Решение № 1200 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110121181 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу М. Н. М. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 14038/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу М. Н. М. за: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1030,16 BGN (хиляда и тридесет лева и 16 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.03.2024 г. до погасяване на задължението, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 19.02.2024 г. в размер на 113,13 BGN (сто и тринадесет лева и 13 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 22,69 BGN (двадесет и два лева и 69 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.03.2024 г. до погасяване на задължението, мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 19.02.2024 г. в размер на 4,50 BGN (четири лева и 50 стотинки), държавна такса в размер на 23,41 BGN (двадесет и три лева и 41 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, 1 като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ул. , както и че отговаря за ½ част от дълга за процесния имот. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор, ответникът, чрез назначения му по делото особен представител, оспорва основателността на предявените искове. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, а в условията на евентуалност, че дългът му следва да е ¼ част от общия дълг за процесния имот, а не ½ част от него. Поради неоснователност на исковете за главница счита за неоснователни и исковете за лихва за забава. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през 2 процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С приетия доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание на 15.01.2026 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано.

От приетия по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ се установява, че на 14.03.1969 г. лицето Н е придобило собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. София, ул.

От приетия по делото протокол от открито съдебно заседание по гр. дело № 11763/1976 г. по описа на СРС се установява, че е одобрена съдебна спогодба, по силата на която процесният недвижим имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. София, ул. е поставен в дял и респективно придобит от М От приетото по делото удостоверение за родствени връзки на лицето ММ.а се установява, че Н, който е придобил имота през 1969 г., е неин баща. От удостоверението се установява освен това, че Ма-М.а има преживял съпруг - Н., и две деца – НН.а М.а и ответника М. Н. М. /л. 22/.

Прието по делото е и удостоверение за наследници на Нв М., от което се установява, че след смъртта му, настъпила на 05.12.2012 г., същият е оставил като свои наследници своята съпруга М – М.а и три деца – АлН. М., ответника М. Н. М. и Н Н.а М.а /л. 20-21/.

Във връзка с направено от ищеца с исковата молба искане за изискване на удостоверение от Столична община, съдът е извършил служебна справка, от която се установява, че – М.а е починала на 20.02.2016 г.

С оглед на гореизложеното и като се вземе предвид приетото по делото удостоверение за родствени връзки на лицето М Н В – М.а, се налага извод, че след смъртта й същата е оставила като законни наследници двете си деца Николет Н.а М.а и ответника М. Н. М., които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по равни части.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на ½ част от процесния имот в процесния период по силата на наследствено правоприемство. Като собственик на процесния имот, ответникът има и качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.

Неоснователно е направеното от ответника чрез назначения по делото особен 3 представител възражение, че М. М. следвало да отговаря за ¼ от задълженията, а не за ½ част от тях, тъй като Никола методиев М. е оставил четирима наследници – съпруга М В – М.а и три деца. Установи се на първо място, че имотът е придобит от М – М.а вследствие на наследствено правоприемство от нейния баща Найден Вълков Христов.

Освен това, М – М.а има две, а не три деца, които са наследили процесния имот при равни части. Видно от приетите по делото удостоверение за родствени връзки на М– М.а и удостоверение за наследници на нейния съпруг Н М., техни общи деца са единствено М. Н. М. и НН.а М.а, като лицето А Н. М. не е син на М – М.а.

Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия е основателен в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга.

Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Това се установява и от приетите по делото фактури за процесния период, видно от които таксите да ДР са фактурирани отделно. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява се от документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение. Искът за главница за ДР следва да бъде уважен в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга.