Решение № 107 от 09.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Стара Загора, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500159 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.2, чл.82- 86 от ЗЗД.

Производството е образувано въз основа на постъпила в законния 2седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 2677/29.01.2024г. от ищеца /работодател/ - търговския субект „Х.К.“- ЕООД, гр.С.З. против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 17/05.01.2024г. по приключилото гр.д.№ 2920/2023г. по описа на РС- Ст.Загора, с което са били отхвърлени изцяло исковите му претенции по чл.200 от КТ и чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД срещу ответника- бившия му служител Д. Т. Т. от гр.С.З., за присъждане на сумата 2 780 лв., представляваща парично обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по т.8 от писмено Споразумение от 08.08.2022г., заедно със законната лихва от 12.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като като напълно неоснователен и недоказан. Твърди, че обжалваното първоинстанционно Решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, в разрез със събраните от РС писмени и гласни доказателства, като излага подробно своите фактически и правни оплаквания в тази насока. Поради което моли въззивния ОС- Ст.Загора да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно Р е ш е н и е , к а т о неправилно и незаконосъобразно, и вместо това да постановите друго свое Решение по съществото на спора, с което да уважи в цялост предявените от него искове за главница и лихви против ответника /бивш негов служител/, със законните последици. По въззивното дело не са 1 събрани нови писмени или други доказателства, извън тези от първата съдебна инстанция. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции, като представя Списък за тях по чл.80 от ГПК за пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представителадвокат, както и писмената му Защита от 04.04.2024г.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 5082/21.02.2024г. от ответника/бивш служител/- пълнолетния български гражданин Д. Т. Т. от гр.С.З., който заявява, че Въззивната жалба била подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивен контрол първоинстанционен съдебен акт, поради което била процесуално допустима, но разгледана по същество била изцяло неоснователна и недоказана, тъй като не били установени и доказани всички сочени от въззивника пороци и нарушения в атакуваното първоинстанционно Решение, като излага подробни фактически и правни аргументи за всяко едно от тях. Счита, че мотивите и изводите на РС били напълно обосновани, законосъобразни и правилни, поради което моли жалбата да се отхвърли изцяло, като напълно се потвърди атакуваното Решение на РС- Ст.Загора. Не е имал свои нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Претендира разноските си пред въззивната съдебна инстанция, за което представя и Списък за тях по чл.80 от ГПК.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 от ГПК, въззивният съд намира въззивната жалба е процесуално допустима, редовна от външна страна, против нея е постъпил писмен Отговор от ответника в законния срока, поради което настоящия въззивен съд да се произнесе по съществото на направените в нея оплаквания от въззивника/ищец/- работодателя.

Настоящия въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните, като провери мотивите и диспозитивите в атакуваното първоинстанционното съдебно Решение, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства пред РС, и като се съобрази с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

Винаги и всякога предметът на спора се определя от посочените от ищеца /работодател/ основанието на исковите претенции за главница и лихви, от сочените от него факти и обстоятелства и от търсената от ищеца законова правна защита, като настоящият въззивен съд е длъжен да разреши по същество материалноправния спор между страните в изцяло оспореното първоинстанционно Решението на РС. Предвид установената по безспорен начин пред РС и неоспорена от никоя от страните фактическа обстановка по процесния случай, с Исковата молба е бил предявен облигационен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.2, чл.82- 86 от ЗЗД.

В конкретния казус по делото първоинстанцонният РС в Мотивите на своето атакувано първоинстанционно Решение е обсъдил подробно всички 2 събрани пред него писмени и гласни доказателства, като в резултат на това напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е констатирал, че между страните няма спор, че съгласно писмения трудов договор № 17/28.02.2019г., /въззиваемият/ ответник Т. е изпълнявал длъжността “Инженер- конструктор” в ищцовото дружество, до едностранното прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ от него на 08.08.2022г. Както, и че на тази дата /08.08.2022г./ между страните е било подписано писмено Споразумение между страните, с което са били уредени отношенията им във връзка с прекратяването на ТПО между тях. Във въпросната т.8 от посоченото Споразумение служителят- ответник/въззиваемия/ се е задължил да не използва и предоставя информация, станала му известна по време на работата му в ищцовото дружество- работодател/въззивника/, да не разгласява търговски тайни, станали му известни по време на работата му при него, както и да не се възползва по недобросъвестен начин от станала му служебно достояние информация за цени, отстъпки и фирмена политика. Безспорно тази клауза регламентира задължение на служителя за неразпространяване на поверителна информация, представляваща производствена и търговска тайна, станала му известна при изпълнение на трудовата му функция при работодателя му. Правилно РС е приел, че договорното ограничаване на разпространяването на поверителната за работодателя информация след прекратяване на ТПО е в рамките на свободата на договаряне по смисъла на чл.203, ал.2, пр.посл. от КТ във вр. с чл.9 от ЗЗД, като правното основание /каузата/ на задължението на служителя към работодателя му се състои в забраната за нелоялна конкуренция съгласно чл.19, ал.2 от КРБ и чл.1 от ЗЗК.

Напълно мотивирано, законосъобразно и доказано РС е преценил в мотивите на атакуваното му Решение, че не е налице недействителност на посочената клауза по т.8 от Споразумението, доколкото тя засяга само забраната за упражняване на конкурентна дейност след прекратяване на ТПО, евентуално накърняваща правото на труд на напускащия работодателя си служител, като обаче такава писмена забрана обаче в случая липсва в т.8 от Споразумението.

При идентични или близки казуси винаги и всякога се е приемало, че за наличието на нарушение на задължението за конфиденциалност е необходимо на задълженото лице/бивш служител/ да са обявени точно, конкретно и изрично конкретните сведения, представляващи евентуална производствена и/или търговска тайна, за които притежателят на информацията /работодателя/ въвежда изрична писмена забрана за разгласяването им на други, трети лица. Защото поверителни за предприятието /работодател/ сведения са само обявените за такива с надлежен акт – нормативен /законов или подзаконов/, административен, договор между служителя и работодател, заповед на работодателя и други подобни. Тяхното евентуално съобщаване от служителя би било нарушение от негова страна, когато са били доведени до знание на субекти, на които служителят не е имал право да ги съобщава. В подобен смисъл е и понятието „търговска тайна“ съгласно чл.3, т.3 от специалния закон /ЗЗТТ/ специалния спрямо общия закон /ЗЗД/, изискващ 3 относно една такава специфична информацията да са били предприети изрични писмени мерки от работодателя за запазването й в тайна от конкретното длъжностно лице /служителя/, което има контрол върху тази чувствителна информацията. Но видно от сочената т.8 от писменото Споразумението между страните от 08.08.2022г., в нея липсва каквото и да конкретно посочване на точните сведения относно производството на процесния лентов транспортьор, които според работодателя представлявали поверителна за него информация и които той би забранил на служителя си да ги разгласява.

По принцип от процесуална гледна точка съгласно нормата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите, от които извлича благоприятни правни последици, които поради това твърди, и в тежест на работодателя при условията на пълно и главно доказване е било да докаже пред РС какви точно сведения служителят е бил съобщил на третото за спора лице „С.“- ООД, и какви конкретни ползи той евентуално е извлякъл от това.

Напротив- видно от материалите от първонстанционното дело, от събраните писмени и гласни доказателствата пред РС безспорно не е била установена по никакъв начин истинността на твърдението на работодателя, че служителят му се бил възползвал недобросъвестно от информация за изработване на лентов транспортьор, станала му достояние във връзка със заеманата от него длъжност при този работодател.

Нещо повече - видно от приетия като писмено доказателство пред РС извлечение от Дневник за МПС за периода м.юни-декември 2022г. на възложителя „Д.М.“- ЕООД, гр.С.З., в него изрично е отбелязано посещение на служителя само на 21.11.2022г., но не и преди месец ноември, както твърди свидетеля Н.К.С.. Също така това еднократното посещение на служителя Д. Т. заедно с лицето А.И. в завода на „Д.М.“- ЕООД, гр.С.З. въобще не може само по себе си да докаже ищцовото твърденията, че служителят му Т. лично е участвал в изготвянето на офертата на третото за спора лице „С.“- ООД за процесния лентов транспортьор, както и че е участвал лично монтажа на същия при възложителя, което междувпрочем изрично се отрича и от свидетеля Станилов.

Следователно въпреки направените във въззивната жалба на работодателя оплаквания, твърдения и претенции, пред РС той не е провел пълно и главно доказване на твърдените от него факти и обстоятелства в Исковата му молба, предвид което правилно и обосновано РС е приел, че не обоснован и доказан фактическия и правния извод за тяхното осъществяване.

В резултат на което и не е могло да се приеме от първата съдебна инстанция, че служителят не бил изпълнил договорното си задължение по т.8 от писменото Споразумение от 08.08.2022г. Поради което изцяло законосъобразно, обосновано и правилно РС е стигнал до извода, че предявеният пред него облигационен иск за сумата 2 780 лв. главница, представляваща парично обезщетение за причинени имуществени вреди в резултата на твърдяното неизпълнение на задължение по т.8 от Споразумение 4 от 08.08.2022 г. от служителя му Т., заедно със законната лихва върху тях от датата на завеждането на иска в РС/12.07.2023г./ до окончателното изплащане на сумите, се явява напълно неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици от това.

В хода на настоящото въззивно гражданско съдопроизводство не се доказаха направените от въззивника /работодател/ оплаквани, че служителят му е бил подписал и е бил нарушил вътрешните правила за опазване на търговската тайна по раздел VII, чл.10 от Правилника за вътрешния трудов ред на "Х.К."- ЕООД, тъй като такива доказателства не са били своевременно представени от него пред РС. Правната квалификация на исковата му претенция е по общия закон на чл.79, ал.1, пр.2, чл.82- 86 от ЗЗД, а не по специалния закон/ЗЗТТ/.

Независимо кой е бил работодател на служителя след напускане от него на ищцовия работодател, независимо къде той не е намирал физически в гр.С.З., в гр.Ш.н или на друго някакво трето място/, по първоинстанционното дело ищецът /въззивник/ при условията на пълно и главно доказване не е установил и доказал, че бившият му служител по време на работата си при него /до 08.08.2022г./ или след това /след 08.08.2022г./ е предал някаква известна му негова служебна информация на новия си работодател /„Ф.М."ЕООД, С.З./ или при друго, трето за спора лице - гражданина А.И., за да може то да се изготви оферта от страна на другия кандидат- изпълнител на същото оборудване „С.“- ООД с по- ниска цена от тази, дадена от „Х.К.“- ЕООД и в края на краищата тя да бъде одобрената за изпълнение на желаното оборудване във възложителя „Д.М."- АД, С.З..