Определение № 36401 от 06.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36401 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110116763 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 993,47 евро– главница, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – л.а. „Сеат“, модел „Тарако“, с рег. № ********* при настъпило на 5.06.2024 г., около 13:30 ч., в град Троян, на ул. А. Балевски, ПТП по вина на застрахования при ответника водач на т.а. „МАН", модел „ТГА 18.440 БЛС“, с рег. № ********* с включени ликвидационни разноски, ), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.06.2026 г. до окончателното плащане, както и сумата от 141,22 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 24.03.2025 г. до 11.06.2026 г.

В исковата молба се твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, застрахованият по имуществената застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № ************, валидна от 21.03.2024 г. до 20.03.2025 г. е претърпял имуществени вреди в следствие от настъпило ПТП по вина на водача на т.а.

„МАН", модел „ТГА 18.440 БЛС“, с рег. № *********, който при извършване на маневра и преминаване покрай паркирано МПС не се съобразява габаритите, траекторията и страничната дистанция, необходима за безопасно преминаване, в резултат на което реализира удар в задната дясна странична част на паркираното МПС „Сеат“, модел „Тарако“. Ремонтът на причинените щети е бил възложен на сервиз „Вирунга 2015“ ЕООД, като стойността на ремонтните дейности възлизала на сумата в общ размер на 1928,05 лв. (985,80 евро), за което били издадени две фактури от 05.07.2024 г. и от 01.10.2024 г., като ищецът се твърди да е заплатил посочената сума в полза на лицето, отстранило уврежданията. Ищецът твърди, че е извършил и ликвидационни разноски във връзка със застрахователната щета в размер на 15 лв.

(7,67 евро). Към датата на събитието отговорността на водача на т.а. „МАН", модел „ТГА 18.440 БЛС“, с рег. № ********* е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на процесното вземане до ответното дружество, като последното с писмо от 24.03.2025 г. отказало да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение.

Ищецът счита, че е легитимиран да претендира платеното, както и сумата от 141,22 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 24.03.2025 г.

1 до 11.06.2026 г., с оглед което и моли за решение, с което исковете да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

По разпределението на доказателствената тежест по предявените искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е отправил до ответника искане за изплащане на регресното вземане.

При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно погасяване на задължението си.

В доказателствена тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи следните факти: главен дълг; изпадане на ответника в забава, размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задължението на падежа.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

С оглед процесуалното поведение на ответника съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по доказателствените искания на ищеца за първото по делото заседание.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026 г. от 11:30 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца, за първото по делото открито съдебно заседание.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата 2 държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3