Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 631 от 30.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2666/2021
Вид
Решение № 631
Подписан
30.11.2021
В сила
30.11.2021
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Пловдив, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215300502666 по описа за 2021 година

Постъпила е жалба вх.№12399/14.10.2021 г.по описа на ПОС, от П. Т. А.,ЕГН ********** чрез адв.И.П. против действията на ЧСИ Константин Павлов с рег.№824 с район на действие ОС-Пловдив по изп.д.№1351/2015 г.–разпореждане на ЧСИ от 31.08.2021 г., с което ЧСИ е отказал да отмени наложените запори върху банковите сметки и получаваната пенсия от длъжника в ЦКБ АД и да отмени насрочения на 30.09.2021 г. опис на движими вещи, находящи се в ***.

Моли да се отмени обжалвания отказ и да се задължи ЧСИ да извърши исканото изпълнително действие.

Ответникът по жалбата – взискателят „С.Г. Груп“ЕАД-гр.София, ЕИК 205942517 – не взема становище по жалбата.

Съдия-изпълнителят дава обяснения по реда на чл.436 ал.1 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата е допустима, а по същество – неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в 2-седмичния срок по чл.436/1/ ГПК. По същество:

Предявената жалба от длъжника е с пр.осн. чл.435 ал.2,т.2 от ГПК.

Съдът намира, че доводите за допуснати нарушения от СИ са неоснователни, съображения:

1

1. по отношение на запора върху пенсията му за инвалидност и соц.помощи:

Оплакването на жалбоподателя е, че получаваната от него пенсията за инвалидност и соц.помощи е в пъти под минималната работна заплата за страната, поради което неговото вземане попада под защитата на чл.446 и 446а, ал.1 и 2 от ГПК тъй като е несеквестируем доход на осн.чл.444, ал.8 ГПК.

По направените доводи и оплаквания ПОС на намира следното:

Съгласно чл.444,т.8 ГПК несеквестируеми са предвидените в друг закон вещи и вземания на длъжника като неподлежащи на принудително изпълниение, а според чл.446,ал.1,т.1,2 3 от ГПК- ако изпълнението е насочено върху пенсията на длъжника, която е над минималната РЗ, може да се удържа само горница в посочените случаите, когато лицето получава месечно възнаграждение в размер над минималната РЗ; в т.13 от ТР №2/2013 г. от 26.05.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се приемат за несеквестируеми вземанията на длъжника по сметка в банка, по която постъпват плащания по несеквестируеми вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

ЧСИ счита, че длъжникът е представил по ИД разпореждане от НОИ от 22.12.2017 г., което счита, че не е актуално, а актуални данни не бил представил; че в запорното съобщение от 11.08.2021 г., с което е наложен запор на банковите сметки на длъжника е казано, че удръжки се правят при спазване на правилата за несеквестируемост по чл.446 ГПК. След като на 23.8.2021 г. е получен отговор от НОИ, че пенсията на длъжника е под минималната РЗ и че няма да пристъпва към принудително събиране на вземането, ЧСИ приема, че сумите с характер на социални помощи са несеквестируеми и остават на разположение на длъжника.

ПОС намира, че съгласно чл.446а, ал.2 ГПК, запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетениеято по ал.1 изцяло, както и спрямо пенсията на длъжника до размера на минималната работна заплата. Следователно, съгл.цитираната разпоредба, чл.451 ,ал.1 ГПК няма да намери приложение и длъжникът въпреки наложения запор ще може да се разпорежда с пенсията си, защото запорът няма действие по отношение на това вземане.

Горното налага извода, че обжалваното действие на ЧСИ е законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение.

2.По отношение на насрочения опис на движими вещи:

Аргументът на длъжника е, че той не е собственик на жилището с адрес *** тъй като се е разпоредил с притежаваните от него ид.ч., за което представя НА за дарение №176,д.556/28.12.2015 г. на нотариус М.П-А и НА за дарение №130,д.526/2008 г. на нотариус Св.Й, от които се установява, че процесният имот е собственик на трети лица.

Аргументът на ЧСИ е, че съгл. справка ГРАО от 09.08.2021 г. длъжникът е с постоянен и настоящ адрес в ***.

2

ПОС намира, че няма пречка да се насрочи опис на дв.вещи в това жилище, след като длъжникът е с постоянен и настоящ адрес в ***, независимо, че не собственик, същият може да живее в него и да има дв.вещи в този имот. Ако се опишат вещи на трети лица, те могат да се защитят по реда на чл.435,ал.4 ГПК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№12399/14.10.2021 г. по описа на ПОС на П. Т. А.,ЕГН ********** против действията на ЧСИ Константин Павлов с рег.№824 с район на действие ОС-Пловдив по изп.д.№1351/2015 г.–разпореждане на ЧСИ от 31.08.2021 г., с което ЧСИ е отказал да отмени наложените запори върху банковите сметки и получаваната пенсия от длъжника в ЦКБ АД и да отмени насрочения на 30.09.2021 г. опис на движими вещи, находящи се в ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3