Решение № 346 от 28.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. С.З., 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000399 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 232/11.03.2024г., постановено по гр.д. № 3871/2023г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която са отхвърлени предявените от С. П. В. против „Ф.Б.“ ЕООД искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в останалата част до претендирания размер 297,87 лева – сума, дадена без основание по недействителен Договор № 1186200/05.08.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит и до претендирания размер 106,80 лева - сума, дадена без основание по недействителен Договор № 1202156/04.10.2022г. за предоставяне на потребителски кредит, като неоснователни.

Въззивникът С. П. В.и излага подробни съображения за неправилност на решението в тази част, като посочва съдебна практика. Направено е искане съдът да отмени решението на районния съд в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ф.Б.“ ЕООД.

Постъпила е частна жалба от С. П. В. против Определение № 1186/26.04.2024г., постановено по гр.д. № 3871/2023г. по описа на Районен съд 1

– С.З., с което е отхвърлена молбата на С. П. В. за изменение на Решение № 232/11.03.2024 г. по гр.д.№ 3871/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта за разноските. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да измени Решение № 232/11.03.2024г. в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 560, 84 лв. разноски по делото.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната въззивна жалба от „Ф.Б.“ ЕООД.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. П. В. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1186200 от 05.08.2022 г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и С. П. В. е изцяло недействителен. В хипотезата на евентуалност, в случай че съдът не прецени, че целият договор е недействителен, моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че клаузата на Чл. 3, б. „б“ от Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1186200 от 05.08.2022 година, съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер от 23 % върху главницата по сключения между „Ф.Б.“ ЕООД с и С. П. В. е нищожна; моли съда да признае за установено, че Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1202156 от 04.10.2022 г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и С. П. В., е изцяло недействителен. В хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът не прецени, че целият договор е недействителен, моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че клаузата на чл. 3, б. „б“ от Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1202156 от 04.10.2022 г., съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 23 % процента върху главницата от сключения между „Ф.Б.“ ЕООД и С. П. В. е нищожна. Ищецът моли съда да осъди „Ф.Б.“ ЕООД да му заплати сума от 297.87 лв. - недължимо платените суми от С. П. В. на ответника във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1186200 от 05.08.2022 г. и сума от 106.80 лв., - недължимо платените суми от С. П. В. на 2 ответника във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1202156 от 04.10.2022 г. Претендира разноски.

Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД моли съда да неоснователни, като излага подробни съображения. приеме исковете за

По делото не е спорно, че между С. П. В. и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1186200/05.08.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1 000 лв. Съгласно чл. 3, б. „б“ - годишният лихвен процент на заема бил 23%, а годишният процент на разходите бил 49.11% - чл. 4. Уговорени били срок и начин на плащане в 12 вноски, посочени в погасителен план към договора. Не е спорно, че предоставеният заем е погасен от страна на С. П. В..

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредита се обезпечава с поръчителство предоставено от „Ф.Б.“ в полза на дружеството. По делото е представен и договор за гаранция (поръчителство) от 05.08.2022 г., сключен между „Ф.Б.“ ЕАД /гарант/ и С. П. В. /клиент/, съгласно който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, при такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) съгласно т.1.6 от договора в размер на 930 лв., дължима на 12 месечни вноски, съгласно погасителния план.

По делото не е спорно, че между „Ф.Б.“ ЕООД и С. П. В. е сключен Договор № 1202156/04.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 800 лв. Срокът за погасяване на кредита е 12 месеца, при ГПР – 49,11 % и лихвен процент – 23 %. Посоченият договор не е представен по делото, но основното му съдържание може да бъде извлечено от представения Стандартен европейски формуляр. Не е спорно, че предоставеният заем е погасен от страна на С. П.

В..

По делото е представен и договор за гаранция (поръчителство) от 05.10.2022 г., сключен между „Ф.Б.“ ЕАД /гарант/ и С. П. В. /клиент/, съгласно който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, при такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) съгласно т.1.6 от договора в размер на 760 лв., дължима на 12 месечни вноски, съгласно 3 погасителния план.

Пред първоинстанционния съд са изслушани заключенията на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, чиито заключения, въззивният съд възприема, като компетентни и мотивирано изготвени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено, че между „Ф.Б.“ ЕООД и С. П. В. са сключени договори за кредит от разстояние. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР , съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Сключените между страните договори по своята правна характеристика и съдържание представляват потребителски кредити, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

По делото не е спорно, че Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1186200/05.08.2022 г. и Договор № 1202156/04.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит са недействителни на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност по кредита.

В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже плащането на съответната парична сума, а ответникът следва да установи наличието на правно основание за получаване на сумата, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и 4 предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има определено основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.

Въззивният съд намира, че плащането на възнагражденията по процесните договори за гаранция подлежат на връщане от „Ф.Б.“ ЕООД, защото за него е липсвало основание да ги получи. Обстоятелството дали е превел тези суми на третото лице – гаранта „Ф.Б.“, както е установено в заключението на съдебно – счетоводната експертиза /л.162 от първоинстанционното дело/ е без правно значение, тъй като касае вътрешните му отношения с това трето лице. Още повече че предоставената с договора за гаранция услуга не е в полза на ищеца, а единствено на ответника.

Следователно плащането на възнаграждението по гаранцията подлежи на връщане от ответника, защото за него е липсвало основание да го получи В настоящия случай, от заключението на съдебно- счетоводната експертиза /л. 162 от първоинстанционното дело/ се установява, че по Договор №1186200 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 05.08.2022 г., недължимо платените от С. П. В. суми са следните: лихва в размер на 32, 27 лв., такса за предсрочно погасяване в размер на 5 лв. и сума по гаранцията в размер на 115, 21 лв. или в общ размер на 152, 48 лв. С първоинстанционното решение на С. П. В. е присъдена сума в размер на 37, 27 лв., като „Ф.Б.“ ЕООД следва да заплати допълнително сума в размер на 115, 21 лв., като над сумата от 115, 21 лв. до претендирания размер от 297, 87 лв. искът е неоснователен.

В настоящия случай, от заключението на съдебно - счетоводната експертиза /л. 162 от първоинстанционното дело/ се установява, че по Договор № 1202156 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 04.10.2022 г., недължимо платените от С. П. В. суми са следните: лихва в размер на 14, 24 лв., такса за предсрочно погасяване в размер на 4 лв. и сума по гаранцията в размер на 51, 81 лв. или в общ размер на 70, 05 лв. С първоинстанционното решение на С. П. В. е присъдена сума в размер на 18, 24 лв., като „Ф.Б.“ ЕООД следва да заплати допълнително сума в размер на 51, 81лв., като над сумата от 51, 81 лв. до претендирания размер от 106, 80 лв. искът е неоснователен.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното 5 решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените искове от С. П. В. против „Ф.Б.“ ЕООД за сумата от 115, 21 лв., представляваща недължимо платена сума за гаранция по недействителен Договор № 1186200/05.08.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит и за сумата от 51, 81 лв., представляваща недължимо платена сума за гаранция по недействителен Договор № 1202156/04.10.2022 г., като вместо това следва да постанови решение „Ф.Б.“ ЕООД да заплати на С.

П. В. сумата от 115, 21 лв., представляваща недължимо платена сума за гаранция по недействителен Договор № 1186200/05.08.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит и сумата от 51, 81 лв., представляваща недължимо платена сума за гаранция по недействителен Договор № 1202156/04.10.2022 г.

Решението следва да бъде отменено изцяло в частта за разноските.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове за недължимо платени суми от С. П. В. против „Ф.Б.“ ЕООД над размера от 115, 21 лв. до претендирания размер от 297, 87 лв. по недействителен Договор № 1186200/05.08.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит и над размера от 51, 81 лв. до претендирания размер от 106, 80 л. по недействителен Договор № 1202156/04.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит.

По отговорността за разноски:

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие сключен между С. П. В. и Еднолично Адвокатско дружество М., в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.