Решение № 15430 от 12.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15430 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х.А при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело № 20241110111278 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ТПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Джерали застраховане“ АД срещу „Софийска вода“ АД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4 033,79 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Домашно имущество” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило в периода 02.01.2021 г. – 02.02.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на вземането, както и за сумата в размер на 1031,55 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до 07.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.67872/2023 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че в периода от 02.01.2021 г. – 02.02.2021 г. в гр. София, на бул. *************, в недвижим имот с предназначение: спортен обект, собственост на T. Х.а и Г. Х., били установени следи от теч, съответно влага в помещенията, които се увеличавали. След подробно обследване било установено, че причина за теча била авария във водопроводната мрежа, стопанисвана от „Софийска вода“ АД, а именно тръбопровод на бул. „Симеоновско шосе“. На 31.01.2021 г. ответникът бил уведомен за констатирания проблем от увреденото лице, като на 02.02.2021г., екипи на ответното дружество отстранили аварията. По силата на договор за имуществена застраховка, ищцовото дружество образувало преписка по щета 210775015 и след извършен оглед на правоимащите лица на 14.05.2021 г. било 1 изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4018,79 лева, като били сторени и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. С покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 30.07.2021г. ищцовото дружество предоставило на ответника 15 дневен срок за доброволно изпълнение, в който не било извършено погасяване, поради което се претендира законна лихва за забава от 15.08.2021 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи се, че не била посочена конкретна дата на настъпване на събитието, поради което не се установява кога е възникнало и не се установява причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Прави възражение за съпричиняване, като посочва, че увреденото лице уведомило ответното дружество за настъпилата авария едва на 31.01.2021 г., месец след констатиране наличието на вреди, като по този начин е допринесло за размера на вредоносния резултат. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приетата по делото Застрахователна полица № ************** се установява, че за процесния недвижим имот има сключена групова имуществена застраховка „Домашно имущество“ с ищеца, с период на покритие 20.08.2020г. до 19.08.2021г.

По повод осъществен застрахователен риск, а именно авария на тръбопроводна инсталация е образувана щета при ищеца № 210775015 от 02.02.2021г. във връзка с подадено уведомление от застрахования. На 03.02.2021г. е извършен оглед на място от представител на ищцовото дружество, за което е съставен Констативен протокол от оглед.

С ликвидационен акт № 992694/01.05.2021г. е разпоредено да се изплати в полза застрахования сумата от 4018,79 лева, обезщетение за имуществени вреди вследствие на измокряне в резултат на авария, като същото е заплатено с платежно нареждане от 14.05.2021г. в полза на Г. Х..

С регресна покана от 29.07.2021г. ищцовото дружество е поканило ответника да заплати доброволно регресното вземане по преписка № 210775015 в 15-дневен срок.

В отговор на покана с писмо от 30.03.2022г. ответникът Софийска вода е възразил срещу направената претенция за възстановяване на посочената сума, доколкото на 02.01.2021г. няма регистрирани сигнали за авария на водопровод на посочения адрес.

По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните, като в него е посочено, че от представения снимков материал е видно, че има теч с видимо жълто оцветяване - индикатор за биологично замърсена с екскременти вода, с видими следи от изсъхване и 2 ново намокряне - периодичност, която не отговаря на постоянен теч от водопровод, а на цикличен теч от канализация. В заключението е посочено, че няма регистрирани сигнали за авария на водопровод на бул. „************ на 02.01.2021 г., като за периода от 01.10.2020 г. до 02.01.2021 г. е регистрирана само една авария на канализация, на бул. *************, подадена от собственика на фитнеса, но е установено, че проблема е вътрешен за адреса и не касае „Софийска вода“ АД, тъй като уличната шахта е празна и няма авария в нея. Едва на 31.01.2021 г. се появява сигнал от посочения адрес - бул.

************* за теч от водопровод, който е отстранен за два дни, поради поголемия размер, а на 01.02.2021 г. постъпва сигнал за недовъзстановена настилка, която е възстановена до 03.02.2021 г. Според вещото лице е налице пряка връзка между проблема със запушения канал, регистриран на 12.10.2020 г. и появилите се петна в имота, установени на 02.01.2021 г., както и има пряка връзка за тяхното увеличаване и ново навлажняване с аварията на водопровода от 31.01.2021 г., в резултат на които са и видимите следи на представения снимков материал от 03.02.2021г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че евентуалният теч не е единствената причина за настъпилите вреди, предмет на делото.

От приобщеното ч.гр.д. № 67872/2023 г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че по повод подадено заявление, 04.01.2024г. е издадена заповед по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумите, описани в исковата молба. Поради подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение, в изпълнение на указанията по чл.415, ал.1, т.1 ГПК в срок е предявен настоящият иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата.

От приетата по делото застрахователна полица се установява, че между ищеца и увреденото лице е налице валидно облигационно правоотношение по действително застрахователно правоотношение. Не се спори и се установява 3 по делото и че на собственика на процесния недвижим имот е заплатено застрахователно обезщетение по банков път в посочения в исковата молба размер. От приетите по делото доказателства, в това число и писмо от Софийска вода, се установява, че на 31.01.2021г. е подаден сигнал от Г. Х. към ответното дружество за настъпила авария на адреса, на който се помещава процесния фитнес салон, като течът е отстранен на 02.02.2021г.

Съгласно трайната съдебна практика за реализиране на отговорността на възложителя по чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 45 ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия. 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа. 3.

Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. 4. Причинителят да има вина за вредите.

Отговорността на възложителя е обективна и има гаранционно-обезпечителна функция. Ответното дружество, по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е "ВиК оператор" и в това качество извършва водоснабдителни и канализационни услуги. По силата на чл. 1, ал. 2 от този закон, в кръга на тези услуги се включват и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи. Следователно е налице възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД от ответника на друго лице- негови работници и служители на работа по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като ответното дружество осъществява това свое нормативно установено задължение чрез своите работници и служители. Налице е и протовоправно бездействие на работниците на ответника да поддържат водопреносните мрежи в изправно състояние.

Видно, както от приетото заключение по СТЕ, така и от представените писмени доказателства са налице увреждания по застрахованото недвижими имущество, като същото е било наводнено вследствие на теч. Съдът намира обаче, че ищецът не е доказал всички имуществени вреди да са в пряка и непосредствена връзка с аварията, констатирана на 31.01.2021г. В приетото заключението е посочено, че видно от снимковия материал има теч с видимо жълто оцветяване, което е индикатор за биологично замърсяване с екскременти вода, с видими след от изсъхване и ново намокряне, представляващо периодичност, която не отговаря на постоянен теч от водопровод, а на цикличен теч от канализация. Доколкото по делото има данни, че октомври месец 2019г. застрахованият е подал сигнал към Софийска вода за проблеми с канализация, по който сигнал е направена проверка и е установено, че уличната канализация, която е в ресора на Софийска вода АД, работи нормално и шахтата не е запушена, то съдът намира, че част от констатираните вреди по имота не са вследствие на повредения тръбопровод.

В случая, както се установи, увредите на имотите на застрахованото имущество са настъпили резултат на комплексни причини и съответно отговорността следва да бъде разпределена между всички, които с действия 4 или бездействия са довели до вредоносния резултат.

В заключението е посочено, че стойността на щетите, нанесени на застрахованото имущество, съответно стойността на СМР за отстраняване им по пазарни цени към датата на събитието е в размер на 4018,79 лева. Вещото лице по СТЕ експертиза въпреки че е дал заключение за комплексни причини за настъпване на щетите в имота на ищеца, не е посочил конкретния принос на всеки един фактор. При това положение, като взе предвид овехтяването на имота, доколкото то също е допринесло за причиняване на щетите, проблемите с вътрешната канализация и хидроизалацията, които са задълбочили вредоносния процес, съдът приема, че по правилото на чл. 162 ГПК стойността на средствата за отстраняване на щетите следва да бъде намалена с 40 % или с 1607,52 лева.

Предвид горното, съдът намира предявения регресен иск по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ за основателен до размера от 2411,27 лева, като за горницата следва да бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за сумата от 15 лева – ликвидационни разходи.