Решение № 265174 от 02.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 02.08.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6992/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 69683/15.07.2020 г., предявена от И.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

Ищецът твърди, че на 29.09.2018 г., около 11.50 часа, в гр. София, на бул. „Самоковско шосе“, на около 1050м. след хотелски комплекс „Камелот“, с посока на движение от гр.

София към гр. Самоков, И.Н.И., при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ********, нарушила правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра изпреварване, не пропуснала движещия се от ляво, в същата посока, и изпреварващ мотоциклет „Хонда ЦБ 600 ФА“, с рег. № ******управляван от И.А.К., в резултат на което реализирала пътно-транспортно произшествие (ПТП) с него.

По случая било образувано досъдебно производство № 11360/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 37980/2018г. по описа на СРП, по което било внесено Предложение по чл. 78а НК и било образувано НАХД № 3042/2020 г. по описа на СРС, 115 състав.

Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП е получил следнто травматично увреждане:

- фрактура (счупване) на левия глезен (медиалния малеол) с разкъсно-контузна рана в областта на лявата подбедрица.

След

ПТП, И.А.К. бил приет за лечение във „Втора клиника по ортопедия и травматология“ към „УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. След направените прегледи и изследвания, на ищеца била извършена оперативна интервенция – наместване на фрактурата на медиалния малеол и фиксиране с винтове. На 08.10.2018 г., ищецът бил изписан от болничното заведение с препоръки за ХДР и домашно лечение.

На

15.11.2018 г., поради настъпили посоперативни усложнения, ищецът отново бил приет за болнично лечение, при което били установени хипертрофични белези, както дефект с некротичен налеп. Последвала втора оперативна интервенция – покриване на оформения некротизирал дефект с пълнослоен кожен автотрансплантант, взет от лявото бедро на пациента. На 17.11.2018 г., ищецът бил изписан с препоръки за ЛФК при домашни условия.

На 22.04.2019 г., ищецът отново бил приет в

„УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. На 23.04.2019 г., била направена още една оперативна интервенция - екстракция на канюлирани винтове. На 23.04.2019 г., ищецът бил изписан и насочен за активно наблюдение и с указания за продължаване на медикаментозното лечение.

Ищецът твърди, че от причиненото му от описаното ПТП увреждане е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, които се проявявали и към датата на предявяване на исковата молба. Ищецът изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, цялостно емоционално и физиологическо сътресения и смущение. Водещ симптом бил изключително силната болка в областта на левия крак – глезенна става и подбедрица, което наложило системния прием на обезболяващи медикаменти.

Операцията с поставяне на импланти довела до невъзможността за функционално и пълноценно използване на долния ляв крайник. Всички тези двигателни нарушения значително затормозявали ежедневието му. Бил нарушен и сънят му. Поради интензивността на болките, се наложило подлагане на травмираната област на специфичен режим, както и провеждане на курс по физиотерапия и рехабилитация, с цел възвръщане на функциите на фрактурираната зона.

Освен това, процесното ПТП се отразило негативно и на психиката на ищеца, като породило перманентно посттравматично притеснение у него, както и напрегнатост и притеснение.

В резултат на процесното ПТП, ищецът претърпял и имуществени вреди в размер на 2898 лева, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване - закупуване на остеосинтезни материали, избор на операционни екипи и извършени прегледи и изследвания. По повод направените разходи, ищецът предявил претенция за изплащане на застрахователна сума по здравна застраховка „Уника за нашето здраве“, въз основа на която била заведена щета № 18292461227 по описа на ЗК „Уника“ АД, по която била изплатена сумата от 700 лева.

Ищецът твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Форд Фиеста“, с peг. № ********, включително и на водача И.Н.И.. Застрахователният договор бил сключен със застрахователната полица № BG/22/117003357011/26.12.2017 г., валидна от 26.12.2017 г. до 25.12.2018 г.

По повод на процесното ПТП, ищецът отправил искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, като по образуваната щета З. „Л.И.“ АД определило застрахователно обезщетение общо в размер на 27198 лева, от които 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 2 198 лева – обезщетение за имуществени вреди. Ищецът твърди, че тези обезщетения не сам у били заплатени. Освен това, определеното обезщетение от 25 000 лева се явявало несправедливо и необосновано занижено.

Предвид гореизложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:

- сумата от 26 000 лева - частичен иск от 40 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и

- сумата от 2 198 лева

- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 29.09.2018 г., по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на водача на автомобил „Форд Фиеста“, с peг. № ******** – И.Н.И..

Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално - неоснователни.

Счита, че за ищеца не е правен интерес от предявените искове, тъй като е определил обезщетения за претърпените от ищеца от процесното ПТП вреди, съответно: 25 000 лева – за неимуществените и 2 198 лева – за имуществените вреди, а от страна на ищеца не са постъпили възражения относно размера на обезщетенията. Излага съображения, че определеното застрахователно обезщетение е съответно за пълната и цялостна обезвреда на ищеца.

По същество на спора, ответникът заявява, че оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди – по основание и по размер, който счита за недължим и прекомерен.

Ответникът оспорва, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на автомобил „Форд Фиеста“, с peг. № ********, че деянието му е противоправно, механизма на настъпване на ПТП, както и причинната връзка между поведението на водача на автомобила и процесното ПТП.

Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че е бил в тежко посттравматично състояние, че постоперативните усложнения са причина от травмата, че поставеният остеосинтезен метал е усложнил и удължил периода на възстановяване, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, техния интензитет и продължителност, включително и че ищецът е изпитвал силни болки и страдания и нарушения в съня в следствие на процесното ПТП.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца И.А.К., като твърди, че същият в нарушение на чл. 41, ал. 2 от ЗДВП, е предприел изпреварване едновременно на повече от едно превозни средства, без да се връща в напуснатата от него пътна лента.

Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.

На 16.07.2021 г., ищецът е представил по делото писмени бележки, в които е изложил подробни съображения, че предявеният иск е основателен.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.). Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 29.09.2018 г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/117003357011, валидна от 26.12.2017 г. до 25.12.2018 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Форд

Фиеста“, с рег. № ********, включително и на водача И.Н.И.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 05.10.2020 г.).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На

29.09.2018 г., в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“, на около 1000 м. след хотелски комплекс „Камелот“, И.Н.И., при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ********, нарушила правилата за движение по пътищата, и реализирала пътнотранспортно произшествие с мотоциклет „Хонда ЦБ 600 ФА“, с рег. № ******управляван от И.А.К..

Тези факти се установяват от решение № 20245653 от 03.11.2020 г. по НАХД № 3042/2020 г. описа на Софийски районен съд, НО, 129 състав, с което И.Н.И. е призната за виновна в това, че на 29.09.2018 г., около 12.00 часа, в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, на около 1000 м. след хотелски комплекс „Камелот“, при управление на моторно превозно средство - „Форд Фиеста“, с рег. № ********, нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 42, ал. 1 ЗДвП: „Водач, който ще предприеме изпреварване, длъжен: т. 1: преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката с на движение наляво...“ - извършила маневра навлизане в насрещна пътна лента, за да изпревари движещия се пред нея лек автомобил, без да се убеди, че няма да създаде опасност на другите участници в движението, които се движат след нея, а именно на попътно движещият се от лявата й страна, в насрещна пътна лента за движение, предприела маневра изпреварване мотоциклет „Хонда ЦБ 600 ФА“, с рег.

№ ******управляван от И.А.К., в резултат на което е реализирала пътно-транспортно произшествие между автомобила и мотоциклета, при което по непредпазливост причинила на К. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на левия вътрешен глезен, довело до трайно /за период по дълъг от 30 дни/ затруднение в движението на долен ляв крайник - престъпление по чл. 343 ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК. Със същото решение, на основание чл. 78а, ал. 1 НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, И.Н.И. е освободена от наказателна отговорност, и й е наложено административно наказание – глоба