Определение № 72 от 21.02.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. гр. Д., 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Калиптен Ибр. Алид

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно частно наказателно дело № 20253200600044 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по жалба на С. М. С., представляван от адвокат М. И. П. от САК срещу определение № 4/08.01.2025г., постановено по ЧНД № 221/2024г. по описа на Районен съд – Г.Т.. С атакувания съдебен акт е била оставена без разглеждане жалбата на въззивника, като недопустима, срещу постановление от 26.11.2024г. на Районна прокуратура – град Г.Т. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 15/2022г. по описа на РУ на МВР – Г.Т., образувано за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

С жалбата, поставила началото на въззивното производство, се иска отмяната на обжалваното определение, както и на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Основното възражение е свързано с несъгласието на жалбоподателя с изводите на съдебния състав, че при документните престъпления няма пострадал, респективно не е налице субект с активна процесуална легитимация, който да обжалва акта на прокурора в съответния първоинстанционен съд. Прави се искане да бъде отменено определението на Районен съд – Г.Т., делото да бъде решено по същество от Окръжен съд-Д. чрез отмяна на прокурорския акт и връщане на делото за разглеждане от друг прокурор.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Наказателно производство по ДП № 15/2022г. по описа на РУ на МВР – Г.Т. е образувано за това, че през 2021г. в условията на продължавано престъпление, пред ТД на НАП – В., офис Д. с молба изх.№ 2/17.02.2021г. на Кооперация „Д. и в гр.Г.Т., на 21.09.2021г. в съдебно заседание пред Районен съд – град Г.Т. във вр. с гр.дело № 130/2021г. /приети от съда и приложени по 1 доказателствата/ съзнателно са били използвани документи с невярно съдържание и неистински такива, а именно Заповед № 19 от 04.05.2020г., с която от ръководителя на Кооперация „Д. се разрешава на С. М. С. на длъжност отчетник да ползва 4 дни неплатен отпуск в периода от 04 до 08.05.2020г., както и „Дневен отчет за м.май 2020г.“ и „Таблица на явяването на работа“, издадени от В.Н.Т., домакин в Кооперация „Д. – град Г.Т. – престъпление по чл.316 от НК във вр. с чл.308, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В хода на разследването са били привлечени в качеството на обвиняеми три лица, съответно:

- Й.Н. И.а – за това, че по неустановено време, в периода от 10.04.2020г. до 17.02.2021г. в град Г.Т., като помагач, в съучастие с В.Н.В. – извършител, по друг начин – като е изпълнила ръкописния текст в „Заповед № 19/04.05.2020г. на основание чл.160 от КТ за разрешаване ползването на неплатен отпуск“, умишлено улеснил В.Н.В. – извършител, в качеството му на длъжностно лице – председател на Кооперация „Д., ЕИК **********, в кръга на службата си, да състави официален документ - „Заповед № 19/04.05.2020г. на основание чл.160 от КТ за разрешаване ползването на неплатен отпуск“, в който да удостовери неверни обстоятелства – че на С. М. С., ЕГН ********** на длъжност „отчетник“ в Кооперация „Д. е разрешено ползването на неплатен отпуск по реда на чл.160 от КТ, на дати: 04.05.2020г., 05.05.2020г., 07.05.2020г. и 08.05.2020г., без негово писмено искане и без същият да е ползвал действително такъв, с цел да бъде използван този документ пред ТД на НАП – В., офис Д. на 19.02.2021г., пред Дирекция „Инспекция по труда“ – Д. при извършваната проверка от 03.02.2021г. до 04.03.2021г., по ч.гр.д. № 14/2021г. на РС – Г.Т., по гр.д. № 130/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 111/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 112/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 113/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 270/2022г. на РС – Г.Т., по гр.д. № 159/2020г. на РС – Г.Т. и в.гр.д. № 27/2022г. на Окръжен съд – Д., като доказателство за тия обстоятелства ( че на 04.05.2020г., 05.05.2020г., 07.05.2020г. и 08.05.2020г. С. М. С., ЕГН ********** на длъжност „отчетник“ в Кооперация „Д. е ползвал неплатен отпуск по реда на чл.160 КТ и не му се дължи трудово възнаграждение за съответните работни дни), като деянието е извършено, като е изпълнила ръкописния текст в „Заповед № 19/04.05.2020г. на основание чл.160 от КТ за разрешаване ползването на неплатен отпуск“, която В.Н.В. подписал – престъпление по чл.311, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с ал.1 от НК;

- В.Н.Т. – за това, че в периода от 10.04.2020г. до 17.02.2021г. в град Г.Т., като извършител, в съучастие с В.Н.В. – подбудител, в качеството си на длъжностно лице . „Домакин“ в Кооперация „Д., ЕИК **********, в кръга на службата си е съставила официален документ – „Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м.май 2020г.“ / форма образец 76/, в който е удостоверила неверни обстоятелства - че С. М. С., ЕГН ********** на длъжност „отчетник“ в Кооперация „Д. е ползвал на дати: 04.05.2020г., 05.05.2020г., 07.05.2020г. и 08.05.2020г. неплатен отпуск по реда на чл.160, 2 ал.1 от КТ, без същият действително да е ползвал такъв, с цел да бъде използван този документ пред ТД на НАП – В., офис Д. на 19.02.2021г., пред Дирекция „Инспекция по труда“ – Д. при извършваната проверка от 03.02.2021г. до 04.03.2021г., по ч.гр.д. № 14/2021г. на РС – Г.Т., по гр.д. № 130/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 111/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 112/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 113/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 270/2022г. на РС – Г.Т., по гр.д. № 159/2020г. на РС – Г.Т. и в.гр.д. № 27/2022г. на Окръжен съд – Д., като доказателство за тия обстоятелства ( че на 04.05.2020г., 05.05.2020г., 07.05.2020г. и 08.05.2020г. С. М. С., ЕГН ********** на длъжност „отчетник“ в Кооперация „Д. е ползвал неплатен отпуск по реда на чл.160 КТ и не му се дължи трудово възнаграждение за съответните работни дни) – престъпление по чл.311, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

- В.Н.В. – за това, че в реална съвкупност е извършил следните деяния:

1. По неустановено време, в периода от 10.04.2020г. до 17.02.2021г. в град Г.Т., като извършител в съучастие с Й.Н. И.а – помагач, в качеството си на длъжностно лице – „председател“ на Кооперация „Д., ЕИК **********, в кръга на службата си е съставил официален документ - „Заповед № 19/04.05.2020г. на основание чл.160 от КТ за разрешаване ползването на неплатен отпуск“, в който е удостоверил неверни обстоятелства – че на С. М.

С., ЕГН ********** на длъжност „отчетник“ в Кооперация „Д. е разрешено ползването на неплатен отпуск по реда на чл.160 от КТ на дати: 04.05.2020г., 05.05.2020г., 07.05.2020г. и 08.05.2020г., без негово писмено искане и без същият действително да е ползвал такъв, с цел да бъде използван този документ пред ТД на НАП – В., офис Д. на 19.02.2021г., пред Дирекция „Инспекция по труда“ – Д. при извършваната проверка от 03.02.2021г. до 04.03.2021г., по ч.гр.д. № 14/2021г. на РС – Г.Т., по гр.д. № 130/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 111/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 112/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 113/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 270/2022г. на РС – Г.Т., по гр.д. № 159/2020г. на РС – Г.Т. и в.гр.д. № 27/2022г. на Окръжен съд – Д., като доказателство за тия обстоятелства (че на 04.05.2020г., 05.05.2020г., 07.05.2020г. и 08.05.2020г. С. М. С., ЕГН ********** на длъжност „отчетник“ в Кооперация „Д. е ползвал неплатен отпуск по реда на чл.160 КТ и не му се дължи трудово възнаграждение за съответните работни дни) – престъпление по чл.311, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК;

2. По неустановено време, в периода от 10.04.2020г. до 17.02.2021г. в град Г.Т., като подбудител, в съучастие с В.Н.Т. – извършител, умишлено е склонил другиго – В.Н.Т., в качеството й на длъжностно лице – „домакин“ в Кооперация „Д., ЕИК **********, в кръга на службата си, да състави официален документ - „Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м.май 2020г.“ / форма образец 76/, в който да удостовери неверни обстоятелства – че С. М. С., ЕГН ********** на длъжност „отчетник“ в Кооперация „Д. е ползвал на дати: 04.05.2020г., 05.05.2020г., 07.05.2020г. и 08.05.2020г. неплатен отпуск по реда на чл.160 КТ, без същият действително 3 да е ползвал такъв, с цел да бъде използван тоя документ пред ТД на НАП – В., офис Д. на 19.02.2021г., пред Дирекция „Инспекция по труда“ – Д. при извършваната проверка от 03.02.2021г. до 04.03.2021г., по ч.гр.д. № 14/2021г. на РС – Г.Т., по гр.д. № 130/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 111/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 112/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 113/2021г. на РС – Г.Т., по АНД № 270/2022г. на РС – Г.Т., по гр.д. № 159/2020г. на РС – Г.Т. и в.гр.д. № 27/2022г. на Окръжен съд – Д., като доказателство за тия обстоятелства (че на 04.05.2020г., 05.05.2020г., 07.05.2020г. и 08.05.2020г. С. М. С., ЕГН ********** на длъжност „отчетник“ в Кооперация „Д. е ползвал неплатен отпуск по реда на чл.160 КТ и не му се дължи трудово възнаграждение за съответните работни дни) – престъпление по чл.311, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

С атакуваното, пред РС – Г.Т., постановление от 26.11.2024г., прокурор при Районна прокуратура – Г.Т. е прекратил наказателното производство, приемайки:

- от една страна, че процесните деяния, извършени от обвиняемите Й.Н.

И.а и В.Н.Т. са несъставомерни поради незнанието на всички фактически обстоятелства, релевантни относно деятелността, осъществена от В.Н.В., указващи на липса на общност на умисъла, респективно за наличие на реализирано посредствено извършителство от страна на последния чрез горепосочените лица;

- от друга страна – че не е налице безспорност дали действително С. М.

С. е полагал труд в процесните дни на 04.05.2020г., 05.05.2020г., 07.05.2020г. и 08.05.2020г. В тази връзка представителят на прокуратурата е счел, че последващото поведение на обвиняемия В.Н.В. е било мотивирано от желанието му да приведе постфактум документната отчетност в съответствие с действителното фактическо положение, като е направил извод, че макар и формално деецът да е осъществил съставите на горевизираните престъпления, обществената опасност на същите се явява явно незначителна.

С атакуваното определение № 4/08.01.2025 г., постановено по ЧНД № 221/2024г. по описа на Районен съд – Г.Т., съдът е оставил депозираната жалба без разглеждане като недопустима срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира със становището на първоинстанционния съд по следните съображения.

Въпросът за възможността поначало да има пострадал от документните престъпления, тъй като не са предвидени съставомерни вреди, действително е спорен в съдебната практика, но трайна е практиката на съдилищата, че подлежат на репариране само вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието/-ята, какъвто не е разглежданият случай. В тази връзка следва да се отбележи, че безспорно установено по делото е, че е имало множество съдопроизводства (административнонаказателни и граждански) между въззивника и Кооперация „Д. ЕИК **********, чиито служители, 4 респективно ръководител са били обвиняемите, като в хода на производството са били събирани не само писмени, но и гласни доказателства. Това идва да покаже, че изготвянето на процесните документи, само по себе си, не е довело до преки и непосредствени вреди, а наличието им тепърва се е явило предпоставка за последващите действия и реализирането на други юридически факти. В подкрепа на извода, че понесените от жалбоподателя щети не са пряка последица от деянията – предмет на разследване в настоящото производство е и фактът, че единият от визираните в обвинението документи - „Заповед № 19/04.05.2020г. на основание чл.160 от КТ за разрешаване ползването на неплатен отпуск“ не е удостоверителен /свидетелстващ/ документ, а диспозитивен такъв, поради което същият обективно не би могъл да бъде предмет на лъжливо документиране /вж. т.7 на ППВС № 3/1982г./.

Настоящият състав споделя и становището на първостепенния съд, че не е преклудирана възможността за контрол на атакувания прокурорски акт. За гарантиране интересите на правоприлагането разпоредбата на чл.243, ал.10 от НПК предоставя възможност постановлението за прекратяване да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по-горестоящата прокуратура, защото тя /горестоящата прокуратура/ има правомощия и служебно да се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на лицата, които имат право да предизвикат съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат инстанционен прокурорски контрол. А в случая не е спорно, че С. М. С. се явява заинтересовано лице. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко лице, като в обсега на компетентността си такова произнасяне би могло да засегне проявените по делото факти и категорично да обобщи следващите се правни изводи.