Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1010 от 05.03.2026, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 235/2026
Вид
Определение № 1010
Подписан
05.03.2026
Състав
Златко Мазников

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1010

Стара Загора, 05.03.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ като разгледа докладваното от съдията Златко Мазников административно дело № 235/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 и 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. Н. К. от гр. Стара Загора против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1228-000148 от 31.01.2026 г., издадена от Г. Й. А. на длъжност Началник група в сектор „Пътна полиция“ („ПП“) към ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з” (гг) от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУПМС) на водач, който е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

От фактическа страна прилагането на ПАМ се основава на обстоятелството, че на 31.01.2026 г. около 11,52 часа в гр. Стара Загора по ул. „Сирма войвода“ в посока запад-изток К. Н. К. е управлявала собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер], като на кръстовището с ул. „Хрищян войвода“ не съобразила поведението си с пътен знак В2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“) – предприела и извършила маневра завой наляво, без да пропусне движещия се по пътя лек автомобил „Форд Мустанг“ с рег. № [рег. номер], вследствие на което блъснала последния в предната му лява част с предната дясна част на управлявания от нея лек автомобил, а от удара лекият автомобил „Форд Мустанг“ се отклонил вдясно по посоката си на движение и с предната си дясна част се блъснал в бордюр, но К. не спряла и не установила последиците от пътно-транспортното произшествие (ПТП). Посочено е, че с деянието си К. е извършила нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, както и че за нарушението й е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1381979 от 31.01.2026 г., въз основа на който е издадена ЗППАМ.

В жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта по съображения, че с изпълнението на административния акт ще бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателката, тъй като страда от артериална хипертония и се нуждае от редовен медицински контрол, а живее сама в отдалечен квартал на гр. Стара Загора с ограничен обществен транспорт и лишаването й от възможност да управлява МПС затруднява достъпа й до лечебни заведения и аптеки и снабдяването й с основни продукти, поради което води до сериозен стрес и риск за здравословното й състояние.

След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на оспорената заповед е неоснователно.

Оспорената заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл. 166, ал. 1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея ПАМ са постановени на основание чл. 171, т. 1, б. „з” (гг) от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедта не спира изпълнението на ПАМ. В ЗДвП не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК – когато предварителното изпълнение може да му причини значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.

По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В случая, дори да се приеме, че жалбоподателката страда от артериална хипертония с оглед на представеното медицинско направление от 18.12.2026 г., и че живее сама в отдалечен квартал на гр. Стара Загора – кв. Зора предвид адреса й, тези обстоятелства не обуславят твърдяната възможност от настъпването на значителни или трудно поправими вреди за нея, поради отнемането на СУМПС и невъзможността вследствие на това да ползва автомобила си за придвижване, в т. ч. до лечебни заведения или аптеки или за снабдяването й с основни продукти, тъй като кварталът, в който тя живее, е обслужван от редовни линии на градския транспорт, а относно снабдяването й с основни продукти – в квартала има магазини за хранителни стоки, т. е. затрудненията за жалбоподателката, свързани с изпълнението на оспорената заповед до решаването на въпроса за нейната законосъобразност, не са необичайни и/или трудно преодолими до степен, поставящи в опасност здравето й и/или задоволяването на ежедневните й нужди. Неотносимо към преценката за наличието на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК е твърдението, че жалбоподателката не е извършила нарушението, за което й е наложена процесната ПАМ – достоверността на същото има отношение към законосъобразността на оспорената ЗППАМ и подлежи на установяване в хода на производството по нейното обжалване. Следователно данните по делото не обосновават необходимост от спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалваната заповед, поради наличието на засегнат интерес на жалбоподателката, който е равен по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото в случая се касае за причинено ПТП, а целта на приложената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата.

С оглед на изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че искането за спиране на изпълнението на оспорената заповед е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и 3 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 и 6 от ЗДвП

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на К. Н. К., [ЕГН], за спиране на изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000148 от 31.01.2026 г., издадена от Г. Й. А. на длъжност Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.

Съдия: