Решение № 17412 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17412 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20231110148472 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН, подадена от А. Ю. Б. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете /понастоящем/ А. А. Б., родено на 01.10.2009 г., срещу Е. С. Г., майка на детето.

В молбата се твърди, че ответницата е извършила актове на домашно насилие спрямо пострадалото лице, като на 25.08.2023 г. около 20:00 часа на спирка „Централни хали“ с посока на движение НДК в гр. София ответницата дърпала детето за тениската, задържала го е противно на волята му, докато то я умолявало да го пусне, викала му „боклук“, „копеле“, „ще те пребия“, „тренирала съм бойни изкуства“, „пикльо“.

Ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище относно подадената молба за защита от домашно насилие.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Молбата за защита е подадена от лице, което се намира в родство по права линия с пострадалото лице, поради което е валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 2 ЗЗДН. Това становище на съда съответства с практиката на 1

ВКС, обективирана в Тълкувателно решение от 25.11.2020 г. на ОСГК по тълкувателно дело № 2/2019 г. В тълкувателното решение е прието, че страни в производствата по реда на ЗЗДН са молителят или лицето, за което се твърди, че извършил домашно насилие, а при подадена молба от лицето по чл. 8, т. 2 и 4 ЗЗДН, съдът служебно конституира и пострадалото лице.

От представеното по делото удостоверение за раждане /л. 78 от делото/ се установява, че ответницата и пострадалото лице са роднини по права линия – тя е негова майка, поради което безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН.

Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника спрямо пострадалото лице физическо и емоционално насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция до изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, в която обаче липсва индивидуализация на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици, поради което същата не следва да се ползва с обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./. Това е така, тъй като декларацията не се явява годно доказателствено средство, защото в нея не са декларирани никакви обстоятелства, касаещи процесното деяние, поради което и не може да породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице /л. 4 от делото/.

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 218.08./2023 г., издадено от Съдебномедицински кабинет /л. 22 от делото/, видно от което след личен преглед на детето се установява, че същият е получил следните травматични увреждания: множество охлузвания по лицето, шията, двете ръце и гърба, кръвонасядания на гръдния кош и двете ръце, които са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и тангенциалното действие на такива и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваното лице. От посоченото писмено доказателство се установява механизма на причиняване на травмите и техните медикобиологични признаци /лека телесна повреда/, но не и авторството на насилствения акт, в резултат на който те са настъпили.

В съдебното дирене пред първата инстанция е приет по делото социален доклад /л. 73 от делото/, изготвен на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт., който представлява допустимо доказателствено средство съобразно чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН. В хода на социалното проучване детето е заявило, че на процесната дата и място ответницата го е дърпала и драскала.

Социалният работник лично е възприел видимите следи от действията на ответницата.

Детето е споделило за чувство на страх и притеснение спрямо майката.

Представените по делото съдебномедицинско удостоверение и социален доклад могат да послужат за доказването само на настъпилите вредни последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3 ЗЗДН), но не и на неговото авторство /в този смисъл решение № 383 от 28.02.2022 г. по в. гр. дело № 8384/2021 г. на СГС/.

Други доказателства относно авторството на домашното насилие, за защита срещу което съдът е бил сезиран, няма.

2

Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се изведе несъмнен и категоричен извод, че на процесната дата и място са извършени твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата за защита на домашно насилие се явява неоснователна и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

РАЗНОСКИ:

В случая се търси защита от домашно насилие на лице, което не е навършило пълнолетие, поради което и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят не дължи заплащане на държавна такса.

ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че не следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 31.08.2023 г. следва да бъде изрично отменена.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 250/31.08.2023 г., издадена по гр. дело № 48472/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие с вх. № 243921/31.08.2023 г., депозирана от А. Ю. Б., ЕГН: **********, в качеството му на баща на А. А. Б., ЕГН:

**********, срещу Е. С. Г., ЕГН: **********, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

Решението подлежи на обжалване пред Софийскияградски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните – за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3