Определение № 1195 от 06.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1195 гр. Стара Загора, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20265500500660 по описа за 2026 година Обжалвано е протоколно определение № 115 от 23.07.2026 г., постановено по гр.д. № 40/2026 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, с което е отхвърлена молбата на ответника делото да бъде прекратено и изпратено за разглеждане по правилата на местната подсъдност на Районен съд Велинград.

Частният жалбоподателят счита, че определението е постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, в противоречие със задължителната практика на ВКС и на Съда на ЕС и Директива (ЕС) 2024/1069, поради което следвало да бъде отменено.

Счита, че първоинстанционният съд е смесил две различни хипотези – местоизвършване на деянието и мястото на настъпване на вредите.

Позоваване се на разпоредбата на чл.115 ГПК, която не предвиждала алтернативна подсъдност по място на настъпване на вредите.

Първоинстанциноният съд неправилно тълкувал практиката на ВКС и СЕС. Изборът на ищеца на РС Гълъбово не бил продиктуван от близостта на спора с този район, а от обстоятелството, че ищецът упражнява институционална власт именно там. Ищецът бил кмет на града много мандати, който факт пораждал обоснована загриженост за безпристрастността на местните институции и представлявал класически случай на forum shopping.

Частният жалбоподател се позовава на одобрен правитествен законопроект за изменение на ГПК, който представлявал официален израз на волята на законодателя и авторитетно тълкуване на обществения интерес, който следвало да бъде защитен. Производството пред РС Гълъбово отговаряло на всички индикатори на SLAPP дело, предвидени в одобрения законопроект.

Частният жалбоподател счита, че правилото на чл.105 ГПК е приоритетно и не е надлежно дерогирано. Позоваване на на определение на ВКС, в което било прието, че при конкуренция между обща и специална подсъдност, съмнението 1 се тълкувало в полза на общата подсъдност. В случая специалната подсъдност не била надлежно доказана. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното определение и да прекрати производството пред РС Гълъбово поради местна неподсъдност и да го изпрати на надлежния съд – РС Велинград.

По делото не е постъпил отговор от другата страна.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба от Н. Т. К. от гр. Г., с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от изявления и информация, разпространена в интернет пространството. Искът е предявен срещу Й. А. М. с настоящ адрес в гр. С.и постоянен – в гр. В..

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането за отвод поради местна неподсъдност на делото.

Определението е правилно.

Предявеният иск е за непозволено увреждане и съгласно чл.115, ал.1 ГПК той може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Става въпрос за особена местна подсъдност, която е и изборна – целта е да се облекчи пострадалия от непозволеното увреждане. За местоизвършване на деянието се счита всяко място, където се е осъществил елемент от неговия фактически състав. Настъпването на вредата е завършващ елемент на непозволеното увреждане. Когато деликтното деяние се изпазява в разпространение на изявления или информация в интернет пространството, това деяние се отличава от обичайните деликти. При него липсва пространствена връзка между деянието и точно определено географско място.

Разпространените изявления или информация стават достъпни веднага от всички географски точки с достъп до мрежата на интернет, а те са почти неограничени по брой и на територията на целия свят. Поради особеностите на електронната среда и многобройните възможности за намеса в нея чрез публикации, единствената сигурна връзка на такива деяния с определено физически конкретизирано пространство, е мястото на настъпване на вредите от него, което най-често и обичайно съвпада с местопребиваването на пострадалия - там където той е възприел направените в интернет изявления на ответника или разпространената в тази виртуална среда информация. Тази връзка е изведена и в Решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 при тълкуване на чл. 5, т. 3 от Регламент 44/2001, според който по дела относно гражданска отговорност, деликт или квазиделикт, специална компетентност притежават съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие. Нормата на аналогичния член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 г. /в сила от 10 януари 2013, а се прилага от 10 януари 2015 година/ гласи: „по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт - в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“. При 2 тълкуване на тази норма, в отговор по преюдициално запитване, в Решение на Съда на ЕС от 17.10.2017 г. по дело С-194/16/ е посочено, че „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, се свързва едновременно с настъпването на събитието и настъпването на вредата и е обосновано с това, че там ще се улесни събирането на доказателства, а и интензивността на въздействие е най-голяма, т. е. вредата е настъпила в найголяма степен. При това тълкуване е отречена възможността лице, което твърди, че неговите права, свързани с личността му, са били нарушени чрез публикуването на отнасящи се до него неверни данни в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, да може да предяви претенция пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, а такава претенция следва да бъде предявена само пред компетентната юрисдикция, т. е. пред съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, което, ако е публикация в интернет, е там, където засегнатият, твърдящ увреждане, е възприел направените в интернет изявления на ответника или разпространената в тази виртуална среда информация (така О-165-2022, І г.о.; О-50216-2022, І г.о.).

В настоящия случай, ищецът е избрал и е предявил иска си пред РС Гълъбово. Като се съобразят данните по делото и твърденията на страните, и предвид разрешението, дадено в посочените по-горе определения на ВКС, местно компетентен да разгледа спора по критерия по чл. 115, ал. 1 ГПК е избраният от ищеца съд. Възражението на частния жалбоподател за неподсъдност на делото предвид нормата на чл. 105 ГПК е неоснователно.

Тази норма е неприложима с оглед предоставената възможност за избор на ищеца и даденото тълкуване на понятието „местоизвършване на деянието“.

Възражението за злоупотреба с право „на избор на форум“ е неотносимо към местната подсъдност, а възражението относно одобрения правителствен законопроект за изменение на ГПК – несъстоятелно.

С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че производството по делото правилно не е било прекратено, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 115 от 23.07.2026 г., постановено по гр.д. № 40/2026 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, с което е отхвърлена молбата на ответника делото да бъде прекратено и изпратено за разглеждане по правилата на местната подсъдност на Районен съд Велинград.

Делото да се върне на

РС

3

Гълъбово за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4