Решение № 466 от 20.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Пазарджик, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20255220103246 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111П, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Г., против П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „******.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 46РКО-А-0822/28/06/2007 г., сключен на 28.06.2007 г. между „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393 („ПИБ“ АД), като кредитор, и кредитополучателя П. Т. П., ЕГН **********, Банката предоставила на последния кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 3 000,00 лева, със срок за ползване и погасяване до 28.06.2009 г. Излага, че срокът на договора се удължавал автоматично всеки път, съгласно Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA. Сочи, че кредитът бил усвояван и погасяван многократно по банкова сметка с IBAN: *******, открита на името на кредитополучателя в Банката. Твърди, че усвояванията по кредита били извършвани със суми, подробно посочени в исковата молба в табличен вид и на дати в периода от 04.07.2007 г. до 19.10.2020 г. Излага, че кредитът е бил погасяван многократно в периода от 13.07.2007 г. до 11.01.2024 г. с подробно посочени в исковата молба суми в табличен вид, като последното плащане било на сумата от 150,00 лева на дата 11.01.2024 г. Твърди, че кредитът бил просрочен, считано от 20.08.2019 г. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на основание Раздел XIII, т. 13.1, във вр. с т.13.1.1 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване 1 на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA, ищцовото дружество изпратило до кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора, получена лично от ответника, като със същата бил предоставен 30 - дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Тъй като кредитополучателят не платил просрочените задължения по договора за кредит в предоставения срок за доброволно изпълнение, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 29.04.2025 г. Твърди се, че към 19.05.2025 г. включително, дългът на ответника по посочения договор за кредит възлизал на 17 956,63 лева, който не бил погасен към момента. Въпреки поетите от кредиполучателя задължения по договора за кредит, същият не изпълнил своите задължения и не извършил плащания за погасяване на дълга, поради което на 20.05.2025 г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2065/2025 г. по описа на РС – Пазарджик. По това дело съдът издал заповед за незабавно изпълнение в полза на ищцовото дружество срещу ответника, като разпоредил последният да му заплати сумата от общо 17 956,63 лева, от които:

3 000,00 лева - непогасена главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 20.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 8 197,17 лева - договорна лихва за периода от 20.12.2019 г. до 28.04.2025 г., дължима на основание т. 7 от договора, 6 616,80 лева - наказателна лихва за периода от 20.05.2021 г. до 28.04.2025 г., дължима за на основание т. 8 от договора, 22,66 лева - законна лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита - 29.04.2025 г. до 19.05.2025 г., 120,00 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, 305,26 лева – държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че на 18.08.2025 г. ищцовото дружество било уведомено от заповедния съд, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК било подадено възражение от длъжника, като му било указано да предяви иск за вземанията си в едномесечен срок. Поради изложеното за ищцовото дружество възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането.

Отправя искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът П. Т. П. дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 17 956,63 лева, от които: 3 000,00 лева - непогасена главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 20.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, 8 197,17 лева - договорна лихва за периода от 20.12.2019 г. до 28.04.2025 г., дължима на основание т. 7 от договора, 6 616,80 лева - наказателна лихва за периода от 20.05.2021 г. до 28.04.2025 г., дължима за на основание т. 8 от договора, 22,66 лева - законна лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита - 29.04.2025 г. до 19.05.2025 г., 120,00 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, както и на тези заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. Т. П., с който оспорва основателността на исковите претенции, като възразява, че претендираните вземания са погасени по давност. Счита, че договорът за потребителски кредит под формата на овърдрафт бил изтекъл на 28.06.2009 г. Сочи, че в чл. 3 от договора било записано, че срокът за ползване 2 е до 28.06.2009 г., поради което намира, че тази дата била и крайният срок на договора. Намира за необосновани твърденията на ищцовото дружество, че съгласно Общите условия, договорът се продължавал автоматично. В т. 35.1 от Общите условия, действали към момента на подписване на договора и до момента на неговото изтичане, било записано, че срокът за ползване на овърдрафта, можело да бъде продължен само по взаимно съгласие между страните – кредитополучателя и Банката. Сочи, че с исковата молба не били приложени подписани от кредитополучателя „Общи условия“, към които препращали отделни клаузи на договора, а приложното им поле било въведено едва със ЗПК от 05.03.2010 г. Тъй като липсвало споразумение – анекс за продължаване срока на договора, по смисъла на т. 35.1 от представените Общи условия, действали към момента на сключване на договора, твърди, че договорът е прекратил действието си на 28.06.2009 г.

Намира, че дори договорът за потребителски кредит да не е прекратил действието си след 28.06.2009 г., то същият е станал недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7-12 в влизането в сила на първия ЗПК от 05.03.2010 г. Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че на 29.04.2025 г. била настъпила предсрочна изискуемост, тъй като такава можело да настъпи само в срока на действие на договора за кредит, респ. в срока за който е отпуснат кредита и в който срок същият следвало да бъде погасен. В настоящия случай, предсрочна изискуемост на кредита могла да настъпи до 28.06.2009 г. Намира, че след 28.06.2009 г., респ. след 05.03.2010 г., когато е приет ЗПК, между страните се били развивали извъндоговорни отношения.

Предвид изложеното и с оглед възражението му за изтекла погасителна давност, намира предявените искове за главници и лихви за неоснователни.

Намира за недължима и сумата от 120,00 лева, претендирана като разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, предвид това, че такава не е настъпила на датата на която е обявена, тъй като същата би могла да бъде обявена само в срока на действие на договора за кредит.

Отправено е искане съдът да отхвърли предявените искове, като претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Представя писмени становища, с които поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени с присъждане на разноски.

Излага подробни съображения, включително за неоснователност на наведените от ответника възражения в отговора на исковата молба. Възразява за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, като поддържа подадения от негово име отговор на исковата молба и оспорва исковите претенции.

Моли същите да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 92, ал. 1 и чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

3

От страна на ответника е релевирано възражение за погасяване на претендираните вземания, поради изтекла погасителна давност по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 46РКО-А-0822/28/06/2007 г. от 28.06.2007 г., по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя посочената в исковата молба сума, а последният се е задължил да я върне в посочените срокове, съобразно приложимите към договора Общи условия, съответно настъпване на условията за автоматично удължаване на срока на кредита; че ответникът е преустановил плащанията на дължимите суми, с което за ищецът е възникнала правна възможност за обявяване вземанията по договора за изцяло предсрочно изискуеми; че е уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договора; че ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; че ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца наказателна лихва при твърдените в исковата молба условия и размер; че са били налице основания за начисляване на наказателна лихва и нейния размер; че ответникът е поел задължение да му заплати такса за покана, с която се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора, както и че е направен разход за покана в твърдения размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, съответно твърдените от него правоунищожаващи и правопогасяващи претендираните от ищеца вземания факти

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение претендираните вземания.

Видно е от приложената по настоящото дело преписка по ч.гр.д. № 797/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, че същото е образувано по подадено на 20.05.2025 г. от „ПИБ“ АД заявление с искане за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, срещу ответника П. Т. П., за следните суми:

3 000,00 лева - непогасена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 46РКО-А-0822/28/06/2007 от 28.06.2007 г., ведно със законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 20.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 8 197,17 лева - договорна лихва за периода от 20.12.2019 г. до 28.04.2025 г., дължима на основание т. 7 от договора, 6 616,80 лева - наказателна лихва за периода от 20.05.2021 г. до 28.04.2025 г., дължима за на основание т. 8 от договора, 22,66 лева - законна лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита - 29.04.2025 г. до 19.05.2025 г., 120,00 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. Съдът е издал Заповед № 1128 от 22.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 797/2024 г. по описа на Районен съд – 4