Определение № 625 от 14.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. София, 13.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600677 по описа за 2024 година

Производството пред САС е по реда на чл 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на защитата срещу определение на СГС – НО, 40 с-в. по нчд№2539/2024г. , с което съдът:

ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба от осъденото лице П. И. М., ЕГН:

********** за условно предсрочно освобождаване от оставащата за изтърпяване част от наложеното му наказанието „Лишаване от свобода“, определено по НОХД 524/2015 г., по описа на ОС-Русе.

САС като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да постанови определението си съдът от първа инстанция изложил следните мотиви :

Предвид доклада, който е изготвен от И. Д., действително сякаш е налице само първата формална предпоставка, а именно изтърпения срок на наказанието. В доклада се казва, че М. е допускал дисциплинарни нарушения, но е бил и награждаван, тест във времето той проявява едно колебливо поведение. Действително отчетено е, че има положителна промяна и корекционната работа с лицето е довела до положителни резултати, но те са колебливи и не са трайни. М. е наказван неколкократно, включително и съвсем наскоро, от друга страна, през цялото време е работил, награждаван е и в доклада е отчетено, че се справя добре с възложената му работа. В същия момент е отчетено, че рискът от рецидив е със средни стойности, нещо повече, той е завишен от първоначалната оценка 46 точки на 48 точки. В отношението към правонарушението в доклада се твърди, че не приема отговорност за извършеното правонарушение, стреми се да се оневини. Не разбира в пълна степен мотивите за криминалното си поведение. Не показва съжаление към жертвата. Смята присъдата за несправедлива, а относно уменията за мислене, се сочи, че не разпознава проблемите в 1 тяхната цялост. Не осъзнава, че тези проблеми могат да се повторят и в бъдеще и крайният извод от доклада е, че към момента М. не е дал категорични доказателства за трайна и стабилна поведенческа промяна, а напротив, показва колебливо поведение. В доклада е акцентирано и на обстоятелството, че на първите две инстанции М. е осъден на доживотен затвор. От друга страна, експертната оценка, изготвена от психолог, на която акцентира защитата, съдържа далеч по-положителни оценки спрямо личността и положителното развитието на М.. В същия момент обаче, в данните от психологическото изследване, именно на психолога, е отразено следното: „Може да се допусне, че лицето вероятно е манипулирало впечатленията за себе си, с цел да покаже своята свръх дисциплинираност и висок морал, което да го представи в социално одобряема светлина. За лицето може да се каже, че желае да бъде възприеман като дисциплиниран, надежден и поддържащ стриктно организиран живот. Позволява съзнателно само на тези репрезентации и свързаните с тях афекти и нагласи, които могат да бъдат социално одобрени. Междуличностно търси внимание. Склонен е да манипулира околните, за да осигури необходимата си увереност и одобрение. Емоциите му могат много бързо да се променят и са плитки. Показателите по въпросите за оценка на агресивността и криминогенното мислене са в ниски стойности“.

Предвид тези експертни оценки в изследването на психолога и доклада на инспектора на затворническата администрация, поведението на лицето в днешното съдебно заседание и заявеното от страните, Съдът намира, че е изправен пред противоречия и, тъй като няма преки впечатления дали действително има положителна промяна вследствие корекционната работа с осъдения и дали изтърпения срок на наказанието е способствал при него да се осъществят целите на наказанието по чл.36 НК, следва да подкрепи мнението и становищата на прокуратурата и на затворническата администрация,като приеме, че към момента, макар да е налице положително личностно развитие при М., то промяната не е стигнала до степен, в която лицето да даде трайни и убедителни доказателства, че се е поправило и превъзпитало и, че целите на наказанията са осъществени и с изтърпения срок.

Съдът отчита и обстоятелството, че е останал сравнително доста дълъг срок за изтърпяване. Предвидената в чл. 70 от НК възможност за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието, Съдът счита, че касае лица, които са показали повече от обичайното дължимо положително поведение и именно това е крайната наградата за тяхното все повече положително развиващо се поведение. При М., дори не е налице замяна на режима на изтърпяване от „строг“ на „общ“ режим, като при това положение, нито затворническата администрация, нито Съдът биха имали възможност да преценят, какво би било неговото поведение в една по- свободна среда, например на работа при „външен“ режим или в затворническо общежитие при „открит“ тип, така че, към момента няма данни лицето трайно да се е поправило, въпреки че има положително развитие вследствие корекционния процес.

Цитираните дотук мотиви на първия съд се споделят изцяло то САС, както по отношение на установените факти, така и относно решаващия правен извод за липсата на достатъчно доказателства за поправяне.

2

Във въззивната жалба на защитата се оспорват изцяло изводите и преценките на специализираната пенитенциарна администрация, които СГС е възприел. Правят се доказателствени искания, насочени към по същество нова оценка на риска и нов доклад за лишения от свобода М.. Съдът намира становището на защитата за декларативно, неподкрепено с конкретни доводи защо преценката на компетентните служители да е субективна и непрофесионална, поради което и не намира за нужно и обосновано събирането на поисканите нови доказателства във въззивното частно съдебно производство.

Другия довод за ирелевантност на две от наказанията, които защитата, счита за заличени, сам по себе си не би могъл да доведе до промяна на решаващия извод в настоящото производство. Липсата на наказания или по- точно фактът че наложените са били заличени, не обосновава сам по себе си наличието на поправяне. Още повече че в конкретния случай се търпи тежко по вид и размер наказание, със значителен остатък, а личността на лишения от свобода, така както я оценяват специализираните в това служители на затвора е далеч от трайно и необратимо поправяне, което би дала основание за УПО Водим от горното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС – НО, 40 с-в. по нчд№2539/2024г. , с което съдът:

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3