Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 08.01.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1620/2019
Вид
Решение № 6
Подписан
08.01.2020
Състав
ВЕСЕЛА ИВАНОВА ЕВСТАТИЕВА, ЕЛЕНА ЙОРДАНОВА ЗАХОВА, ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА СЪБЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 23 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.325 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.212 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.335 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 ал.3 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 356 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е № 6 гр. Пловдив, 08.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА

С участието на съдебен секретар ЗЛАТКА

ЧОБАНОВА и прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив ДИМИТЪР МАХМУДИЕВ, разгледа докладваното от съдия Евстатиева ВНОХД № 1620 /2019г. по описа на съда:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на защитника адв.Й.Д. на подсъдимия И.М.М. срещу присъда от 02.04.2018г. по НОХД № 3580 / 2018г. по описа на Пловдивски районен съд. Против присъдата е постъпила и допълнителна жалба от адв.З.Т. в хода на въззивното производство. С обжалваната присъда първостепенният съд е признал подсъдимия И.М.М. за виновен в извършено престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е наложил на основание чл. 54 от НК наказание една година лишаване от свобода. ПРС е признал подс. М. за ВИНОВЕН и в извършено престъпление по чл.131 ал.2 пр.4 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК, като на основание чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия едно общо най- тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и е отложил изпълнението му по чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. Районният съд е зачел времето, през което М. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, присъдил е разноските в тежест на подсъдимия и се е разпоредил с вещественото доказателство по делото.

Присъдата се обжалва от подсъдимия и се поддържа в съдебно заседание с доводи за неправилност и несправедливост. Твърди се, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, подробно описани в допълнителната жалба и доразвити в съдебно заседание. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Развиват се съображения за липсата на убедителни доказателства за виновността на подсъдимия, за съпичастността му към деянието и за неговата правна квалификация, за което липсват и мотиви, като районният съд не е отчел и заинтересованото положение на пострадалия спрямо дееца, че е било извършено тенденциозно и необективно разследване по делото. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан, като последният отрича да е извършил вменените му деяния и заявява, че самият той е жертвата.

На противното становище са представителят на държавното обвинение и повереникът на частния обвинител, които пледират за потвърждаване на атакувания съдебен акт и намират същия за правилен и обоснован.

Пловдивският окръжен съд, след като изслуша становищата на страните, взе предвид приложените по делото доказателства и провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК, за да постанови съдебния си акт, намери за установено следното:

Първостепенният съд е възпроизвел в мотивите към постановената присъда следната фактическа обстановка след проведено съдебно следствие по общия ред :

На

27.01.2017г. в следобедните часове на деня във връзка със смъртта на И.К.в дома и в с.***, обл.***, на ул. *** се били събирали близки, роднини и съседи на покойницата. Съседи на починалата били сем.П., свид. Т.К., и сем.М. Синът на починалата помолил свид. Т.К. да вземат тялото на майка му от гр.***, тъй като последният притежавал микробус. Свид.К. се съгласил, но с оглед на това, че превозното средство не било използвано през зимния сезон, двигателят не можел да бъде стартиран. На помощ се отзовали свид.Ж.П., както и свид.М. М., а след него пристигнал и подс.И.М., който бил в нетрезво състояние и с приближаването си започнал да отправя обиди и ругатни на висок тон към Ж.П. и Т.К.. Носел в ръцете си лопата, с която смятал да се включи в разчистване на натрупания сняг пред микробуса. Възникнал спор, в резултат на който подс.М. се насочил с лопатата към свид.П. и му казал: „Ела тука, бе, ***“, като опитал да го удари. Свид.Ж.П. отстранил с ръка лопатата и бутнал на земята подс.М..

Последният се опитал да се изправи, но се подхлъзвал на заледената настилка. Свид.М. М., баща на подс.М., свид.И. П. – син на свид.Ж.П. и свид. Д.П. – съпруга на Ж.П. възприели случващото се. М. М. се намесил, като помогнал на сина си да се изправи и направил опит да спре агресията му спрямо свид.Ж.П., а синът му И. П. излязъл на улицата и отишъл при тях, за да защити баща си. Между подсъдимия и свид.Ж.П. застанал и свид. Т.К..

След излизането на свид.И. П. между него и подс.И.М. възникнал конфликт, при който те си разменили удари. Действията им били възприети от свидетелите М. М., Т.К, Ж.П., Г.Г. и П.С. Бащата на подсъдиммия – свид.М. М. в опита си да разтърве Ж.П. и подс.И.М., получил удар. Подсъдимият М. паднал отново на земята, като бил ударен още няколко пъти от свидетелите баща и син Ж. и И. П. След това подсъдимият М. започнал да отправя закани към Ж.П., че ще изпочупи стъклата на къщата му, придружавани с ругатни. Обезпокоен от поведението на подсъдимия, свидетелят И. П. казал на баща си да отиде веднага в полицията. Същият ден в приемната на полицията в с.*** бил свид.Д.И. - дежурен полицейски служител към

РУ **** при ОДМВР гр.*****. След като Ж.П. го запознал със ситуацията, свид.И. се отправил към адреса за изясняване на случая.

През това време на улицата подс.М. насочил агресията си към свид.И. П., продължавайки да буйства и ругае.

Започнал да отправя викове: „Ела, ***, ела да видиш какво ще ти се случи“, „майка ти е ***, жена ти е ***“. Свидетелите М. М. и Т.М. - родители на подсъдимия направили опит да го успокоят и да го приберат в двора на къщата им, но без резултат. Междувременно пред дома на починалата И.К. започнали да пристигат близки и съседи във връзка с предстоящото погребение, а подс.И.М. продължавал да стои на пътя, да отправя обиди и да се държи агресивно към всички преминаващи от там хора. М. М. с помощта на съпругата си успял да прибере буйстващия си син в двора на къщата им. От там с нови сили същият продължил да вика с висок глас: „***…боклуци…ще ви избия“, като взел брадва от двора и се насочил към улицата. Действията му били възприети и от свид.С., която участвала в подготовката на погребението. В този момент пред дома на покойницата дошъл И.К.. Възприемайки го, подс.М. се обърнал към него с думите: „***, ще те убия, Беганец ръждив“. За да избегне очертаващия се неизбежен конфликт с подсъдимия, И.К. не реагирал на провокацията и продължил по пътя си. Подс.М. продължил с ругатни и обиди към всеки от преминаващите по улицата, отиващи да засвидетелстват почит и уважение към починалата.

В този момент на адреса пристигнал свид.Д.И. - дежурен по управление на РУ ***** при ОДМВР гр.*****, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред на територията, обслужвана от управлението съгласно Заповед № 329з-259/22.12.2016г. на Началника на съответното подразделение на МВР. На място заварил подс.М., който бил на улицата, викал, псувал и обиждал намиращите се пред къщата на покойницата лица. Родителите на подсъдимия продължавали с опитите си да го приберат в дома им. Свид.М. М. имал кръв по веждата си. Свид.И. се приближил към подс.М., влязъл в двора на къщата и му казал да се успокои и да прибере, че в момента има погребение и същото не следва да е съпътствано от скандали.

Последвали устни разпореждания за преустановяване на непристойните действия, на което подсъдимия се противопоставил и продължил да отправя реплики, уронващи авторитета на полицейския служител. След това свид.Д.И. заявил на подсъдимия, че следва да отиде с него. В този момент с рязко движение подс.М. се отскубнал от баща си, посегнал с ръка и ударил полицейския служител първо в лицето и веднага след това го ударил с крак в областта на тялото между корема и гърдите. Последният паднал на земята и вещите от чантата му се разпилели. Подс.М. на висок глас попитал полицейския служител за какво е дошъл, нарекъл го „боклук“ и отправил думите: „пенсията ти изстина, отидоха ти заплатите“, заявил му, че нищо не може да му направи, че е „боклук“, че трябва да има прокурорска заповед. Всичко това било придружено с ругатни, както и с заплахи към служителите от системата на МВР, че разполага с компромати и Д.И. няма да е служител до дни. Поведението на подсъдимия било възприето от свид.И. П. и свид. Т.К., който се намесили в помощ на служителя на реда.

Очерталата се опасност ситуацията да излезе извън контрол, наложило свид.Д.И., след като се изправил и излезнал от двора на сем.М., да позвъни по телефона и да потърси съдействие в дежурна част на РУ Раковски. Там оперативен дежурен бил свид.Л.К. Свидетелят Д.И. поискал на място да пристигане автопатрул. Съобщил, че подс.М. е оказал съпротива, не е изпълнил разпорежданията му и го е ударил. Свид.К. насочил към местопроизшествието автопатрул в състав свидетелите Й.Г. на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Охранителна полиция“ към РУ **** при ОД на МВР гр.**** и С.П. на длъжност „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към РУ **** при ОД на МВР гр.****, изпълняващи по наряд задължения по опазване на обществения ред на територията, обслужвана от управлението. Сигналът на постр.Д.И. бил отразен в регистрите на районното управление като получен в 15.40 часа. Преди пристигането на полицейските служители подс.М. провел телефонен разговор с неустановено по делото лице, който бил с продължителност 8.20 минути и начало, съгласно представената справка, 15.41.02 часа /петнадесет часа четиридесет и една минути и две секунди/.

При пристигане на място в полицейски униформи и със служебен автомобил, свидетелите Г. и П. забелязали, че колегата им Д.И. се държи в областта на гърдите, който им съобщил, че е бил ударен по лицето и ритнат от подс.М. в опит да прекрати противообщественото поведение на последния. Споделил, че бил псуван, обиждан и заплашван с уволнение. Двамата полицейски служители възприели подс.М., който стоял пред входната врата на двора. До него бил и баща му М. М., който също имал следи от удар по лицето. Г. и П. се насочили към входната врата на сем.М., където били посрещнати от подсъдимия с думите: „Какви сте вие… я се легитимирайте… ще ви уволня… боклуци…нямате място в МВР“. Започнал да размахва ръце по посока на униформените служители, а като замахнал към П., той се отдръпнал и му разпоредил да отиде с тях в районното управление.

Подсъдимият заявил, че иска прокурорска заповед и продължил словесната си агресия с отправяне на реплики, уронващи авторитета на полицейските служители псувни и негативни оценки към всички служители от системата на полицията.

Съпротивата и буйството на подсъдимия наложило използване на физическа сила и помощни средства – белезници, за да бъде отведен подсъдимия в районното управление. По пътя към полицейския автомобил подс.М. продължил да буйства, дърпал се, а след качването му в превозното средство с глава ударил стъклото на вратата. В полицейското управление, подсъдимият продължавал да псува, обижда и „уволнява“ полицейските служители.

Настоящият състав на съда, съобразно задължението си да извърши контрол на обжалвания първоинстанционен акт изцяло и служебно, независимо от доводите и исканията на страните /макар че такова е направено от защитата/, съгласно пределите на въззивната проверка по чл.314 от НПК, при постановяване на настоящия съдебен акт, намери че ПРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви към обжалваната присъда по делото.

Проверяваният съд е провел обширно съдебно следствие, като е приобщил множество доказателства – писмени и гласни, от които включително по реда на чл.281 ал.5 или ал.4 вр.ал.1 от НПК в различни хипотези е прочел показанията на повечето свидетели по делото, които са били депозирани на два пъти в хода на разследването - пред разследващ полицай и пред следовател. Провеждането отново на цялостно разследване по делото на досъдебната фаза се е наложило след направен отвод на разследващия орган, тъй като пострадалият по делото – частният обвинител Д.И. ***, а разследващият полицай е от същото РУП, видно от Постановление на прокурор при ОП Пловдив от 06.11.17г. /л.8-9 том ІІ ДП/. Първостепенният съд, след като е констатирал множество противоречия на свидетели очевидци на разследваното събитие в различните му етапи, е приобщил показанията им, депозирани преди и след отвода.