Решение № 512 от 21.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000234 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ОПТИМА ГАРАНТ ИНВЕСТ“-ЕООД – ищец в първата инстанция против решение №260728 от 14.12.2022 год., постановено по т.д.№ 1386/2020 год. на СГС, ТО, VI-1 състав, с което е отхвърлен предявения от „Оптима Гарант Инвест“ ЕООД срещу „Еф Асетс“ ЕАД /с предишно наименование „Ес Пи Ай - 95“ АД/, иск с правно основание чл.95, ал.1, с предишна редакция чл.94, ал.1 ЗАПСП за заплащане на сумата 24 358 лева, представляваща обезщетение за ползване без съгласие и договор на собствено на ищеца авторско право, възникнало през м.

12.2007 г. за инвестиционен проект по част „Архитектура“, заедно с части:

„Конструкции до кота ±0,00 - технически проект, „Електроинсталации“ - идеен проект, „ВиК“ - идеен проект, „ОВК“ и „ТТЕ“ - идеен проект, „Трасировъчен чертеж и ВП“ - технически проект, „ПБЗ - технически проект“ и „Инженерно Геоложко проучване“, за обект „Търговски център“ в УПИ VIII-1972, кв. 225 по плана на гр. Поморие, собственост на „Ес Пи Ай-95“ АД, който проект Община Поморие е одобрила на 24.03.2009 г. и въз основа на което на ответника е издадено разрешение за строеж № 61/11.05.2009 г. за горепосочения обект.

Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Въззивната жалба е подробно аргументирана. Моли въззивния съд да отмени решението като неправилно и противоречащо на закона и уважи предявения иск като основателен и доказан.

1

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в първата инстанция „Еф Асетс“ ЕАД /с предишно наименование „Ес Пи Ай - 95“ АД/ чрез пълномощника му адв.Й. Д., с който оспорва въззивната жалба като нередовна, а ако съдът я приеме за редовна, да я отхвърли като неоснователна. Подробни доводи против твърденията на жалбоподателя са наведени в отговора. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Въззивният съд с определението по чл.267 ГПК е приел подадената въззивна жалба за редовна. Видно от мотивите на същата, жалбоподателят подробно и последователно е развил доводи в какво се състои неправилността на решението, като най-общо същите могат да се обобщят като твърдения за материална незаконосъобразност и необоснованост. По тези съображения, предвид констатираната редовност на жалбата, делото е насрочено в о.с.з., разгледано е и е прието за решаване по същество

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, изложени в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно – обосновано е и съобразено със събраните доказателства и относимите законови разпоредби на ЗАПСП.

Въззивният съд изцяло споделя изложените от първата инстанция фактически констатации и правни изводи, които се подкрепят от събраните в производството писмени доказателства и съдебни експертизи /СТЕ/ и на основание чл.272 от ГПК препраща към изложените мотиви, които споделя.

Твърденията и оспорванията, които се правят във въззивната жалба, са правени и пред първоинстанционния съд, на които той е дал убедителен отговор.

От събраните в първата инстанция писмени доказателства се установява следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.95, предишен чл.94 от ЗАПСП за заплащане на обезщетение в размер на 24 358 лева /след допуснатото изменение - намаляване на иска/ за изготвен от него идеен инвестиционен проект, обхващащ съгласно изискванията на ЗУТ съответните части, в частта „Архитектурна“, който проект е използван от ответника без разрешение и съгласие от ищеца.

В исковата си молба ищецът „ОПТИМА ГАРАНТ ИНВЕСТ“-ЕООД твърди, че е извършил проучвателни и проектни работи за обект „Търговски 2 център“ в УПИ VIII-1972, кв. 225 по плана на гр.Поморие, собственост на ответника „Ес Пи Ай-95“ АД, понастоящем с наименование „Еф Асетс“ АД във фаза Идеен инвестиционен проект /ИИП/, в обхват и съдържание по съответните части, съгласно изискванията на чл.139 ЗУТ, във връзка със заявеното от ответника желание за проучване на разрешение за строеж за обекта по реда на чл.142, ал.2 ЗУТ. Посочва, че общата стойност на проучвателните и проектни работи за обекта във фаза Технически инвестиционен проект възлизала на 59 600 евро без ДДС, като само стойността на идейния инвестиционен проект по част „Архитектура“, техническия проект по част „Конструкции“ до кота ±0,00 и изискуемите становища и идейни решения по останалите части възлизали на сумата 17 880 евро без ДДС.

Твърди, че изпълнението на възложените дейности стартирало през 2007 г. Опитвал да сключи и формален договор за възлагане от страна на ответника, но последният постоянно отлагал подписването му и договор за проектиране не бил сключен, въпреки разменената кореспонденция.

Независимо от това, през м. декември 2007 г. ИИП по част Архитектура /заедно с части Конструкции до кота ±0,00 - технически проект, Електроинсталации - идеен проект, ВиК - идеен проект, ОВК и ТТЕ - идеен проект, Трасировъчен чертеж и ВП - технически проект, ПБЗ - технически проект и Инженерно геоложко проучване/, бил завършен и предаден по указание на ответника на фирма „Консултантска Инженерна Група“ ООД, за изготвяне на Доклад за оценка на съответствието на проектната документация със съществените изисквания за обектите, съгласно сключен със същата фирма Договор от 25.03.2008г. След окомплектоване на проекта с Комплексния доклад, същият бил внесен за одобряване в Община Поморие и след заплащане на такса „одобряване“ от страна на ответника, бил одобрен на 24.03.2009 г., а през м. май 2009 г. , след заплащане на такса „разрешение за строеж“, пак от страна на ответника, било издадено и Разрешение за строеж № 61/11.05.2009 г. за горепосочения обект.

Поканил ответника да му заплати дължимото проектантско възнаграждение в размер на 17 800 евро, като след отказа му завел иск по чл.59 ЗЗД, който бил частично уважен за сумата 6 120 евро и лихва от 3 726,38 лева. Посочва, че с банков превод получил на 26.10.2018 г. присъдените суми.

Ищецът твърди, че ответникът е използвал изработения от него ИИП без да е направил каквито и да е разходи за това, за сметка на ищеца.

Счита, че за него на основание чл.2, вр. чл.3, ал.1, т.6-9 ЗАПСП е възникнало авторско право за изработения Идеен инвестиционен проект.

Обекта на авторското право на ищеца било ползвано от ответника без негово съгласие. За това ползване не било заплатено никакво възнаграждение, като това възнаграждение не е тъждествено, а е различно от присъдената на основание чл.59 ЗЗД сума по приключилото дело.

3

Счита, че ответникът му дължи обезщетение за ползването без основание на обекта на авторското му право, възникнало на база на изработените и в последствие одобрени ИИП, въз основа на които проекти е издадено Разрешение за строеж и върху които се разпростира закрилата на ЗАПСП. В този смисъл моли съда да постанови осъдително решение в посочения по-горе размер от 24 358 лева, вместо 30 000 лева, съгласно допуснатото от съда с протоколно определение от 21.02.2022 г. изменение в размера на иска.

Ответникът „Еф АСЕТС“-ЕАД е оспорил предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.

Счита, че иска е предявен срещу ненадлежна страна, тъй като посоченият в ИМ имот от месец декември 2009 г. не е собственост на ответника. Поддържа, че ИИП, който ищецът твърди да е изготвил, не е обект на авторско право по смисъла на чл.3, ал.1, т.6 и т.8 ЗАПСП. Посочва, ч е ищецът не е предавал на ответника въпросния идеен проект и ответникът не го е ползвал.

Дори и да се приеме, че ищецът е предал на ответника проекта и ищецът го е използвал, то ищецът се е съгласил същият да се използва по предназначение. Впоследствие ищецът никога по никакъв начин не се е противопоставял за използването на този идеен проект. Счита, че за да се ползва от защитата на ЗАПСП, ищецът следва да докаже, че ответникът е използвал изработения ИИП за изграждане на още сгради, идентични на обект „Търговски център“ в УПИ VIII-1972 по плана на гр.Поморие, а именно, че проектът е ползван многократно, като доказателства в тази насока няма.

Твърди, че с изплащане на сумата по решението по иска по чл.59 ЗЗД ответникът се е издължил напълно към ищеца и не дължи допълнително заплащане на обезщетение.

Извън горното, прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

За да отхвърли иска, съдът е приел, че от доказателствата по делото – влязлото в сила решение между страните по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, заключението на СТЕ и останалите писмени доказателства, приема за установено, че процесният идеен проект за обекта, за който ответникът е получил разрешение за строеж, е изработен от ищеца. Приел е също, че това е станало по устно възлагане на ответника, в резултат на което ищецът е изготвил инвестиционния проект за процесния обект, за когото впоследствие е сключен договор от 25.03.2008г. между ответника и „Консултантска инженерна група“ ООД за консултантски услуги за оценка на съответствието му. С изготвения на 20.02.2009 г. от това дружество Комплексен доклад е прието, че инвестиционният проект за строежа е 4 изготвен в съответствие с действащата нормативна уредба и съществените изисквания към строежите. Следователно изготвеният от ищеца проект, отнасящ се до част „Архитектура“, по смисъла на чл.3, ал.1, т.8 ЗАПСП представлява произведение на науката, което е резултат от творческа дейност на ищеца, т.е.закрилян обект на авторско право.

От друга страна обаче съдът е приел, че не е налице другата предпоставка за уважаване на иска - използване без разрешение на автора на обекта на правото на защита. За да направи този извод, съдът е взел предвид твърденията на ищеца в ИМ, че през м. декември 2007 г. ИИП по част Архитектура /заедно с части Конструкции до кота ±0,00 - технически проект, Електроинсталации - идеен проект, ВиК - идеен проект, ОВК и ТТЕ - идеен проект, Трасировъчен чертеж и ВП - технически проект, ПБЗ - технически проект и Инженерно геоложко проучване/, бил завършен и предаден по указание на ответника на фирма „Консултантска Инженерна Група“ ООД, за изготвяне на Доклад за оценка на съответствието на проектната документация със съществените изисквания за обектите, съгласно сключен със същата фирма договор.След окомплектоване на проекта с Комплексния доклад, същият бил внесен за одобряване в Община Поморие и след заплащане на такса „одобряване“ от страна на ответника, бил одобрен на 24.03.2009 г., а през м. май 2009 г., след заплащане на такса „разрешение за строеж“, пак от страна на ответника, било издадено и строително разрешение за обекта.

Затова съдът е заключил, че ищецът е действал по възлагане на ответника и сам е предоставил ползването на обекта на авторското право - проект в част „Архитектура“. Фактическото изработване на проекта, който е строго индивидуален, както самият ищец посочва, е извършено по възлагане на ответника. Това означава, че е налице съгласие от страна на ищеца да създаде обект на авторско право, който да може да се ползва от лицето, възложило изготвянето му. По делото не са събрани доказателства ищецът да се е противопоставил на това ползване, както и страните да са уговорили възнаграждение за ползване на проекта.

При тези разсъждения съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е извършил действия, с който е нарушил авторското право на ищеца, поради което е отхвърлил иска като неоснователен.