Определение № 1248 от 02.09.2026, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1248 гр. Монтана, 02.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРА НАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРА НАНОВА Частно гражданско дело № 20261630104312 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 126, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975, чрез юрисконсулт К.

М. М., срещу Н. В. П., ЕГН **********.

След служебно извършена проверка на допустимостта на производството заповедният съд намира, че то е недопустимо по следните съображения:

Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Тази разпоредба е приложима само при наличието на пълно субективно (страни по делото) и обективно (предметно) тъждество между делата.

От отбелязването, направено в електронното заповедно дело, се установява, че преди настоящото производство, има образувано и все още висящо друго частно гражданско дело.

На 12.08.2026 г. чрез централизирано разпределение е образувано ч. гр. д. № 1381/2026 г. по описа на Районен съд-гр. Петрич. Към момента това дело е висящо и не е налице произнасяне на съда.

На 02.09.2026 г. чрез централизирано разпределение е образувано настоящото ч. гр. д. № 4312/2026 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана.

От така установената хронология на образуване на делата съдът констатира, че настоящото производство се явява по-късно заведено.

При сравнителен преглед на двете електронни производства се установява, че двете заповедни дела, по-рано и по-късно заведеното, са 1 идентични. Инициирани са от едно и също дружество заявител срещу едно и също лице като длъжник. Иска се издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за парично вземане за едни и същи суми за главница и договорна лихва, всичките произтичащи от едно и също основание-договор за потребителски кредит № 1072461 от 06.10.2021 г., вземанията по които са цедирани на заявителя. Претендираните разноски са в еднакви размери и по двете дела.

Състоянието на висящо дело е пречка да бъде упражнено повторно правото на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане. За заявителя липсва правен интерес от подаването на повторно заявление за издаване заповед за изпълнение до произнасянето на съда по предходното заявление (в този изричен смисъл е и Определение № 105 от 30.01.2013 г., постановено по ч. т. д. № 660/2012 г., т. к., І т. о. на ВКС).

Наличието на висящо дело е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за второ тъждествено дело, каквото е настоящото. Затова производството по делото, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, следва да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 4312/2026 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Районен съдгр. Монтана, пред Окръжен съд-гр. Монтана, в едноседмичен срок от връчването му.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на заявителя чрез ЕПЕП.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 2