сумата в размер на 22670,51 евро, представляваща платена без правно основание сума за погасяване на главница по Договор за банков кредит №21/201 от 12.02.2008г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност се предявяват искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 7457.08 евро, представляваща общия размер на платените без правно основание суми за възнаградителна лихва по Договор за банков кредит № 21/201 от 12.02.2008 г., за периода от 22.11.2019г. до 25.01.2024г., сумата от 377.71 евро, представляваща законна лихва върху сумата от 6 112.02 евро, считано от 12.06.2024 г. (датата на поканата на ищците до банката) до 21.11.2024г. (датата на подаване на исковата молба) и законната лихва върху претендираната сума от 7457.08 евро от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане на сумата.

Прави се възражение за нищожност на клаузата на т.11.1.3 от Условията по кредити на физически лица - Ипотечни кредити, неразделна част от Договор за банков кредит №21/201 от 12.02.2008г., като неотговаряща на изискванията за 1 добросъвестност и имаща неясно съдържание. Сочи се, че въз основа на тази клауза, при уговорен в договора плаващ лихвен процент, равен на едномесечен EURIBOR плюс надбавка, посочена в т.4 от договора, банката, при изчисляване на приложимия лихвен процент по договора е определяла като релевантни само и единствено повишенията на този индекс и е игнорирала и не е отчитала намаленията на стойностите на едномесечен EURIBOR.

Посочено е, че в следствие на прилагане на неясен лихвен процент, в нарушение на клаузите на договора и при прилагане на нищожни разпоредби, на 25.01.2024г. при пълно предсрочно погасяване на задълженията по договора, вместо реално дължимата сума към посочената дата от 3 671.81 евро била заплатена сума с 26 342,32 евро повече, която се явява заплатена без правно основание.

В срока по чл.131 ГПК ответника „Уникредит Булбанк” АД е депозирала отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Сочи се, че процесния банков кредит е отпуснат при уговорен годишен лихвен процент - възнаградителна лихва (цена на кредита) при анюитетни вноски, формиран от променлив Базов лихвен индекс (БЛИ) 4.191 %, плюс надбавка 2,435%. Съгласно условията на сключения между страните договор приложимият към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент по смисъла на т. 11.1 от договора за различните валути и различните кредитни продукти, според ответника, се определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи и/или лица, въз основа на конкретно посочения индекс установен в т.10.3 и т.10.4, от Условията на „Уникредит Булбанк” АД по кредитите на физически лица, неразделна част от договора, с които кредитополучателите били запознати. С решения на УС на Банката допълнително, извън стойността на референтния лихвен индекс EURIBOR, е завишена текущата стойност на БЛП с общо 4 процентни пункта. В този смисъл считат, че схващането на ищците, че банката неправилно е прилагала условията на договора и събирала от кредитополучателите по- високи от дължимите суми е неправилно.

За неправилно считат и схващането на ищците, че методологията при определяне на дължимата по договора възнаградителна лихва (ГЛП), следва да обхваща единствено едномесечен EURIBOR и фиксирана надбавка в размер на 2,359%, посочена в чл. 4 от договора. Съгласно условията по договора за ползвания Кредит кредитополучателят заплащал на кредитора лихви, изчислявани при годишна база - 365/360 дни - за кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни - за кредити, издължавани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски, съответно дългът се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т.4 за съответния период на олихвяване. Базисен лихвен процент (БЛП) се определя от Управителния съвет на банката, реализирайки това си правомощие поради повишаване цените на кредитен ресурс, въз основа на конкретно посочения индекс, установен в 2 т.т.10.3. и 10.4. от Условията на „Уникредит Булбанк” АД - едномесечен EURIBOR, т.е.

БЛП е променливата величина в методологията за изчисляване на ГЛП (възнаградителната лихва), а не едномесечния EURIBOR, каквито твърдения са направени от ищците.

Дори и да се приемели твърденията на ищците, че методологията, която банката е прилагала за определяне на ГПЛ е нищожна, а именно плаващ компонент (БЛП), определяни от Управителния съвет на банката, плюс надбавка размер на 2.359 %, то следвала да бъде отчетена уговорката между страните, че възнаградителната лихва не следва да бъде в размер по-малък от 6.55%.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за банков кредит № 21/201 от 12.02.2008г., сключен между „Уникредит Булбанк” АД, като кредитор и В. И. В. и С. П. Р., като кредитополучатели, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите ипотечен кредит в общ размер на 32 880 евро, от които 22 880 евро предназначени за покупка на недвижим имот, описан в договора и 10 000 евро за довършителни и ремонтни работи в закупувания недвижим имот.

Според т.4 от Договора за кредит, кредитът се олихвява с годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване - „Базисен лихвен процент по т.т.10.3 и т.10.4 от Условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1 при подписване на настоящия договор - едномесечен EURIBOR” и надбавка. В т.4.1.а от Договора за кредит, озаглавена „По редовен дълг по т.11.1.3.“ информацията е дадена в графи, като се използва означението от т.4, поради което следва да се приеме, че годишния лихвен процент за съответния период на олихвяване е посочен в лихвен план, периода по лихвения план е от 12.02.2008г. до 11.02.2043г., Базисен лихвен процент по т.т.10.3 и т.10.4 от Условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1 при подписване на настоящия договор едномесечен EURIBOR е в размер на 4,191 %, надбавката по кредита е 2.359 % и годишния лихвен процент е 6,55%.

Неразделна част от Договора за кредит представляват „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 21/201 от 12.02.2008 г.”. Условията представляват интегриран в съдържанието на Договора за кредит стандартизиран документ, като вида му и начина по който е формулирано съдържанието, сочат, че същите са изготвени предварително по образец на банката. В този документ в т.10-17 са регламентирани условията по всички видове договори за кредит, предоставяни от банката и посочените условия са неразделна част от Договора за кредит.

Видно от т.11.1.1 от Условията, приложими към съответния период на олихвяване от действието на договора, базисен лихвен процент по смисъла на т.11.1. за различните валути и различните кредитни продукти, се определя от Управителния съвет на банката или 3 оторизирани от него органи и/или лица, въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.т.10.3 и 10.4 от Условията на „Уникредит Булбанк” АД по кредитите на физически лица, неразделна част от договора, с които кредитополучателят е запознат.

Видно от т.10.3.2. вр. т.10.3 от Условия по кредити на физически лица – Ипотечни кредити, за базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване за кредити в евро се прилага едномесечен EURIBOR – равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на посочена страница два работни дни преди първия работен ден на всеки месец.

Съгласно т.11.1.3 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 21/201 от 12.02.2008 г. годишния лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт. Кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 1 пункт от размера , определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера, формиран след промяна по реда на т.11.1.3.

Към исковата молба е представен Погасителен план към Договор за банков кредит № 21/201, от който е видно, че е изготвен само за главница 22880 евро.

От имейл от 23.08.2023г. до В. В. се установява, че „Уникредит Булбанк” АД променя, считано от 22.08.2023г. годишния лихвен процент по кредита на 9.94%.

От ответника са представени писма до В. В. – от 15.06.2009г. за увеличение на базовия лихвен процент по кредита, от 22.05.2011г. за промяна на месечната вноска от 198,49 евро на 222,33 евро, от 22.09.2022г. за промяна на месечната вноска от 222,33 евро на 199,21 евро, от 22.12.2022г. за промяна на месечната вноска от 210,49 евро на 227,72 евро и от 04.22.2023г. за промяна на месечната вноска от 227,72 евро на 248,14 евро. Представено е и Искане за промяна на параметри по кредит на ФЛ от В. И. В. от 07.12.2019г., с искане за превалутиране на кредита от евро в лева, изменение на ГЛП от 6,55 на 3,2 % и нов размер на вноската от 350лв.

Не се спори, че на 25.01.2024г. е извършено пълно погасяване на задълженията по кредита, посочени от „Уникредит Булбанк” АД като от кредитополучателите е заплатена сума в размер на 26320,51 евро за главница и 21,81 евро за лихва.

По делото е изслушана ССчЕ, заключението по която, настоящия състав напълно приема. Видно от заключението уговорената по Договора за кредит главница по кредита е предоставена от банката и е усвоена от ищците в уговорения размер от 32 880 евро на две части съответно - 22 880 евро за покупка на жилище, усвоени на 19.02.2008 година и 10 0000 евро за довършителни работи, усвоени на 01.10.2008 год. При защита на заключението в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че от банката не му е предоставена друга 4 информация освен лихвения лист, от която да се установят компонентите на БЛП, поради което и вещото лице не може да посочи какви са компонентите, формиращи БЛП извън едномесечен EURIBOR. Извършени са изчисления на дължимите суми по договора при поставените от страните условия.

Съдът, разглеждащ спор, в който са засегнати правата и задълженията на потребител, дължи засилена защита, поради това, че с Директива 93/13 г. е изрично предвидено, че потребителят е в положението на по-слаба страна в отношенията с доставчика, както от гледна точка на преговори, така и на информираност, като е принуден да се съгласява с предварително изготвени условия, без да може да повлияе ефективно върху съдържанието им, така както е посочено в решение по дело С- 484/08 г. Така всяка клауза, която не е индивидуално договорена, подлежи на преценка относно евентуалния й неравноправен характер, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (в редакцията ДВ бр. 99/2005 г.), тълкуван в съответствие с чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13. Съгласно чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13, неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с потребител, която не е индивидуално договорена и когато въпреки изискването за добросъвестност създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Преценката следва да се извърши при съблюдаване действието на чл. 1, пар. 2 и чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 г., като се съобрази, че потребителят е по-слаба страна и когато съдът определя дали е налице неравноправна клауза, сключена между търговец и потребител, следва да се прецени предоставената от законодателя засилена защита на правата и задълженията, с цел да се отстрани всяка неравнопоставеност в сключения договор и да се защитят правата на по-слабата страна, по-слаба както с оглед икономически показатели, така и с оглед информираност и възможност да влияе индивидуално върху сключените клаузи.