Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1621 от 30.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1635/2026
Вид
Решение № 1621
Подписан
30.06.2026
Състав
ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1621 гр. Бургас, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20262120101635 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, ГПК.

Делото е образувано по повод исковата молба на С. В. М., със съдебен адрес в гр. ***, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище гр. ***, с която претендира признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед № *** год. на изп. дир. на ответника; възстановяване на ищеца на предишната работа – на длъжност *** в предприятието на ответника, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 7200 евро, представляваща обезщетение за времето, през което С. М. е останала без работа поради незаконното уволнение, дължимо за 6-месечния период 17.02.-17.08.2026 год., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на паричното вземане.

Правните основания на предявените обективно съединени искове са чл.

344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Исковата молба е пояснена с писмена молба от 22.04.2026 год.

В проведеното по делото на 25.06.2026 год. открито заседание ищецът 1

С. М. е изменила предявения главен осъдителен иск, като е намалила размера му от 7200 евро до 6482,28 евро; изменението е прието с протоколно определение от същата дата.

Ищецът С. М. е изложила следните фактически и правни твърдения: страните са били обвързани с безсрочно трудово правоотношение, което е било прекратено от ответника на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, КТ – поради дисциплинарно наказание „Уволнение”; прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като е извършено в нарушение на законовите разпоредби, без да е налице законово основание за това, както и че заповедта е издадена от лице, нямащо необходимите правомощия (представителна власт); процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е опорочена, тъй като е налице преднамерено поведение от страна на работодателя, който предварително е взел решение да уволни ищцата и само е търсел формален повод, който привидно да му послужи като основание за това; спрямо ищеца е бил „наложен тормоз“ през последните няколко месеца под формата на дисциплинарни проверки и производства; нарушен е чл. 193 във вр. с чл. 189, КТ, тъй като не са поискани обяснения от служителя С. М. и не е извършена преценка за тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението й; налице е злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, КТ; работодателят е търсил начин да принуди ищцата да напусне сама, като й е създавал непрекъснати проблеми на работното място; ищецът С. М. не е можела да се запознае с подадения срещу нея рапорт, въпреки че е поискала да стори това, за да разбере какво е нарушението, за което е обвинена; не е извършено соченото в заповедта нарушение; от ищеца са изискани обяснения, но неясно и не се разбира какво е точно нарушението и за какво точно се искат обясненията; не е конкретизирано кое е задължение на ищеца не е изпълнено; не е налице неупражнен контрол, защото служителите на ответника, които заемат длъжност *** работят при работно време от 8 часа дневно, с променливи граници от 8 ч. до 19 ч., а периодът на задължителното им присъствие е от 8 ч. до 12 ч. и от 15 ч. до 17 ч.; ако е вярно, че на 18.12.2025 год., в 14.00 часа, един от отчетниците не е присъствал в офиса на ответника, то това е било, защото е изпълнявал служебните си задължения на терен – отчитане на водомери и обработка на данни, свързани с предстоящо фактуриране, и към този момент не е налице задължение за присъствие в офиса; обработката и контролът на отчетните данни преди 2 фактуриране е задължение по длъжностната характеристика, а неизпълнението му би довело до грешки, за които служителите носят отговорност; отчетникът е изпълнявал служебните си задължения в интерес на работния процес и дружеството; налице е само формално спазване на правилата на КТ относно искането на обяснения от служителя преди налагане на наказание; в заповедта за налагане на наказание дори не е обсъдено даденото обяснение, а само формално се посочва, че не се приемат обясненията; не са налице извършени нарушения, още по-малко виновно, каквото е изискването на чл. 186, КТ; когато има неизпълнение, ако то не е виновно, а е по обективни причини или субективни, не се налага наказание, доколкото не е налице основание за това; заповедта е немотивирана, изпълнена е с преразказ на събития; не е изяснено има ли настъпили неблагоприятни последици за ответника и/или за работещите в него, възникнала ли е опасност от такива последици; съдът е длъжен да прецени съответствието между тежестта на наказанието и тежестта на извършеното нарушение, съобразно с всички критерии по чл. 189, ал. 1, КТ; налице е несъразмерност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание с тежестта на евентуално извършените дисциплинарни нарушения; ищцата се ползва от закрилата по чл. 333, КТ, тъй като има заболяване на *** (***), което обстоятелство е посочила, както и че приема постоянно медикаменти, поради което е следвало да се получи предварително писмено съгласие от Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, което не е сторено.

В проведеното първо открито заседание ищецът е оттеглил твърдението си за незаконност на уволнението поради издаване на заповедта от лице без представителна власт за работодателя.

Ответникът е признал допустимостта на исковете, но ги е оспорил като неоснователни и е изложил следните насрещни твърдения и възражения: процедурата по налагане на дисциплинарно наказание не е опорочена; дисциплинарното производство срещу ищеца С. М. е образувано въз основа на рапорт с вх. № *** год., съставен от Г. Д. К., заемащ длъжността ***, според който на 18.12.2025 год. служителката П. У., заемаща длъжност *** е трябвало по график да извърши проверка и да предаде отчетите от мобилното си устройство в сградата на ответника в ***; около 14.00 часа ръководителят Г.

К. потърсил служителя П. У., но тя не била на работното си място и по-късно посочила, че в сградата било шумно, поради което тя се е върнала в дома си, за 3 да извърши отчета на измервателния си уред; след това ръководителят Г. К. е потърсил ищцата С. М., в качеството й на пряк ръководител на отчетника П.

У., с въпрос защо не следи за спазване на работното време от подчинените й отчетници, а отговорът на С. М., цитиран в рапорта е, че „за нея е нормално инкасаторите да не спазват работното време“; поискани са обяснения от ищеца по реда на чл. 193, КТ – тя е депозирала писмени обяснения, в които заявява, че служителите в дружеството, които заемат длъжността *** работят с променливи граници от 08.00 часа до 19.00 часа, като периодът на задължително присъствие е от 08.00 часа до 12.00 часа и от 15.00 часа до 17.00 часа; налице са противоречия, които създават съмнения в достоверността на изложените факти; в писмените си обяснения ищецът не сочи факти, от които да е видно, че е дала конкретни указания за спазване на работното време и е упражнила ефективен контрол; установено е, че е извършено нарушение на трудовата дисциплина при гореописаната фактическа обстановка – на 18.12.2025 год. служителят С. М., заемаща длъжността ***, е нарушила задължението си, като бездействала по отношение на основни трудови задължения, които характеризират заеманата от нея ръководна длъжност, и с поведението си е нарушила йерархията на вътрешноорганизационните отношения в дружеството и е разрешила на подчинен отчетник да напусне работното си място и да прекъсне изпълнението на служебните си задължения в разрез с установения график, без уважителни причини и без да уведоми прекия си ръководител – Г. К.; деянието се квалифицира като нарушение на чл.

187, ал. 1, т. 10, КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред, както и задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение, обективирани в длъжностната характеристика; не е спазено правилото на чл. 25, ал. 10 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответника във вр. с чл. 6, ал. 1 от Етичния кодекс – служителите са длъжни да бъдат лоялни и да пазят доброто име на дружеството, като спазват разпоредбите на Етичния кодекс, действащ в дружеството, служителите на дружеството са длъжни да спазват установената в дружеството йерархия на вътрешноорганизационните отношения като стриктно съблюдават вътрешните актове, нарежданията на непосредствените си ръководители и на ръководството на дружеството; нарушени са и конкретни задължения, обективирани в длъжностната характеристика – да проверява работата на отчетниците-водомери в звеното, като изготвя писмени доклади 4 до прекия си ръководител при установяване на нередности; процесното нарушение на трудовата дисциплина не представлява единична, инцидентна проява, а е трето по ред дисциплинарно нарушение в рамките на една година; при налагане на санкцията са отчетени целите на дисциплинарната отговорност и принципът на съразмерност по чл. 189, ал. 1, КТ; неглижирането на спазването на работното време провокира към неспазването му и води до демотивация на всички останали служители; в заповедта се отчита, че са налице всички предпоставки, за да бъде определено най-тежкото по степен наказание, като са отчетени демонстрираното одобрение към нарушаване на работното време и липса на самокорекция, длъжността на служителя и неговите контролни функции, наличието на предходни нарушения на трудовата дисциплина, отрицателното въздействие върху дисциплината и мотивацията на останалите служители, както и разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3, КТ; деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“, тъй като служителят С. М. е била наясно с утвърдения график за работното време на отчетниците измервателни уреди за район *** за м. декември 2025 год., така и със задължението си да осъществява пряк контрол върху работата на инкасаторите, но въпреки това съзнателно е допуснала и толерирала нарушението, без да предприеме действия за отстраняването му и без да информира прекия си ръководител; дисциплинарното производство е проведено при спазване на правилата, установени в трудовото законодателство; работодателят законосъобразно е изпълнил задължението си да изиска писмени обяснения от работника; за ответника не съществува задължение да запознае ищцата с постъпилия рапорт и запознаването не е условие за законосъобразност на производството; в писмо изх. № *** год. съвсем ясно е посочена причината за изисканите писмени обяснения и подробно е описано нарушението на конкретни задължения на работника; не е вярно, че отчетникът не е бил в офиса, защото е изпълнявал служебните си задължения на терен – отчитане на водомери; на 18.12.2025 год. П. У. е била на отчет за времето от 10.00 часа до 13.00 часа, което означава, че след 13 ч. няма как да е била на терен; на същата дата не й е възложена работа по извършване на отчет в часовия диапазон от 17.00 до 19.00 часа, следователно за нея е било в сила работното време от 8 часа дневно, започващо от 08.00 часа до 12.00 часа, с обедна почивка от 12.00 до 13.00 часа, и продължаващо от 13.00 до 17.00 часа; в заповедта за налагане на наказание подробно е обсъдено 5 съдържанието на писмените обяснения, дадени от работника; при постъпването си на работа, в автобиографията си ищцата е попълнила, че не страда от изброените заболявания, тя не разполага с експертно решение на ТЕЛК, което да изисква съответното разрешение от Дир. „Инспекция по труда“ – Бургас; не е налице такова заболяване на ищеца С. М. към момента на връчване на заповедта за уволнение; оплакванията на ищеца не сочат на нито една от болестите, предвидени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал.