Решение № 50 от 31.03.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. П., 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Христина К. А.а като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20253520100990 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от А. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., общ. П., обл. Т., ул. „***, действаща чрез адвокат И. А. Ц. от Адвокатска колегия – Т., със служебен адрес: гр. П., ул. „***, против ОУ Л.К.“ – гр. П., общ. П., обл. Т., представлявано от д.а С.Я.М., с адрес на управление: гр. П., ул. „***, с ЕИК: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищцата СУМАТА в размер на 1828,96 лв. – главница, представляваща дължимо, но неизплатено увеличение на основното трудово възнаграждение с 15 % за периода от ***.2023 г. до ***.2023 г. включително, на основА.е чл.

128, т. 2 от КТ във връзка с Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образовА.е от ***2022 г. и Анекс от ***2023 г.; СУМАТА в размер на 166,26 лв.

– главница, представляваща увеличение върху изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 /петнадесет/ работни дни за 2023 г., на основА.е чл.

224, ал. 1 от КТ; законната лихва за забава върху сумата от 1828,96 лв. за периода от ***.2023 г. до датата на предявяване на иска, в размер на 519,72 лв., законната лихва за забава върху сумата от 166,26 лв. за периода от ***.2023 г. до датата на предявяване на иска, в размер на 47,24 лв.

Претендират се деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата А. И. С. е била в трудово правоотношение с ОУ Л.К.“ – гр. П., като е заемала длъжността „**** по заместване“. Ищцата е била член на синдикалната секция към КТ „П.“ в училището.

Трудовото правоотношение между стрА.те е било прекратено със Заповед № *** г., издадена на основА.е чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от ***.2023г., като при прекратяването на ищцата е било изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 15 /петнадесет/ работни дни неизползван платен годишен отпуск.

В исковата молба се излага, че на ***2023 г. е подписан Анекс № *** към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образовА.е от ***2022 г., с който е договорено увеличение на индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти с 15 %, като действието на увеличението е уговорено считано от ***.2023 г..

Съгласно твърденията на ищцата, макар към датата на подписване на анекса трудовото й правоотношение вече да е било прекратено, тя счита, че има право на 1 договореното увеличение, тъй като към релевантния период – от ***.2023 г. до ***.2023 г. – е била в действащо трудово правоотношение с ответника и е престирала труд.

Поради това, на ***.2023 г. ищцата е отправила до работодателя писмена покана с искане за преизчисляване и изплащане на увеличението на трудовото възнаграждение за посочения период, както и за преизчисляване на изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С писмо изх. № *** г. ответникът е отказал изплащането на претендирА.те суми, като е изложил становище, че увеличението се прилага само спрямо лица с действащи трудови договори към момента на подписване на анекса.

Ищцата поддържа, че този отказ е неправилен и незаконосъобразен, като твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да преизчисли и изплати увеличението на трудовото възнаграждение за периода ***.2023 г. – ***.2023 г., както и съответното увеличение на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, поради което претендира заплащане на посочените в исковата молба суми, ведно с обезщетение за забава от датата на поканата до предявяване на исковата молба.

Претендират се деловодни разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на предявените искове, но ги счита за неоснователни.

Не се оспорват обстоятелствата относно съществуването на трудово правоотношение между ищцата А. И. С. и ОУ Л.К.“ – гр. П., както и че същото е било прекратено със Заповед № *** г., на основА.е чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, считано от ***.2023 г.. Не се спори и относно съдържА.ето на Анекс № Д01- *** от ***2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образовА.е от ***2022 г., с който е договорено увеличение на индивидуалните работни заплати, считано от ***.2023 г..

В отговора се поддържа, че макар в анекса да е посочена начална дата ***.2023 г., тази дата не представлява момент на влизане в сила на договорените клаузи, а единствено определя началния момент, от който се прилага увеличението спрямо лицата, които към момента на сключване на анекса – ***2023 г. – имат качеството работници и служители. В тази връзка се изтъква, че самото право на увеличение възниква именно към датата на постигане на съгласието между стрА.те по колективния договор, а не ретроактивно към началото на годината.

Ответникът застъпва като основен аргумент разбирането, че наличието на действащо трудово правоотношение към момента на сключване на анекса представлява абсолютна материалноправна предпоставка за възникване на правото на увеличение. Поддържа се, че трудовото възнаграждение е елемент от съдържА.ето на индивидуалния трудов договор по смисъла на чл.66, ал.1, т.7 КТ и неговото изменение, включително при наличие на колективно договаряне, следва да се реализира чрез индивидуализиране посредством допълнително споразумение или едностранен акт на работодателя при условията на чл.118, ал.3 КТ. При липса на съществуващо трудово правоотношение подобно изменение е правно невъзможно.

В този смисъл се поддържа, че колективният трудов договор и анексът към него, макар и с нормативно обвързващо действие, не пораждат пряко индивидуални права без съответното им прилагане в рамките на конкретното трудово правоотношение. Оттук се прави извод, че при прекратено трудово правоотношение към датата на сключване на анекса липсва правен субект, спрямо който работодателят да упражни правомощията си по изменение на възнаграждението.

Допълнително се сочи, че текстът на анекса не обосновава извод за разширяване на кръга на правоимащите лица към такива, които са били в трудово правоотношение към ***.2023 г., но не и към ***2023 г. Напротив – използваното понятие „заети в системата“ следва да се тълкува като отнасящо се до лицата, които към момента на сключване на анекса реално притежават това качество. Посочената начална дата има единствено значение за определяне на периода, за който се дължи увеличеното възнаграждение, но само по отношение на действащите към този момент трудови правоотношения.

В п. на изложеното становище ответникът се позовава на дадени разяснения от МО И Н. както и на становище на адвокат, съгласно които нормативната уредба не допуска изплащане на разлики в трудовото възнаграждение за минал период на лица с прекратени трудови договори към момента на договаряне на увеличението. Акцентира се, че кръгът на правоимащите се определя към момента на възникване на правното основА.е за 2 увеличението, а именно – датата на подписване на анекса.

С оглед на това се поддържа, че на ищцата са изплатени всички дължими трудови възнаграждения до прекратяване на трудовото й правоотношение, като към този момент не е съществувало основА.е за увеличението, на което се основава претенцията. Следователно липсва правна възможност за последващо определяне на нов размер на възнаграждението, респективно за преизчисляване на обезщетението по чл.224 КТ.

В обобщение, възраженията на ответника се свеждат до тезата, че анексът към колективния трудов договор не поражда обратно действие спрямо прекратени трудови правоотношения и че правото на увеличение е обусловено от наличието на действащо такова към момента на неговото договаряне, поради което предявените искове се явяват неоснователни.

Предвид изложените в писмения отговор възражения се моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседА.е ищцата, редовно призована се явява лично и чрез процесуалния си представител представител адв. И. Ц.- ТАК, който поддържа тезата, че претендирА.те суми са изцяло дължими.

В хода на съдебното производство, на основА.е чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на исковите претенции, като искът за трудово възнаграждение е увеличен от 1828,96 лв. на 1832.42 лв., а искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск– от 166.26лв. на 251.10 лв.

Редовно призовано ОУ Л.К." – гр. П., се представлява от процесуалния си представител – адв. Б. К. от ТАК, която поддържа депозирА.я писмен отговор и пледира за отхвърляне на исковете.

Съдът, след съвкупната преценка на събрА.те по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства, се установява, че между стрА.те по делото е било налице валидно трудово правоотношение и ищцата е работила на длъжност „****“ по заместване в ответното училище, като със Заповед № *** г. същото е прекратено, считано от ***.2023 г., на основА.е чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.

Със същата заповед е разпоредено изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни, на основА.е чл. 224, ал. 1 от КТ.

Безспорни между стрА.те по делото са и фактите, че трудовите възнаграждения за периода от ***.2023 г. до ***.2023 г., както и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, са начислени и изплатени на ищцата в пълен размер.

Не е спорно между стрА.те и, че ищцата А. И. С. е била член на Синдикалната секция към КТ „П.“ в ОУ Л.К.“ – гр. П. за релевантния период, както и че на ***2023г. между представители на МОН, СРСНПБ, Сдружението на д.ите в средното образовА.е в Р.Б., като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в Б., Синдиката „ОбразовА.е“ към КТ „П.“, Независимия учителски синдикат към КНСБ, като синдикати от друга страна, е сключен Анекс № ***/***2023г. към КТД №Д01-269/***2022г. за системата на предучилищното и училищното образовА.е.

Съгласно чл.1 от Анекс № ***/***2023г., текстът на чл.27 от КТД за системата на предучилищното и училищното образовА.е № Д 01-269 от ***2022г. се изменя, както следва: „За системата на предучилищното и училищното образовА.е се определят минимални основни работни заплати, считано от ***.2023г., както следва:

1. Педагогически специалисти с ръководни функции: а) Д. на детска градина, училище, център за п. за личностно развитие и специализирано обслужващо звено - 2082 лева.; б) Зам. Д. – ***6 лв.

2. Педагогически специалисти: а). Учител, ресурсен учител, възпитател….. - 1709 лв.; б) Старши учител и старши възпитател - 1763 лв.“, т.е. минималната работна заплата за заеманата от ищцата длъжност до 30.06.2023г. - „старши учител“, е определена в размер от 1763 лв., считано от ***.2023г.

Съгласно чл.1, ал.2 от цитирА.я Анекс, осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено за увеличение, считано от ***.2023г., на индивидуалните работни 3 заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл.1,ал.3,т.2 от Анекса, индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

От заявление от ***.2023 г., подадено от ищцата до д.а на ответното училище, се установява, че последната е поискала, на основА.е подписА.я Анекс № ***/***2023 г. към Колективния трудов договор, да й бъде преизчислено трудовото възнаграждение за периода от ***.2023 г. до прекратяване на ТПО.

В отговор с изх. № *** г. д.ът на ОУ Л.К.“ – гр. П. е уведомил ищцата, че не съществува правна възможност по действащата нормативна уредба да бъде извършено такова преизчисление за лица, чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на Анекса – ***2023 г., като е посочено, че преизчисляването на трудовите възнаграждения се извършва само за работници и служители с действащи трудови правоотношения към момента на увеличението.